Инфлацията ни направи безразсъдни

Преди време, когато доларът бе стабилен, американските семейства инвестираха в прости и сигурни инструменти, като спестовните бонове. Сега, заради инфлационна политика на Вашингтон, те са принудени да гонят по-висока и по-рискована възвръщаемост.

Американският институт за икономически изследвания (American Institute for Economic Research – AIER) публикува книгата, озаглавена „Как да инвестираме мъдро“, за първи път през 1947 година.

Оттогава се наблюдават колосални промени в Съединените щати и световната икономика по-специално на финансовите пазари. По онова време американците вярваха, че доларът е „добър като златото“. Богатството на повечето семейства се състоеше от спестовни сметки, спестовни бонове, застраховки живот и пари, скрити в буркани или кутии за обувки.

Днес дори семействата от работническата и средната класа обикновено инвестират на борсата. Някои от пенсионните фондове, от които ще имат нужда, когато се пенсионират, може да са вложили парите им във високо рискови акции, взаимни фондове, инвестиционни тръстове за недвижимо имущество и дори хедж фондове.

Дали американците просто не са придобили по-голяма склонност към риска през годините? Не. Те бяха принудени да гонят по-висока възвръщаемост, защото инфлационната политика на федералното правителство подкопа техните традиционни форми на инвестиране. Преди две поколения инвестициите на повечето американци бяха сигурни и изплащаха сравнителни ниски лихвени проценти. