Икономическото наследство на Барак Обама

Бившият вече президент на САЩ, Барак Обама стана президент в особено деликатен момент от най-новата американска история. Острата финансова криза от 2008г., която съвсем реално застрашаваше глобалните икономически процеси, нарастващото неравенство, социалното недоволство, военните операции в Ирак и Афганистан, структурните проблеми на международния ред бяха част от реалностите пред, които се изправи администрацията на Обама.

В разгара на кризата в онзи момент вниманието се изостри чувствително към икономиката и социалното дело. Поради спукването на балона с ипотечните кредити, се отчете негативен тренд на всички финдаментални макро-показатели на стопанството. Брутният вътрешен продукт започна да намалява, инвестициите намаляха също осезаемо, търговията се сви със серизен процент. Постъпленията във фереалния бюджет не бяха на нужното равнище, на което САЩ бяха свикнали десетилетия наред. Показателите на заетост и безработица си размениха местата.

Анализатори и експерти споделят мнението, че най-главната заслуга на неговата администрация във финансовата област е предотвратяването на един възможен тогава икономически колапс. Това стана чрез национализиране на големи финансови организации имащи отношение към ипотечната криза, както и драстично намаляване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв. Обама подпомогна по-активна политика относно бързото и недвусмислено инвестиране на достатъчно пари в американската икономика.

Проблемите в социално-икономическата сфера на Америка, принуди администрацията на Барак Обама да прдложи проект от структурни реформи, касаещи финансите и икономическия живот. В пакета от реформи можеха да се видят идеи за повече регулация на финансовите институции, повече защита на потребителите от рискови дейности на Уолстрийт. Регулациите станаха факт, а юридическата защита на потребителите, на финансовите посредници и други важни агенти на финансовите пазари, укрепнаха законодателно.

Друг съществен управленски подход беше свързан с реиндустриализацията на американската икономика. Изключително болезнен въпрос за повечетето американци. Основна цел в тази политика беше усилието да се върнат перспективни производства, изнесени в други страни и всичко това беше подплатено с реално финансиране от няколко трилиона долара. Положиха се основите на по-бързо развитие на енергетика от възобновяеми източници. Възстановяването на големите инвестиции в технологии, които се базират на голяма, фундаментална наука, затвърждаване на лидерството на САЩ във високите технологии са политики, които 44-ят президент на САЩ намираше за приоритетни и те дадоха резултат. Обама имаше положително и конструктивно отношение към оформянето на федерална стратегия за развитие на иновациите, свързани с икономиката в информационното общество. „Новата икономика“ изискваше нови подходи и нови решения.

Политиката на Обама доведе до намаляване на данъчните ставки за част от по-бедното население на САЩ. Това се случи заедно с увеличаване на минималната работна ставка за един час труд. Реализаирането, макар и трудно, на платен отпуск, който да бъде гарантиран, както и опитът за въвеждане на еднакво трудово заплащане на мъжете и жените, беше по-скоро с противоречиви резултати.

Специално внимание заслужава политиката на Обама към образованието и възможността то да бъде по-достъпно. Това включваше подобряване на системата на начално и средно образование и безплатен достъп до колежи. Миграционното законодателство също беше коригирано за онези случаи на имигранти, които нямаха легални документи и право на легален престой. Президентът Обама публично споделяше, че глобализацията накара много американски компании да пренасочат дейността си в региони с по-ниско заплащане на труда и по-ниски данъци, което доведе до частична деиндустриализация на икономиката , свиване на индустриалното производство. Този мащабен процес се отрази негативно на американския трудов пазар.

В крайна сметка Барак Обама се опита да се пребори с дълбоки и традиционни предизвикателства между подкрепящите една или друга политика относно федерализма, спецификата на Север-Юг социума, проблемите на различията във фермерските региони и големите градски агломерации, състоянието на белите американци и проблемите на малцинствата и други въпроси. Поляризацията на общественото менение достигна нови висоти именно в Америка, която безспорно е най-голямата демократична държава, което идваше да покаже колко сложна е същността на социалните и икономическите реалности в този период на управление.

 

 

Митко ДИНКОВ 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *