Инвестиция в група

Вместо да завиждат на милионерите, преди повече от 200 години англичаните са се сетили, че ако няколко души обединят усилията си, могат да печелят наравно с богатите. Така се появяват взаимните фондове, които и до днес предлагат алтернатива на хората, които имат спестявания.

Фондовете, предлагани в България, вече са океан от инвестиционни възможности по цялото земно кълбо. В началото на май активите им надхвърлят 1.2 млрд. лв., а средната доходност на балансираните инвестиционни схеми достига 28% при средна лихва по едногодишните депозити от 4%. Но пък вложението във фондове не носи гарантиран доход и клиентът не е застрахован от загуби.

Колективният начин

Покрай растежа на капиталовите пазари фондовете съумяха да постигнат двуцифрена доходност и това не остава незабелязано. Събуди и апетита за риск у хората със свободни пари. Да играят сами на борсата и да подбират в какво да инвестират е единият от вариантите, но не всеки има нужните познания и най-вече свободно време. Така участието в колективна схема е вариант за масовия потребител, защото той прехвърля грижата за това на фонд мениджърите срещу малка такса.

Преди да се появи на пазара, всеки фонд изготвя проспект, в който описва инвестиционната си стратегия. След това започва да привлича клиенти, които получават брой дялове срещу парите си. Така общите средства се влагат в носещи доход активи, а печалбата се поделя пропорционално между притежателите на дялове. По този начин фондовете постигат икономия от мащаба на разходите, което увеличава постъпленията на инвеститорите. Освен това колкото по-голям е размерът на управляваните средства, толкова по-голяма е възможността за ефективно разнообразяване на активите. Това дава повече сигурност, тъй като, ако в даден момент някой инструмент от кошницата е на загуба, то отражението върху цялостното представяне на портфейла не е голямо, защото доходността от другите активи компенсира негативния ефект.

Депозит или фонд

Атрактивността на фондовете изпъква при сравнение с традиционните продукти за спестяване. От две години насам доходността по депозитите се облага с данък, докато печалбата от инвестиции продължава да е необлагаема. При банковите влогове клиентът губи лихвата, ако реши да изтегли парите си преди изтичане на падежа. При фондовете, по което и време да реши да се откаже, клиентът получава и натрупаната до момента доходност. Незабавната ликвидност е друга тяхна привлекателна черта, която не всички депозити притежават. Дружествата, които предлагат фондове, трябва във всеки един момент да са способни да върнат парите на клиента си. Дори и в най-тежките дни на кризата нямаше взаимен фонд в България, който да не изпълни ангажимента си за обратно изкупуване на дяловете при поискване. Плюсът на депозита е, че доходността е фиксирана.

Аразходите

Силната конкуренция между фондовете води до поддържането на сравнително ниски такси за клиентите. Обикновено размерът им зависи от вида на фонда – дали е паричен, дали инвестира в облигации, или е насочен към акции. Таксата за управление при паричните фондове се движи в диапазона 0.5% – 1%, докато средната такса за управление на фондове, инвестиращи в акции, е 2.5%.

Повечето от фондовете в България имат и такси на входа, които варират според размера на записваната в тях сума и колкото е по-голяма, толкова по-ниски са таксите. Те варират в рамките на 0.5% – 1.5% над цената за дял. При някои от тях има такса и на изхода в рамките на 0.3% – 0.5%. Освен това в региона има практика да се прилага и такса за добро представяне, ако положителният резултат на фонда надхвърли определена цел. Тя може да варира в рамките на 15% – 20% от резултата над договореното ниво. Обикновено таксите се приспадат от постигнатата доходност по сметката на клиентите.

Има и фондове, които не събират такси за покупка и продажба на дялове, за да привличат дългосрочни инвеститори и корпоративни клиенти,какъвто пример има в портфейла на „Елана Фонд мениджмънт“. Други пък са насочени към хората, на които им остават малки суми в края на месеца и вместо да ги харчат за непотребни вещи, биха могли да ги спестяват, за да натрупат след време достатъчно пари за образование на децата си, за пътешествие в чужбина или за втора пенсия. Клиентът сам определя каква сума може да заделя ежемесечно. Такава възможност предлага например „ОББ Асет мениджмънт“ със систематичните си инвестиционни планове. На пазара има и фондове, които инвестират секторно,например в имоти, енергетика, финансови дружества, основни индустриални стоки, фармация. Те могат да бъдат открити в портфейлите на „ДСК Управление на активи“, „Конкорд Асет мениджмънт“, „Скай Асет мениджмънт“, „ОББ Асет мениджмънт“ и други. Логиката на тези фондове е, че ако клиентът би желал да спечели например от фармацевтичната индустрия, воден от убеждението, че и в криза, и в подем хората се разболяват и пият лекарства, то има фондове, които притежават акции и облигации само на такива предприятия.

Според данни на някои от големите дружества най-често срещаната сума, вложена във фонд, е 2500 лв. Има хора, които внасят и по 50 лв. всеки месец, но има и такива, които са инвестирали между 300 хил. и 1 млн. лв.

Как да избера

Според Ивайло Пенев, който е ръководител „Управление на активи“ в „Елана Фонд мениджмънт“, човек трябва да е наясно с риска, който е склонен да поеме. „Инвестицията във фонд трябва да е дългосрочна, за да оправдае очакванията“, коментира експертът. Той намира, че най-важните фактори при избор на фонд са историята и репутацията на управляващото дружество. Задължително е то да има лиценз от Комисията за финансов надзор. За сведение може да се прегледа постигнатата доходност през годините, но да се има предвид, че най-високите нива не означават най-сигурно управление. „Отговорният мениджър на фонд мисли едновременно за оптимизиране на дохода за инвеститорите и за запазване на парите им в лоши моменти. Така че е добре да се гледа и сравнява нивото на спадовете в доходността в кризисни периоди на финансовите пазари“, допълва Пенев.