Инвеститорите поглеждат все по на изток

Йената продължава да притиска и днес долара, след като вчера го свали до тринайсет и половина годишно дъно, а еврото беше повалено до седем годишна най-ниска стойност. Силата на японската валута се дължи на проблемите на банковия сектор в целия свят.
Междувременно, стерлингът се търгува над достигнатото вчера 23 годишното дъно срещу долара, но британската валута загуби печалбите, които отчете, при новината, че поевтиняването на паунда ще бъде една от основните теми на следващата среща на Г-7 през февруари.
Паундът е масово разпродаван тази седмица, тъй като спасителният план на правителството за английските банки не успя да успокои инвеститорите, както и заради голямата обезценка на акциите в банковия сектор. В един момент вчера стерлингът падна до 1.3620 срещу зелените пари, което са най-ниски стойности от 1985 година насам.
Акциите на американските банки успяха, обаче, да си върнат една част от загубите отчетени в началото на седмицата и това доведе до рали и на Уолстрийт. Днес то намери продължение в Азия, където борсовите индекси отчетоха слаби печалби. Това в никакъв случай не намалява опасенията за финансовия сектор и инвеститорите продължават да пренасочват активите си към предлагащите сигурност йена и долар.
Не се вижда краят на слабото представяне на британската валута на световните пазари. Същевременно, очакванията за нови, още по-големи намаления на лихвите на Острова нарастват, тъй като икономиката продължава да потъва.
Прогнозите за бъдещо намаление на лихвения диференциал между Европа и Япония оказва допълнителна подкрепа на йената срещу еврото и паунда. Днес Японската централна банка остави лихвите без промяна на 0.10% в края на двудневното си редовно заседание.
Въпреки, че това се очакваше, централната банка обяви, че би могла да започне да изкупува корпоративни облигации, чиито падеж е в рамките на една година, както и да извърши покупки на акции, за да облекчи корпоративните финанси. Банката предупреди също, че икономиката я грози двегодишна дефлация.
Днес доларът отново губи позиции срещу йената към нивата от 89, след като вчера се отласна от дъното на 87.10, което е най-ниска стойност след юли 1995 година.
Еврото падна под 116 йени при достигнато вчера седем годишно дъно на 112.08. Евро/долар трудно удържа нивата от 1.30 и отново се търгува под тях.
Вниманието на пазарите в момента е насочено към японските власти и дали те ще реагират на силното поскъпване на йената. Заместник-финансовият министър и директно отговарящ за валутата Наоуки Шинохара заяви, че внимателно наблюдава валутните пазари след достигнатите от йената многогодишни върхове. Той се въздържа от коментари върху шанса за интервенции от страна на японските официални власти.
В същото време, министърът на финансите Шоичи Накагава се опита вербално да спре покачващата се йена, отправяйки неясни предупреждения за интервенции на пазарите, но отказа да уточни дали Токио ще действа.
Икономисти коментираха, че през последните години Г-7 е възприела политика на гъвкави валутни курсове и намасета на пазарите е международен въпрос, който трябва да се съгласува, за разлика от монетарната политика, която е оставена на решенията на отделните държави. Това означава, че за Япония ще е трудно да действа самостоятелно на световните пазари.
Коментарите на бъдещия министър на финансите на САЩ Тимъти Гайднър също сигнализираха, че шансовете за намеса от страна на Япония са минимални и това даде сила на йената.
Според Гайднър, основните търговски партньори на САЩ би трябвало да оперират при гъвкави валутни курсове.
Анализаторите са на мнение, че Япония няма да интервенира в близък план, но е твърде възможно да се намеси при пропадане в долар/йена под нивата от 85, където не е малка вероятността местните капиталови пазари да изпаднат в паника.
Стерлингът се търгува днес на нивата между 1.38 и 1.39 срещу долара, след като вчера рязко поскъпна в края на търговията, когато министърът на икономиката във Франция Кристин Лагард изрази мнение, че Английската централна банка трябва да се намеси в подкрепа на националната валута.
Вчера паундът още в началото на деня набра скорост в движението си надолу, когато акциите на английската банка Барклис загубиха 1/3 от стойността си и се търгуваха на най-ниски цени за последните 24 години.
Инвеститорите се опасяваха, че банката се нуждае от свеж капитал или в противен случай ще бъде национализирана.
Вчера паундът падна и до рекордно ниски стойности срещу йената на 119.36.
Цената на златото днес е почти без промяна благодарение на силното търсене от инвеститорите, което компенсира слабостта на европейските валути срещу долара и волатилните движения при цената на петрола.
В същото време, фондът SPDR Gold Trust отчете нов рекорд от притежавани 805.96 тона злато към 21 януари.
Металът се търгува на 854.70 долара за тройунция, което е ръст от 0.65 долара спрямо нивата на затваряне в сряда в Ню Йорк.
Комбинацията от слабо представяне на другите активи, опасенията за икономическия растеж в целия свят и спада на лихвените проценти дава голяма сила на цената на златото. Инвестициите в споменатия фонд, който издава ценни книжа, защитени от физическо наличие на метала, се считат за нискорискови инвестиции и в момента са изключително търсени.
Петролът поскъпна днес до 44 долара за барел след вчерашното повишаване на цената на суровината с почти 7%. Черното злато е подкрепено от очакванията, че намаленията на производството на ОПЕК може би ще балансират все още много слабото световно търсене.
Прогнозите за запасите в САЩ сочат растеж от 1.4 милиона барела на суровия петрол и 1.9 милиона барела на бензина, което би влошило още повече перспективите за икономически растеж.
Американският лек суров петрол със срок на доставка месец март нарасна с 45 цента до 44 долара за барел след вчерашното поскъпване от 2.71 долара, което го доведе до най-висока цена на затваряне след 6 януари. Контрактите на английския сорт Брент спечелиха 28 цента до 45.30 долара за барел.
Междувременно, председателят на ОПЕК и министър на петрола в Ангола Ботело де Васконселос заяви, че картелът е спазил най-голямото в историята на организацията намаление на производството и то би трябвало да е достатъчно, за да предпази суровината от ново обезценяване.
Според някои анализатори намалението на квотите след септември с 4.2 милиона барела на ден може да се окаже недостатъчно да спре срива, тъй като световната икономическа криза силно е засегнала потреблението. Те допълват, че може би са нужни нови намаления на квотите от още 4-5 милиона барела на ден.
В подкрепа на техните твърдения са и излезлите от Китай данни, който е втория потребител на горива в света, показали растеж на икономиката от само 6.8% през четвъртото тримесечие. Това е по-малко от очакванията на пазарите за ръст от 7%, а за цялата година икономиката е регистрирала ръст от 9%, което е най-слабото представяне за последните седем години.
Вносът на суров петрол в Поднебесната е нараснал през декември с 11.6%, но продукцията на рафинериите е спаднала със 7.4% на годишна основа, което е най-голям спад за последните седем и половина години и предполага силно намаление на търсенето от крайните потребители.