Има две Българии – бедна и богата, но и двете реват

Искам да обърна внимание на едни процеси, които текат в България и за които няма кой знае каква популярност. Известни са, но не съвсем.
Ако запитаме хората “В България дали е криза? Дали обеднявате в последните години? По-лошо ли става?”, 95% ще отговорят утвърдително. И това е вярно. Но как тогава да коментираме следните данни на БНБ, че спестяванията на населението се увеличават рекордно, както никога досега. Не можем да не им вярваме. Данните на БНБ показват, че в домакинствата има спестени към април 2012 г. 32.799 млрд. лв. и това е с 13.6% повече спрямо април 2011 г., а спрямо март 2012 г., тоест само за един месец, те са се увеличили с 240 млн. лв. За първите 3 месеца на 2012 г. спестените пари са нараснали с 897 млн. лв., или с 34% повече спрямо 2011 г. Само за последната 1 година са спестени 4.097 млрд. лв. Да не си помислите, че това е някакво изключение? Не е. Вече трета поредна година спестяванията на населението се увеличават с двуцифрен растеж. Тогава къде е кризата? Къде е обедняването?
Отделно идват спестяванията на фирмите. Те са 45 367 780 000 лв. Взети заедно с тези на населението, са почти колкото е БВП на България. Много ли е това? Малко ли е? На тези и други въпроси ще се опитам да отговоря, но най-важният е този:
Всички ли, или само някои богатеят в кризата?
Във всички страни от ЕС се забелязва покачване на спестяванията по време на криза. За ЕС увеличението е средно 11.4%. Тоест ние спестяваме повече. В икономическите теории е написано, че това е нормално. Хората не виждат нищо хубаво на хоризонта и се готвят за дълга и тежка криза. Така те се лишават от потребление и като цяло потреблението намалява, което задълбочава още повече кризата, защото фалират фирми, те освобождават работници, които нямат доходи, от което спада потреблението, и така… се зацикля. Нещо като “Параграф 22”. Не ви ли звучи познато? Сякаш са описали положението в България!
У нас дори хранителните стоки бележат спад, което говори за нещо друго, не намаляване на излишните разходи, а невъзможност да се покриват ежедневните, елементарни нужди за съществуването на човека! А това е мизерия, не криза. Така е и в други държави, не само при нас, ако това е някакво успокоение. Затова на мода в Европа излизат левите партии, като във Франция, които искат да увеличат потреблението. Но как да стане! Това е въпросът!
Ако се увеличат механично заплати и пенсии, особено във Франция, тя ще фалира скоропостижно. Не може да си го позволи. И ако го направят всички държави, ще зарадват единствено Китай и ОПЕК. Те ще печелят и богатеят и тогава е сигурно на 100%, че ЕС си отива завинаги. Не Гърция, а бъдещи грешни решения на Франция и Германия, ще разрушат съюза. ЕС не може вече да съществува в тази си институционална рамка и в тази си форма.
Но да се върнем в България. От тази гледна точка спестяванията са белег на паника и нищо хубаво.
От макро гледна точка – това е добро, даже много добро. Българинът вярва на финансовата си система. В Гърция са изтеглени 70 млрд. евро за една година и са насочени към Европа. Малко в България и най-много в Германия (страната която мразят най-много). Защо? Защото има стабилна и сигурна банкова система. Така че за България е много важна финансовата стабилност. Помислете какво бихте правили при банкова криза? Къде ще си криете парите? Колкото и да са те! Спомнете си 1996-1997 година. Какво ще правите, ако спестяванията ви изчезват със скоростта на светлината? Така че фактът, че сме стабилни и сигурни, е дори повод за гордост. Наистина гърците спестяват при нас. Значи сме по-добре от тях по този показател.
Друго много важно следствие е, че колкото повече са спестяванията, толкова повече ще са инвестициите за в бъдеще. Досегашният бум на икономиката (2002-2008 г.) беше финансиран с чужди пари от международни банки. После те си ги оттеглиха и оставиха нашата икономика на сухо, което оскъпи кредита и задълбочи кризата. Сега банковата ни система е по-независима и свободна, добре капитализирана и най-важното не зависи от световните “турбуленции” на финансовите пазари толкова, колкото преди. Значи да спестяваш е хубаво и “нормата на спестовност” е много важен показател за стабилното развитието на страните в целия свят.
Да видим обаче кой спестява в България? Всички ли? Вие спестявате ли? Общо сметките на граждани са 12 306 247 броя. Значи всеки има поне по две! Тези до 1000 лв. обаче са 9 305 418 бр., т.е. това са пари по карти за заплати, пенсии и др.Те не са богатство. Сметките над 1000 лв. са 3 000 829 бр. Почти толкова са и домакинствата в България – 3 006 376. От тях 30.8% се състоят от един човек. Като се има предвид, че богатите семейства имат повече от няколко сметки, то  добре живеещите у нас са не повече от 500 000 семейства, или около 12-15% от населението. Такива са данните и от социологическите проучвания. Така че прирастът на спестяванията се дължи основно на тях, на неизвестен брой гръцки вложители и на българи работещи в чужбина и спестяващи у нас. Никак не е лошо да си от тези 15%! Сред тях има и 558 милионери при средна сметка на всеки от 2 405 812 лв. При по-малките депозити, като се има предвид, че по закон са гарантирани до 100 000 евро на човек в банка, то значи, че те са разхвърляли в различни банки на различни влогове.
И какво излиза, че има две Българии: На бедните и богатите. От кризата едните губят, а другите трупат. Половин България едва смогва да се нахрани, а другата? Но най-интересното е, че и двете се оплакват като за световно. Познавате ли човек, който след здрасти или здравей да не започне с оплакванията? Нищо че кара джип, има имоти и т.н. Просто вече не вярвайте. Тези, които си увеличават депозитите, и те плачат. Понякога даже по-силно, за да не ги заподозрат, че се отличават от общия хор. А тайно се радват и потриват ръце.
Не трябва обаче едната България да се опълчва срещу другата, защото така ще загинат и двете. Тук идва ролята на правителството: Физически да не погине българинът, да има условия поне за съществуване. Това се нарича предпазна мрежа. Но не като се раздават пари, а като се създават условия за бизнес, който да наеме работници, които да имат доходи, с които да увеличат потреблението и икономиката да заработи. Така всеки ще си намери мястото в обществото. Но дотук – нищо такова. Като не помага държавата, поне ние да си помогнем. Не толкова бедността е страшна, колкото изолацията, самотата и чувството, че си лузър.
Обърнете се към приятелите си, съучениците си, съседите. Сред тях има хора в беда. Помогнете им, кажете им добра дума, обърнете им внимание. Понякога и това е достатъчно, и винаги помага. Ние сме общество и се движим заедно със скоростта на най-бедните. Ако искаме да се развиваме, трябва да си помагаме. Затова в чужбина ни асоциират с цигани, проституция, бедност и престъпност. Това се вижда отвън. Така че дори и на богатите българи не се гледа никак добре. За чужденеца няма значение богат или беден е, ти си българин и толкова, а това е нарицателно и дори обида в някои страни. Така че всички сме в един кюп, само дето си мислим, че не сме! Заедно трябва да излезем от кризата, не поотделно! Както вие имате обобщен образ на гърка, германеца, англичанина и американеца, така те имат за нас. При всичките има и добри и лоши, престъпници и проститутки, бандити и мафиоти и цигани, но само нас ни асоциират с всичко това.
Искам българин да звучи гордо. От нас зависи. Или ще станем общество, или ще се претопим и изчезнем след 1300 г. неволи и мъки. Така че спестяванията не трябва да ни разделят, а да ни сближат, защото парите на богатите чрез банките могат да работят за просперитета на бедните.
И накрая. В САЩ 23.4% от населението няма никакви спестявания. Ама абсолютно никакви! А 41.6%, или почти 140 милиона души – до 1500$ (тези 23.4% влизат тук) . Много българи са по-богати от половината американци, но дали са по-щастливи? Не. Бедният американец е по-щастлив от богатия българин. Парадокс! Бедният американец се гордее с родината си и не се оплаква, живее добре, а богатият българин реве, та се къса, оплаква се наляво и надясно и мрази държавата. Тя му е виновна за всичко!

Светозар Гледачев /препратено от читател/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *