Инвеститорски безсъници: злато, сребро и акции/2 част/
Измененията в цените на златото и среброто през последните 15 – 20 г., пресметнати чрез стойностите им за 1
унция в долари, са показани в следната таблица:
Период през последните мес. / год.
Изменения в цената на златото, %
Годишно изменение, %
Изменения в цената на среброто, %
Годишно
изменение,
%
Съотношение на цените злато/сребро
1 месец
1,1
–
8,2
–
52
2 месеца
– 3
– 18
– 1,7
– 10
51,5
6 месеца
11,5
23
24
48
54,5
1 г.
1
1
8
8
52
2 г.
27
13,5
29
15
56
5 г.
117
23
142
28
53,5
10 г.
441
44
675
68
72
15 г.
487
33
556
37
70
20 г.
–
–
820
41
–
От тези статистически данни могат да се направят следните заключения за двата благородни метала:
1. Исторически доказана и сравнително много добра корелация в движението на цените им на международните спот и фючърсни борси;
2. Типична и добре изразена волатилност, като тя е по-характерна /по-голяма/ за среброто;
3. Средната номинална годишна доходност от инвестициите в злато и сребро през последните 2 – 20 г. е значително над банковите л. п. за този период. Доходност от порядъка на над 20 % за година е трудно постижима за каквито и да било финансови инструменти. Дори и за възприеманите до сега за най-рискови активи, каквито са акциите, подобна възвръщаемост е рядко срещана, дори и в най-добрите години на капиталовите пазари;
4. Измененията в цените на златото и среброто през последната година не са особено съществени, като се забелязва, особено през предходните няколко месеца, с изключение на последния, нисходяща корекция. При това, също доста значителна. Въпросът е дали това е наистина период на корекция или обръщане на тренда. Според мен е продължаване на корекцията от август- септември 2011 до май – юли 2012 г. (в размер на 15 %), но бъдещото развитие на ценовите тенденции ще покаже правотата или невалидността на това мое предположение;
5. Данните в последната колонка също показват доста интересни неща. Въпреки значителното покачване на цената на златото, през последните 5 г. съотношението между цените на тези благородни метали се е понижило от около 70-72 до 52-55, т. е. с около 25 %.
С други думи, или златото се е повишило недостатъчно спрямо среброто, или среброто е поскъпнало неоправдано много (пак спрямо и единствено по отношение на златото). Ако приемем за по-вероятна втората възможност, би следвало да се очаква намаляване на цената на среброто, или най-малкото, продължаване на низходящата му корекция през предстоящите месеци и/или години. Винаги е трудно е да се правят подобни прогнози, но според мен и поне в краткосрочен аспект, по-скоро цената на златото би трябвало да се изменя по-плавно, отколкото тази на среброто, което е в съответствие и със споменатата вече разлика във волатилността им.
Индустриалните приложения на среброто са присъщата причина както за наблюдаваните, така и за очакваните изменения в цената му. Въпреки широко разпространените мнения в инвестиционния свят, че ресурсите от сребро са ограничени и не е рентабилно неговото рециклиране (за разлика от златото), които са съществени аргументи за ограничаване на предлагането и респективно за повишаване на цената му, следният факт действа в противоположна посока. Според един от големите световни производители на злато и сребро, какъвто е КЦМ в Пловдив, през 2013 г. се предвижда във фирмата да бъдат произведени почти 0,5 т. злато и 50 т. сребро. Подобно съотношение – производство на 100 пъти повече сребро, без разбира се, това да е определящо, подкрепя тезата ми за сегашната надцененост по-скоро на среброто, отколкото на златото. Единственото сигурно нещо в това отношение е, че понастоящем цената на среброто е на нивата му от преди около година и половина (март 2011 г.) – около USD 33 за унция, т. е. долар (или лев и петдесет) за грам. За сравнение, спот цената на грам злато е около 85 лева.
ДИМ НАД ЕВРОПА. ЕВРОПЕЙСКА ЛИКВИДНА КРИЗА
Ще започна все пак и отново с долара. Той губи сериозно почва; макроданните за икономиката на САЩ не са особено окуражителни; значително увеличаваща се инфлация (10 – 11 % през 2011 г.). На този фон обаче, макроданните за Европа са направо ужасяващи – сериозно забавяне на растежа в Германия и Франция, дори има възможност и признаци за изпадането им в рецесия; голяма безработица; банки пред фалит, държави пред фалит; да не говорим за вече баналните Гърция, Испания, Италия, Португалия. Кризата вече засегна значително и Унгария, Словения, Сърбия, Румъния 1.
Факти. Въпреки всичко казано досега, златото не е особено популярен финансов инструмент, особено сред индивидуалните инвеститори. Понастоящем, инвестициите на физически лица в злато са от порядъка на едва около 2 % (през 1980 г. те са били 8 %), а в САЩ са дори още по-малко – около 0,2 %. За това разбира се, си има съвсем обективни причини. Една от тях е, че притежаването на злато е свързано и с разходи за съхраняването му, но основната е, че единственият начин да се печели от него е при положение, че цената му се увеличава (няма лихви, няма дивиденти).
Вярно е, че повечето хора инвестират в злато за запазване на покупателната способност на парите си, но при „летящата” му цена през последната декада (12 г.), има доста голяма вероятност то да загуби това си качество, тъй като се увеличава и риска от корекция /надолу/, чрез която практически ще има загуба на покупателна сила. Подобна корекция вече беше наблюдавана в 10- месечния период след пика от USD 1900/oz през август- септември 2011 (до май -юли 2012 г., в размер на 15 %), а и не са изключени други такива. За сравнение, корекцията след 1980 г. е била 30 %, също толкова е тя и след пика в минитренда през 2008 г. От тази гледна точка и според последната 15 г. тенденция в цената на златото, дори и корекция до USD 1 200/oz, т. е. 35 %, няма да е особено изненадваща. Подобна интерпретация е въз основа на допускането, че настоящият бичи пазар не се разделя на два мини възходящи тренда. Аналогичните възможности за края на корекцията, според последните 10 и 5 г. периода, са: стойности от USD 1 400 и 1 600/oz, и съответни коригиращи понижения от около 24-25 и 14-15 %. Корекциите за среброто през последния бичи пазар, също изчислени чрез измененията на цената му за тройунция в USD, могат да се обобщят по следния начин (и са представени в следващата таблица).
Период
Цени /USD/oz/
макс. мин.
Корекция,
стойност; %
октомври – ноември 2012
35
31
4
11,5
март – юли 2012 г.
37
26,527
10;
27
ноември 2011 – януари 2012
35
27
8
23
септември – октомври 2011
43
30
13
30
април 2011;
48,5
34
14,5;
30
февруари /март/ – ноември 2008
21
9,5
11,5;
55
април – юни 2006
15
10
5;
33
март – април 2004 г.
8,5
5,5
3;
35
Разглеждайки тези данни, както и съответните времеви графични зависимости за цените на среброто през различните периоди, също могат да се видят доста интересни неща, а именно:
– корекциите са от около 30 %, с по едно изключение над и под тази стойност;
– от 20 г. зависимост се установява, че възходящият тренд е започнал през 2004 г., с начални стойности от 5, и е приключил през май 2011 г., при USD 48,6/oz;
– очевидно е, че и пикът на среброто е през 2010- 11 г., т. е. и при него е уместно да се говори за съкратен 6 – 7 г., а не за обичаен цикъл от 10 – 12, 12- 14 г.
– двата пика в евровата ценова зависимост на златото през периода 2008-10 г., а в по-малка степен същото е валидно и за среброто, са времево изместени с около 6 месеца.- 1 г. спрямо същите зависимости, но изразени в долари. Това би могло да се интерпретира като индикация за по-голямата чувствителност на американската валута спрямо благородните метали.
В заключение и като ценово обобщение за тези метали през последната година, може да се каже, че съществува известно равновесие в цените им, които за златото са при около USD 1700 – 1750/oz (± 50), а за среброто – USD 32 – 33/oz (± 15). Подобни ценови нива, и особено вероятните допустими отклонения от тях, показват значително по-голямата волатилност на среброто – отклонения от порядъка на 4 – 8 % за златото и 40 – 45 % за среброто.
От друга страна обаче, е изключително интересно мнението на проф. Красимир Петров: „Единственото работещо решение е старо от векове. Единствената форма на валута, която е оцеляла през всички кризи и е запазила стойността си в историята, е златото. Не хартиените претенции върху злато, не златна сметка в банката, а физическото злато, парче злато, което можете да държите в ръка.
Крал Соломон е казал – няма нищо ново под слънцето. Златото е оцеляло през всички кризи в последните 2 хилядолетия, докато всички други валути са закопани във валутното гробище. И този път не е и няма да е по-различно. А много хора са на път към неприятно пробуждане”. 2
Вече би трябвало да е повече от ясно, че не всичко обаче е толкова еднозначно, както е на пръв поглед. Както е и с всяко друго нещо, разбира се, инвестирането в благородни метали има две страни – добра и лоша. А между другото и в кръга на шегата, както и всяко друго правило, и това си има изключение. А то е, че златните и сребърни монети също имат по две страни, но нямат лоша, две са наистина, но и двете са „добри”, стига да са ваши. В този аспект, изключително голямата волатилност на среброто, предлага както големи рискове, така и чудесни потенциални възможности за добра доходност и реална възвръщаемост (на направената евентуално в него инвестиция).
В следващите няколко реда ще напиша нещо, което е може би в противоречие с казаното по-горе, но все пак.. На фона на реално наблюдаваното понижение на пазарната цена на среброто – от USD 47 на USD 37 само за седмица през м. г., неговите сегашни ценови нива са аргумент за купуване, т. е. сега то е евтино – „само USD 32 – 33 за унция”. В това отношение, както и за хеджиране (инвестиционната стратегия за намаляване на риска), е особено подходящо да се използват производни финансови инструменти – опции.
В края на краищата обаче, като че ли най-важни за успешното инвестиране са моментите за „влизане в” и „излизане от” съответните най-подходящи за конкретния период финансови инструменти (тези с най-голям потенциал за растеж и съответно постигане на максимална доходност). При анализирането на инвестиционните процеси и икономическите явленията като че ли е по-лесно все пак, т. к. до голяма степен то зависи от гледната точка и съответната пазарна конюнктура, като обикновено и в повечето случаи „върви” след събитията на пазара.
ДРУГИ ФАКТИ И ТЕНДЕНЦИИ
От средата на м. г. гърците започнаха масово да купуват злато. Китайците и индийците също, въпреки че за последните това е по-скоро дългогодишна традиция. Златото е мобилно (и лесно делимо), за разлика от апартамента, който няма как да се премести. Освен това, разходите по поддръжката на недвижим имот са по-големи, а „животът” му – по-кратък. Аргумент в полза на среброто, в сравнение със златото, е, че „освен за дрънкулки със съмнителна стойност (красота), златото практически няма други незаменими приложения”.
Случващото се през последните 3 – 4 г. показа как ЦБ трансферират пари от бедните към богатите – чрез инфлация. Бяха спасени големите банки в САЩ, сега се спасяват тези в Европа, а сметката я плащат всички – особено най-бедните, чрез инфлацията в храните и енергията. Това си е откровен обир, а и фарсът продължава. От тази гледна точка златото е за предпочитане, тъй като е защитено от централните банкери. От друга страна, алтернативите на притежаването на реални суровини са ценните метали и земята. Земята е нещо истинско, въпреки че не е особено ликвидна, недвижима собственост е и може да стане обект на юридическо мародерстване от страна на управляващите, но пък може и да ви храни. В този аспект, тя е изключително сигурна инвестиция, почти безрискова, но и нискодоходна (средната годишна рента от притежаваната земя в България е сравнима с лихвите по банковите депозити – 3 – 5 %; въпреки че често се среща и нейна отрицателна реална възвръщаемост: при инфлация от над обичайните, стимулиращи икономиката, 4 – 6 %). Златото обаче, е винаги и навсякъде ликвидно и преносимо. Популярният аргумент, че не се яде и няма индустриални приложения, не е особено състоятелен. Да не би хартиените пари или акциите да имат индустриални приложения или се ядат? Все пак, интересно нещо са парите. Всичко мерим с тях, през повече от половината си съзнателен живот се опитваме да ги изкараме, а покупателната им способност е в ръцете на малцина. В това се изразява и своеобразността на този съвременен начин за поробване.
Акциите на евробанките са балон, защото са много по-зле, отколкото показват счетоводните им баланси. Някои от тях отчитат гръцките ДЦК напр., по номинал, а те струват половината, при това, в по-добрите случаи. И други подобни счетоводни трикове3.
Всички се сетиха да си искат златото от САЩ. През пролетта на т. г. Швейцария и Германия поискаха връщане на златото си от трезорите на ФЕД в Ню Йорк. САЩ започнаха войната с Ирак, защото търговията с петрол не беше в долари, а конфликта в Либия беше продиктуван и от факта, че нейни представители се осмелиха да намекнат, че продажбата на нефт ще става във валута, обезпечена със злато. Не бива да се забравя и друг факт, а именно, че Иран сменя разплащащата валута /от долари/ и започна да продава петрола за злато (поради което се очаква и бъдеща война с него). Не е за пренебрегване и фактът, че вече се създаде „без доларова зона”, в която влизат доста големи страни и икономики като тези на Китай, Индия, Русия и др. Бяха сключени и двустранни спогодби за разплащане в местна валута, злато или нещо друго, напр. бартер/ примери вече има в Латинска Америка/. Което може и да означава, че американският долар е на път да се превърне в нещо като пощенска картичка. Въпросът, на който нямам отговор е: Дали това ще стане и кога?
ДОЛАР И ЕВРО
От данните за цената на златото през последните 10 – 15 г. могат да се направят и доста полезни изводи за стойността на двете основни световни валути, каквито са USD и EUR. През октомври – ноември 2012 г., съотношението EUR/USD, изчислено през цената на унция злато, е 1,27 – 1,29, т. е. съвпадащо с текущия им обменен курс на международния валутен пазар. От графичните зависимости за цената на златото през последните 15 г. в същите две валути обаче, съотношението им се екстраполира като 1,50, т. е. сега еврото е слабо, евтино, а доларът и златото – скъпи. Наблюдаваната корекция в цената на златото през последните месеци, както и тази от август – септември 2011 г., като че ли потвърждава това. Продължавайки в същия ред на мисли, включвайки и сегашните спот цени на благородния метал (1330 – 1350 EUR и 1720 – 1750 USD за oz), съответните актуални цени за грам са 43,1 EUR и 55,8 USD, които, преизчислени в левове са си еднакви, равнявайки се на 84,25 лв.
Връщайки се на екстраполираните цени на златото през последните 15 г. се установява, че цената му за грам, изчислена през еврото, би трябвало да е 63 лв., а ако се използва долара – 74 лв. Това си е доста съществена разлика (16 – 17 %), както и да се погледне, така че не би трябвало да се пренебрегва. И сега вече размишленията стават наистина много интересни. Излиза, ако се приеме, разбира се, че понастоящем златото е все още надценено и спрямо еврото, и спрямо долара, че ако преди известно време сте имали пари в евро и с тях сте си купили определено количество злато, то сега би трябвало да имате левовата им равностойност в размер на 63 лв./г. Ако в същия първоначален момент сте имали същото количество пари, но в долари, също сте купили (в един и същ предишен момент) същото количество злато, то неговата сегашна левова равностойност би трябвало да е 74 лв./г. Това ми дава основание да мисля, че понастоящем съществува известно „изкривяване” на пазарите – валутни и на златото, което някои анализатори дори биха определили като „балон” по отношение на златото, въпреки че никак не ми се иска да използвам тази дума. Всичко това би било валидно в един идеализиран случай на пазарите, какъвто, разбира се, не съществува практически.
