Икономисти подсещат властта за антикризисна програма

Резервите да се насочат за подпомагане на кредитния пазар, предлага доц Ганчо Ганчев
Държавата трябва да пренастрои макроикономическата политика от трупане на резерви към подпомагане на вътрешния кредитен и капиталов пазар. Това означава правителството да насочи част от фискалния резерв към частния сектор, обясни доц. Ганчо Ганчев, председател на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения, по време на дискусията „Световната финансова криза – заплахите за България”, организирана съвместно с Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Една от първите мерки, които БНБ може да предприеме, е намаляване на минималните задължителни резерви на търговските банки, които бяха повишени в други условия до 12%. Това би освободило ресурс приблизително 1,6 млрд. евро, с който банките да оперират, посочи Ганчев.Макроикономисти и преподаватели бяха на едно мнение, че кризата още не е настъпила в България, но е на прага, затова са нужни целенасочени действия за намаляване на възможните щети. Не беше нужно да се мъдрува толкова за стабилността на банковата система, защото нещата там са ясни – фалити не се очакват, каза съпредседателят на ЦИР Александър Божков. Но трябваше веднага да се обяви, че влоговете на гражданите са гарантирани, а не да се чака заседанието на ЕКОФИН, посочи той.Същевременно в реалната икономика са необходими спешни действия за задържане на растежа и инвестициите, както и за ангажиране на държавата с нещата, които е трябвало, но не е свършила досега, отбеляза Божков. „Наречете го Велика национална програма за повишаване на конкурентоспособността или Велика национална програма за справяне с кризата, но всъщност става дума за един дълъг списък от съвсем тривиални действия за намаляване на административния и данъчния натиск, за премахване на лицензионни режими и други пречки пред бизнеса”, каза съпредседателят на ЦИР.За момента има охлаждане на пазара на труда и безработицата е едва 5%, но трябва да се освободим от заблудата, че с малко труд ще продължим да получаваме много пари – в някои предприятия вече започнаха съкращения, каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал. Той отправи препоръка към синдикатите да бъдат по-внимателни с исканията отсега нататък. Още през 2005 година сме писали, че финансовият балон ще се спука, обърна внимание доц. Боян Дуранкев от УНСС. Сега имаме дълбока структурна криза в икономиката, настъпваща демографска криза и липса на теоретична подготвеност на бизнеса да се справи с проблемите. Очаква се и това ще бъде един от тревожните симптоми, ако застрахователните дружества спрат да плащат застраховки. Въпросът е как да се разпределя печалбата, така че да има баланс между производителност и заплати. Проф. Иван Ангелов добави към това, че антикризисната програма е необходима, защото опитът показва, че кризите в реалния сектор, предшествани от финансови кризи, са винаги по-дълбоки. Главната поука според него от процесите в глобален мащаб е, че не е възможно трайно и успешно икономическо развитие, без активно участие на държавата. Тревожните очаквания у нас са свързани главно с влошаването на дефицитите по търговския баланс – с 42% по голям от същия период преди година, и по текущата сметка – с 31,4% по-голям от същия период, отбеляза проф. Ангелов.Според проф. Стефан Стоилов ключови са мерките за гарантиране, че междубанковото кредитиране ще продължи, другата важна област са инвестициите. „Българската държава винаги се е държала като госпожица и е чакала да й дойдат инвестиции. А чехите направиха четири бюра в Силиконовата долина, за да ловят оттам инвеститори”, даде пример той.Паричната база в България е около 10 млрд евро плюс 30% отгоре буфер, за да се застрахова правителството, което е приблизително 3,9 млрд евро, посочи доц Чавдар Николов. Според него има три варианта за използването на този ресурс от централната банка: да чака кризата да настъпи и тогава да започне да го използва, да започнат тегления успоредно с настъпването на кризата и парите да се завъртят в икономиката предварително. Според Николов няма обяснение защо единственото, за което се сетиха в търговските банки, е да повишат лихвите по кредитите, респективно печалбата си.Остър в изказването си към изпълнителната власт бе д-р Веселин Пасев – на инфлацията се гледа като на природно бедствие, а правителството заговори за проблемите единствено поради обществения натиск, каза той.
INSURANCE.BG

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *