ИНТЕРВЮ-БНБ прикани квесторите да „видят“ дупката в КТБ

Професор Вучева, притеснихте ли се от новината, че управителят на БНБ Иван Искров и министърът на финансите Румен Порожанов канят мисия на Международния валутен фонд (МВФ) да провери как работи банковият надзор у нас?

– Не виждам нищо смущаващо. България е член на МВФ наред с други 187 държави и това е обикновена процедура. Става дума за рутинен преглед и оценка на финансовата система, а поканата е просто това да се случи по-скоро. Това е нормално с оглед на събитията в последните два месеца.

– Но нали чухте известния американски професор Стив Ханке? Според него банковият надзор в България е компрометиран, но БНБ трябва да се справи сама, вместо да моли за помощ МВФ, а КТБ трябва да бъде оставена да фалира.

– Мисията ще е полезна за всички ни. Колкото и да повтаряме, че България е стабилна и че банковата ни система е с много добри показатели, съвсем друго ще е да го каже МВФ. При тяхната висока компетентност и поддържана вече 70 години обективност, аз съм сигурна, че те ще потвърдят това и ще дадат полезни съвети как да се справим с евентуални пропуски. Колкото за КТБ, проф. Ханке сам признава, че дори не се е запознал с одита на банката. Г-н Ханке и друг път е правил неподходящи коментари. Само ще припомня, че при въвеждането на валутния борд той много настояваше да фиксираме курса на лева към долара и твърдеше, че обвързването с германската марка ще е огромна грешка. Още през първите години на нашия избор се видя кой е прав. Сега г-н Ханке критикува и идеята да се обърнем към ЕС с молба за включване в банковия съюз. Та ние още с подписването на договора за присъединяване към ЕС сме приели, че ще влезем в еврозоната, а всички страни от нея участват в банковия съюз.

– А има ли разминаване между нашите банкови закони и евродирективите? Питам Ви, защото от Брюксел настояха да се изплатят бързо гарантираните влогове в КТБ и дори заплашиха България с наказателна процедура.

– Има известно объркване. Европейските директиви са транспонирани в Закона за кредитните институции и в няколко други закона. Но БНБ и Министерството на финансите сякаш не разбират смисъла на европейските директиви и на оздравяването на банки. Европейското законодателство, станало част и от нашето, наистина се грижи за парите на вложителите и за стабилността на банковата система. Но тези цели не се постигат единствено чрез фалит на проблемна банка и изплащане на гарантираните 100 000 евро на вложителите. В нашия закон са предвидени достатъчно инструменти за отстраняване на ликвидни и други проблеми. За съжаление, този инструментариум не само не се приложи бързо, но изобщо не се прилага.

Всъщност за България е неблагоприятно, че не е в еврозоната. Това ни лишава от възможности за подкрепа. Видяхме как наскоро Португалия получи за спасяването на банката „Ешпириту Санту“ 4.4 млрд. евро от Европейската централна банка и Европейската комисия. По време на кризата през 2008 – 2009 г. засегнатите банки бяха спасявани основно чрез бърза национализация. След няколко години държавата продава акциите си и повечето вложени публични средства се възстановяват. Така постъпи Великобритания през 2007 г. с банка Northern Rock. Ирландия през 2009 г. спаси с 90 млрд. евро държавен дълг голямата Роял Скотланд банк. Този подход беше много критикуван по време на дълговата криза, обхванала през 2010 и 2011 г. много европейски страни. В резултат на двегодишна дискусия се стигна до създаването на банков съюз и като първа стъпка на общ банков надзор за страните от еврозоната, както и до приемането на специална директива за преструктуриране на банки, която трябва да се приложи от страните членки до края на 2014 г.

– Но налага ли се КТБ да бъде спасявана с държавна помощ? Почти всички финансисти твърдят, че банката може да бъде оздравена изцяло с частни ресурси. Вие самата сте споделяли това мнение.

– Както разбрахме от доклада на квесторите към 30 юни, слуховете за огромни загуби засега не се потвърждават. И въпреки всички подозрения, обвинения, обиски и арести КТБ все още е в добро състояние. Лошото е, че и новият план, обявен от БНБ, насочва усилията единствено към повторна оценка на всички активи. БНБ съобщи, че на основа на представения на 25 юли доклад за текущото състояние на КТБ е възложила на квесторите задачи с определени срокове.

Наближава един важен срок, който според мен е решаващ за крайния изход. До 20 август квесторите трябва да направят промяна на вътрешните правила, които да съответстват на международните стандарти за финансово отчитане, защото досега не било така. Знаете ли какво означава това? Че БНБ казва на квесторите: „Не сме доволни, че описаната картина за състоянието на КТБ не отговаря на широко разпространяваните твърдения за банка, изправена пред фалит; не сме доволни, че показвате капиталова адекватност от 10.4% (работещите европейски банки са с адекватност от 8%); намираме отчетената досега загуба от обезценка и финансовия резултат към 30 юни за неточни; искаме нови правила, при прилагането на които най-после да се види, че в КТБ наистина има капиталова „дупка“ от 3.4 млрд. лева, и така да облекчим разследването!“

Всички, които познават международните счетоводни стандарти, знаят, че стандартът за финансови инструменти (МСС39) е един от най-трудните за прилагане и може да се интерпретира различно. Така с прилагането на новите правила е възможно загубите да бъдат докарани до размерите, които като че ли бяха зададени още през юни. Така отново достигаме до големия български въпрос от последната една година – КОЙ определи още в края на май числото 3.4 млрд. лева лоши кредити в КТБ и КОЙ иска те да се разпродават за стотинки, а държавата да плати сметката и да затъне с нови 5 милиарда дълг?

Смущаващо е, че на квесторите е даден срок до 20 октомври да оценят активите на банката, а на ръководителя на „Банков надзор“ – до 10 септември да предложи удължаване на срока за специален надзор на КТБ. Не виждам логика в тези срокове.

Изглежда, се очаква квесторите да определят новата загуба и тогава да представят предложение до БНБ за покана до акционерите. Не е необходимо да се удължава срокът на специалния надзор след септември. Достатъчно е да има ново решение на БНБ, което да приеме резултата такъв, какъвто е по съществуващите вътрешни правила на КТБ. Но това едва ли ще се случи, защото тези, които от края на май внушават, че загубите в КТБ са над 3 млрд. лева, може да намерят начин да изпратят на прокурор и новия ръководител на надзора в БНБ.

Опасявам се, че всички добри предложения през последните дни и седмици за намиране на добро решение за КТБ, включително и на Експертния консултативен съвет на работодателите и синдикатите, ще се сблъскат със стената „Международни счетоводни стандарти за финансово отчитане на финансови инструменти“. Дано общественият натиск да помогне това да не се случи.

– Според Вас има ли страшни капани пред служебното правителство – ще се продъни ли бюджетът, ще влезем ли в свръхдефицит и в дългова спирала?

– Не споделям мрачните прогнози за „провал“ на бюджета, макар че аз самата имам много критични забележки. Да, от години публичните финанси се управляват лошо. Да, години наред за реформи само се говори. И това стана удобно прикритие на настъпилата деморализация, отсъствие на знания и професионализъм във всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Тази година се очертава да бъде особено лоша, защото подготовката на изборите ще съвпадне с времето, когато се готви проектобюджетът за 2015 г. и когато е най-важно да се води разговор за управлението на публичните средства. А и честата смяна на зам.-министри, ръководители на комисии и агенции, води до депрофесионализация. Решението всички зам.-министри да са част от политическите кабинети е лошо, защото така в управлението попадат случайни хора, чието единствено качество е партийната вярност.

Но служебните правителства имат кратък живот – до 3 месеца, което налага за министри да се назначават хора, които познават добре сектора. Министърът на финансите е такъв сполучлив избор – голяма част от професионалния живот на Румен Порожанов е минал в това министерство. Той е наясно с проблемите и вече заяви, че няма да допусне дефицита да превиши допустимите 3%. Не е трудно това да се осъществи. Отчетеното към 30 юни изоставане на приходите от ДДС и акцизи ще се компенсира през второто полугодие, когато ще дадат ефект мерките за намаляване на риска от отклонение на данък добавена стойност и тъй като рафинерията в Бургас ще работи на пълни обороти след приключилите ремонти.

Прогнозите за недостиг на средства и за огромни преразходи на министерствата са несъстоятелни. Освен това данните за намаление на безработицата и за растеж на икономиката през април – юни са обнадеждаващи и опровергават черногледите политици и експерти. Надявам се бизнесът да се справи добре до края на годината – освен ако политическите боричкания не влошат икономическия климат. Ще бъде чудесно, ако политиците спрат „разрушителното съзидание“ и кандидатите да ни управляват ни убедят, че знаят как да се повиши ефективността на средствата за здраве, за образование, за администрация. Реално от това зависи стабилността на финансовата система за следващите години.

Не трябва да се подценява тенденцията, тръгнала от началото на тази година, на бързо нарастване на държавния дълг. Проблемът е, че този ръст не е подчинен на ясна цел, която ще даде ефект в следващи години. Държавният дълг все още е около 20% от брутния вътрешен продукт, значително под нивото на повечето европейски страни, но за държава като България е по-добре да запази ниските нива на държавен дълг, които поддържаше през последните години.

ВИЗИТКА

Проф. Христина Вучева е български икономист, бивш вицепремиер и финансов министър. През 1990-1991 г. е съветник в Министерския съвет, през 1992-1997 г. ръководи дирекция „Икономическа и социална политика“ в МС, а през 1994-1995 г. е вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова. Преподавала е финанси в УНСС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *