Инвестбанк планира да излезе на борсата
Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции
След превръщането на подчинения собствен дълг в акции Петя Славова ще остане мажоритарен собственик на банката
В момента по думите на финансовия министър Владислав Горанов последното препятствие по пътя на България ERM II и банковия съюз са плановете за капитализиране на две банки. През лятото ЕЦБ откри недостиг в Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Инвестбанк и през октомври те са представили своите идеи как да го компенсират, като във Франкфурт искат в рамките на шест месеца до април 2020 г. да видят напредък, информира capital.bg.
От документи в Търговския регистър за по-малката от двете институции личи, че тя вече е започнала действия и скоро ще конвертира 20 млн. евро подчинен срочен дълг в капитал, което би покрило около 40% от капиталовия недостиг. А от самата Инвестбанк дават заявка, че имат план как да осигурят и останалата част – с излизане на борсата. Пред „Капитал“ от банката обясниха, че тези подготвяни мерки „покриват изцяло резултата от стрес тестовете и осигуряват достатъчен капитал за реализация на планираните стратегически цели за растеж и развитие на банката“.Инвестбанк планира да излезе на борсата.
От втори опит
Инвестбанк вече имаше планове да стане публична компания през 2007-2008, като тогава дори стигна до одобрен проспект за първоначално публично предлагане с цел да набере между 59 и 72 млн. лв. Тогава заради бума в кредитирането банките с местна собственост имаха остра нужда от капитал, а еуфорията на БФБ осигуряваше гарантиран инвеститорски интерес. Преди нея с успешни IPO-та бяха излезли ПИБ (която набра 107 млн. лв.) и Корпоративна търговска банка (58.5 млн. лв.). Инвестбанк обаче се забави и с настъпването на световната криза борсовите индекси се сринаха, а капиталовият пазар буквално замръзна.
Сега Инвестбанк отново прави крачка към БФБ заради нужда от капитал. През лятото ЕЦБ констатира 51.8 млн. евро недостиг на капитал вследствие на проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест. Банката бе сред слабо представилите се и при аналогичната проверка от БНБ през 2016 г., като след това увеличи капитала си с 10 млн. лв. и в комбинация с други мерки успя да задоволи регулатора. ЕЦБ обаче явно държи, преди да влезе в тясно сътрудничество с БНБ и да поеме надзора над най-големите банки в България, да види в по-голяма степен покритие със свеж капитал.
Какви точно ще са параметрите на бъдещото IPO на Инвестбанк още не е ясно. По принцип големите институционални инвеститори и най-вече пенсионните фондове разполагат с ресурс, но банката ще трябва да се постарае да ги убеди в перспективите пред себе си. С 1.93 млрд. лв. активи тя е сред малките на пазара – в момента 13-а. Към септември 2019 г. тя отчита едва 338 хил. лв. печалба, като за това обаче фактор са и обезценки, предприети през третото тримесечие. „Финансовият резултат на банката преди обезценка към 30.11.2019 г. е 24 млн. лв., като очакваме в края на 2019 г. той да достигне 31 млн. лв.“, обясняват от Инвестбанк.
Публичният статут може да увеличи административните разходи, чието оптимизиране по принцип е проблем за малките кредитни институции. От самата банка също очакват, че това изисква допълнителни човешки ресурси във връзка с отчетността. Както и другите банки Инвестбанк е и под натиска на свиващите се лихвени маржове, които правят трудно извличането на добра рентабилност.
Отправна точка за това какво би могла да набере Инвестбанк и каква оценка може да очаква са и другите публични банки, които са със сходен профил. На борсата се търгува и петата по активи ПИБ, която също премина прегледа на ЕЦБ с констатиран капиталов недостиг 263 млн. евро. Пазарната ѝ капитализация е 325 млн. лв., което е около 37% от счетоводната стойност на капитала ѝ. При подобно съотношение са котировките и на осмата по размер Централна кооперативна банка, която мина проверката на ЕЦБ с минимални корекции. На тази база тя се оценява на 197 млн. лв. Ако приложим такова съотношение към Инвестбанк, то би оценило цялата банка на едва около 70-80 млн. лв. (преди планираните мерки по капитализирането). При по-висока оценка – около 80% от капитала, се търгува БАКБ на Цветелина Бориславова. Иначе при последните големи сделки на пазара ОББ и Експресбанк бяха продадени за цени около 1.3 пъти капитала им, но това са оценки за чувствително по-големи банки с доста по-изчистени от лоши кредити баланси.
Забавеното конвертиране
По-напред и по-ясни са плановете на банката да преобразува две емисии за общо 20 млн. евро подчинен срочен дълг в капитал. Емитирани още преди години, тези хибридни инструменти се водят част от общия капитал на банката, но не влизат в следения от ЕЦБ базов собствен капитал от първи ред (CET 1). От обясненията на Инвестбанк става ясно, че това е можело да стане още през 2018 г., но обявяването на шестте банки, които ЕЦБ ще проверява, е дошло твърде късно. „Операция по заместване на капиталови инструменти изисква технологично време около 6 месеца, тъй като има законови срокове по отношение вземането на решения, свикване на общо събрание на акционерите и одобрения от регулатора. Поради това тази операция бе невъзможно да се осъществи в края на 2018 г., което даде отражение върху крайните резултати при стрес тестовете“, казаха от банката. За сметка на това пък резултатът от тестовете беше подпомогнат от придобиването и вливането на банка „Виктория“ в Инвестбанк, което доведе до счетоводен бонус – 22.6 млн. лв. печалба от отрицателна репутация.
Сега вече има свикани събрания на облигационерите за двете емисии в края на декември, така че има шанс процедурата да приключи още в рамките на 2019 г. или най-късно в началото на 2020 г. За конверсията на по-голямата емисия от 30.11 млн. лв. има и детайли – планът е те да се преобразуват при емисионна стойност 20 лв. в 1 505 500 акции, или едва малко над 1.1% от капитала. Цената обаче е нереална, тъй като тя оценява цялата банка на над 2.6 млрд. лв.
Тези събрания са по-скоро формалност, доколкото, както обясняват от Инвестбанк, и по двете емисии облигационерът е едно лице, свързано с настоящите акционери. Така след конвертирането не се очаква да има промяна в контрола и мажоритарен собственик ще продължи да бъде Петя Славова. Тя притежава близо 12.5% пряко и още 55.4% през „Феста холдинг“. Другият голям акционер е оманецът Адил Саид Ахмед ал Шанфари, който през 2012 г. придоби малко под 25% от банката срещу 50 млн. лв., а сега делът му е 31.6%.
Какво ще е съотношението след планираното IPO ще зависи от това колко нови акции ще бъдат предложени, дали и доколко настоящите акционери ще се включат и доколко ще има интерес от други инвеститори. А от отговорите на тези въпроси вероятно ще зависи и финалната оценка на ЕЦБ, която министър Горанов очаква за рождения си ден в края на април.
financebg.com