Но все пак, ще продължа още малко с разсъжденията. В сегашния момент от този въображаем идеален пазар, при който златото, според мен, е все пак надценено, ако имате 70 лв. в евро ще можете да си купите 1 г злато, но ако имате същите 70 лв. в долари – няма да можете. С други думи, може да се обобщи, че бихме имали скъпо евро и евтин, слаб долар. Изхождайки от презумцията, че понастоящем и доларът е евтин, като е доста вероятно това да продължи още много време, остава да се определи единствено относителната сила на еврото, респ. на левовете. В този аспект, изразът в предходното изречение „бихме имали скъпо евро” е вероятно ключа към разгадаването на загадката с валутите. Той означава или поне индикира, че сега нямаме такова, т. е. понастоящем еврото също е евтино, което ме кара да мисля, че и двете валути са надценени спрямо златото, но в различна степен. При всички случаи и с други думи казано обаче, мнението ми е, че сега или доларите също са прекалено евтини, или златото е скъпо. Основната възходяща тенденция в цената на златото, изразена в евро, респ. левове, е особено категорична и ясна през последните 3 г., въпреки корекцията през предходните няколко месеца. В този ред на мисли, и сравнявайки дългосрочните тенденции на златото в двете валути, може да се твърди, че то е поскъпнало и за сметка на обезценяването на долара (увеличаването на цената му за последните 10 г. в долари е с 450 %, а в евро – 325 %; това също са си доста големи разлики – с около 10- 11 % средно годишно)4. Въпреки че в последния едногодишен период практически няма особено съществени изменения в цената на златото, този факт би могъл да се коментира по следния начин: една унция в долари сега струва с 3,25 % повече (т. е. с USD 58, USD 1732/oz), докато в същото време то е поскъпнало с около EUR 112,5, т. е. с 9,05 %. С други думи, през последната година, еврото, респ. лева, са се обезценили спрямо долара с около 5,8 – 6 % (данните са от преди една седмица; сегашните стойности са съответно: понижение на златото с около 20 USD/oz, – 1,12 %; повишение с 35 EUR/oz, + 2,7 %; обезценяване на еврото с около 4 %)5. От тази гледна точка, валутният борд гарантира известна макроикономическа стабилност на страната, но хората в нея са обеднели с около 7 – 10 %, включвайки и една минимална стойност за вътрешната пазарно ценова инфлация от около 4 – 5 %6.
АКЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ КАПИТАЛОВ ПАЗАР
Средното годишно увеличение на основния борсов индекс на БКП (популярна в миналото абревиатура, но в случая я използвам като български капиталов пазар) от февруари 2009 г. до сега е 7,3 %. Измененията на същия и на останалите индекси от началото на годината са както следва: Sofix +3,4 %; BG40 +7,5 %; BGREIT +61,7 %; BGTR30 –4,2 %. Това според мен са категорични признаци за започналото излизане на страната ни от доста мащабната и почти всеобхватна последна световна криза. Доказателство за наличието, както и за отминаването на кризата, е открояващо се високата стойност на имотния индекс. Азбучна истина за всеки икономически катаклизъм са стабилните стойности на недвижимостите. В този аспект, ако изобщо може да се говори за някакъв балон в България през последните няколко години, то той е бил в сферата на строителството. При това и още повече, на фона на увеличаващия се дял на емигрантите и отрицателния демографски прираст на страната.
Според фундаменталните ми икономически представи и разбирания, борсовите индекси са най-чувствителните и обективни критерии за състоянието на всяка икономика. Останалите макроикономически показатели като БВП, нива на инфлация, безработица, лихвени проценти, заетост, потребителски цени и др. параметри и индикатори също са информативни, но те обикновено се характеризират с определено времево изоставане. Освен това, при тях са възможни и известен субективизъм и манипулируемост на статистическите данни. Определящите се от пазара критерии за всяка икономика, каквито са цените на акциите (и съотношенията цена/печалба) на публичните компании, техните пазарни капитализации, борсовите индекси и т. н., с всичките им недостатъци, винаги са били по-обективни и независими, от каквито и да било социологически проучвания или мнения на политическите лидери. От тази гледна точка и без да съм лидер, още повече пък политически, мнението ми е, че страната ни беше сравнително малко засегната от огромните финансови проблеми на Европа, и вече започва да излиза от кризата. При това, а и още по-точно, началото на този процес беше преди няколко години. Тук е необходимо да направя и задължителното в случая пояснение, че винаги до сега съм сравнявал, а и без съмнение ще продължа да го правя и за в бъдеще, с времената от началото и средата на 90-те г. на м. в., когато: България обяви мораториум по плащанията на външния си дълг, което не е нищо друго освен фактическо и международно признаване на фалит.
В страната имаше:
– огромни дефицити на стоки, в т. ч. и на такива от първа необходимост, огромни опашки (пред) и празни (вътре) магазини;
– хиперинфлация, банкова криза, финансови пирамиди и банкови фалити;
– изключително чести стачки, митинги и демонстрации;
– сменящи се през няколко месеца или години правителства;
– липса на достъп до международните пазари и финансирания и т. н.
В подобни екстремни ситуации на кризи е винаги интересно да се знае кой или кои плащат цената, а в по-популярния вариант – сметката. Едва ли ще открия „топлата вода”, ако напиша следното: на макрониво цената за отминаващата икономическа криза беше платена чрез 20 %-но намаляване на натрупания през предходните години държавен фискален резерв, както и чрез акумулиране, през последните няколко години, на доста висока инфлация, доближаваща се до или дори надхвърляща двуцифрени стойности (независимо от данните на НСИ), която като че ли (инфлацията имам предвид) все още не се е проявила в достатъчно адекватна степен. Необходимо е да отбележа и, че това с инфлацията ще продължи още поне няколко години, но не знам колко точно. На микрониво цената беше платена от хората, които си псуват по принцип. И всичко. От тези, които вечер редовно си пият ракията, със скромна, но все пак някаква салата, и ще продължат да го правят, каквото и да се случва със световните и европейски финансови и други подобни проблеми и кризи. Цената беше и ще се плаща и от съществуващата българска икономика, с всичките ú недостатъци, проблеми и слабости. В края на краищата се оказа, че тя е на доста добро ниво, въпреки многобройните критики към нея. В заключение си мисля, че съответна част от тази цена ще бъде платена и от българските политици. Това би било и своеобразен критерий за икономическата зрялост на народа ни, десетина години след края на прехода7.
инж. д-р Тихомир Цанов
1. Като своеобразна застраховка от (големи) загуби мисля, че не е зле човек да има малко монети под ръка (златни или сребърни, а още по-добре и от двата вида). Просто да си ги натрупва малко по малко. Така се осреднява цената, т. к. не винаги е лесно да се купи на дъно, а чрез тях поне няма да е на върха.
2. В „Монетарната система и колективното подсъзнание”, 2 април 2011 г.; Speculanti.com.
3. Дериватите са по-скоро правилно осчетоводени, но облигациите са много зле.
4. От дългосрочните тенденции в цената на златото, изразена в USD и EUR, може да се види и друга интересна подробност, а именно, че пиковете на настоящия общоприет бичи пазар /през 2008 – 10 г./, деноминирани в евро, са времево изместени с около едногодишно закъснение, в сравнение с доларовата графична зависимост. Това като че ли е индикация за по-голямата чувствителност на долара по отношение на златото.
5. Според валутните пазари, обезценяването на еврото спрямо долара за последната година е също около 4 %.
6. Изчисленията са направени при лихвени проценти по влоговете 0 – 4.
7. За разлика от повечето политици, а може би и анализатори, мнението ми е, че прехода в страната – политически и икономически, завърши преди около 10, че дори и повече години. Във времената, когато правителствата ни започнаха да изкарват целите си мандати, а това започна да се случва точно в края на миналото и началото на сегашното хилядолетие.