Икономическият печат: Банковата криза предизвика разместване за 2.4 млрд. лв.

Вестник Капитал Daily

Банковата криза предизвика разместване за 2.4 млрд. лв. И през юли се запазва тенденцията за превалутиране от лева в евро. Ефектът от създадената в края на юни паника около Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) се е пренесъл и в следващия месец. Паричната статистика на БНБ показва, че голяма част от изтеглените в паниката депозити отново са в трезорите на банките, но динамиката при паричните агрегати остава висока. Запазва се и тенденцията от юни за прехвърляне на левови депозити в еврови разплащателни сметки, причината за което също може да се намери в създаденото напрежение. Данните на централната банка показват, че така наречените квазипари (разликата между широките пари М3 и тесните М1, които обхващат основно депозитите) са намалели с още 502 млн. лв., след като през юни се свиха с 1.9 млрд. лв. Основното намалението е при депозитите с договорен матуритет до 2 години – с 690 млн. лв. През юни спадът надхвърли 1.65 млрд. лв. В същото време тесните пари М1 (разплащателните сметки плюс парите извън банките) са нараснали с над 1 млрд. лв. Овърнайт депозитите са се увеличили с 880 млн. лв. за един месец, а банкнотите и монетите са се увеличили с близо 160 млн. лв. Ръстът при тях обаче е характерен за летните месеци заради по-голямото търсене покрай туристическите пътувания от чужденци. Статистиката показва, че общо през юни и юли срочните депозити са намалели с близо 2.4 млрд. лв. Тази сума или е насочена към други банки и е под формата на овърнайт депозити, или е изтеглена физически от финансовите институции и парите се държат кеш от хората и бизнеса. За два месеца парите извън банките са се увеличили с 574 млн. лв.

Над 1.3 млрд. лв. са нужни за управление на отпадъците до 2020 г. За по-голямата част от парите България ще разчита на европейските фондове, става ясно от Националния план за управление на отпадъците.Това става ясно от публикувания в портала за обществени консултации strategy.bg Национален план за управление на отпадъците. Документът е в режим на публично обсъждане до 8 септември. В документа е записано, че страната изостава с изграждането на необходимата инфраструктура за преработка на отпадъците, а процесът по закриването и рекултивацията на старите общински депа за битови отпадъци, които вече не отговарят на нормативните изисквания, все още е в начална фаза, въпреки че вече трябваше да е приключил. Заради това преди няколко месеца срещу България вече започна и наказателна процедура от страна на ЕК. Изградената вече инфраструктура няма капацитет за достигане на целите за рециклиране и оползотворяване. Недостатъчен е и капацитетът за обезвреждане на опасни отпадъци, признават още авторите. Друг голям проблем е и че заради липсата на механизми, които да защитават социално слабите слоевеот населението, няма как да бъдат значително завишени таксите и така да се осигури финансов ресурс за инвестиции в сектора.

Вестник Сега

Цветан Василев готов да спасява КТБ с Оманския фонд. Междувременно вчера бившият червен депутат Румен Гечев отново обяви, че на консултациите при президента през юли е обсъждано въвеждането на банкова ваканция и че всички без БСП са били готови да подкрепят този опит за „държавен преврат“, включително и гуверньорът на БНБ Иван Искров. „Защо не изнесат данните от гласуването в БНБ, за да се разбере кой я е предложил, кой е подкрепил и кой е отхвърлил идеята. А ако това беше станало, хората щяха да ни вдигнат във въздуха“, обясни проф. Гечев пред БГНЕС. Светослав Гаврийски, министър на финансите през 1997 г. и управител на БНБ през 1997-2003 г., обаче контрира червения професор. „Нищо тревожно няма нито при разговорите в БНБ за банкова ваканция, нито при консултациите при президента. Бил съм навсякъде. Абсолютно никога не се е налагало да бъде обявявана банкова гаранция, нито пък сега се налага“, отсече банкерът.

МО представя България като обект на руска информационна война. В стратегия, предназначена за срещата на върха на НАТО, се говори за превъоръжаване заради опасност от „хибридни военни действия“.България е в информационна война с Русия, пише в публикувания на сайта на военното министерство документ „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“. С него министърът на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха в Уелс на 4 и 5 септември и да представят предстоящата реформа в армията, провокирана от забележки на алианса. Русия не е поканена на събитието.

Вестник Стандарт

Кърпят бюджета с пари от кметове и министри. Връщат в хазната до 160 млн. лв. от програмата за развитие на регионите. Отворилата се дупка в бюджета ще се пълни и с пари на министри и кметове, които не са успели да изхарчат. Става въпрос за средства, отпуснати по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. За тази година парите по нея бяха почти 500 млн. лв. За тях общини и министерства подготвят проекти, след одобряването на които могат да сключват договори с изпълнители и да се разплащат с тях. Проект на Постановление на Министерски съвет предлага в правилата за програмата да бъде записано, че парите, за които не са сключени договори с изпълнители до 15 септември, трябва да бъдат върнати в държавния бюджет от съответните министерства или общини. Мотивите са, че средствата няма да могат да бъдат изразходвани по предназначение до края на съответната година, ако договорите с изпълнителите бъда сключени на по-късен етап. В момента документът е публикуван за обществени консултации, които ще приключат на 5 септември. До 160 млн. лв. ще бъдат върнати обратно в държавния бюджет, ако проектопостановлението бъде прието в този вид.