Индексът е ясен, остава и икономиката да просветне
По един начин гледа на нея работодателя, по друг наемния работник, по трети държавния чиновник и т.н. А и всеки от камбанарията си, т.е. от бранша, където работи – машиностроене, строителство, агробизнес, туризъм, поставя и своя аршин: ако за „туриста” с неговата сезонна заетост 30-40 на сто, а и повече сива икономика си е нещо нормално, то за машиностроителя този процент просто е невъзможен, поне в анкетите!
С прилагането на композитния индекс „Икономика на светло” явлението се представя в една нова светлина, защото с него се прави опит да се надникне и зад завесата, да се отчетат всички онези фактори, които са в основата на паралелното съществуване на формалната и неформалната/неофициалната/ икономика. Това е един труден процес, тъй като в генезиса си явлението се крепи точно на укриването истинските данни. По тази причина трябва да се осъществят кръстосани информации, да се допълват различни източници и използват различни подходи.
Важността на този проблем се осъзнава в последната четвърт на миналия век, тогава се налагат и двата основни подхода за количественото определяне на „сивата икономика”: директни/изследване на домакинствата и фирмите/ и индиректни/търсещи отражението върху официалната икономика/. Обикновено се прилагат и двата със своите плюсове и минуси. Но просто по-добро измислено засега няма!
Но тъй като официалната икономика е предмет на изследване и подчинена на редица законови разпоредби, обикновено тя е водеща при изучаването на нейния антипод – сенчестата икономика. А нейното точно измерване, за разлика от официалната, на практика е невъзможно. Композитният индекс на този етап се явява като най-достоверното и научно обяснение и измерване на сенките в стопанския живот не за друго, защото по-точният измерител липсва. Оптимистът ще каже: Това все пак е нещо! Песимистът пък ще отсече: Това нещо е едно нищо!
Затова обществените нагласи към сенчестата икономика не само че са силно разколебани, те направо се движат между „осанна” и „разпни го”, до голяма степен те са лишени от логична вътрешна последователност, доста са лабилни по отношение на факторите, които ги обуславят. Те затова са и толкова податливи на внушения и манипулиране от страна на медиите. Всичко това в крайна сметка изгражда една твърде висока толерантност у всички йерархични нива в обществото, което в не малко случаи от сенчестите икономически практики успява да генерира ясни политически дивиденти.
Стефан Прончев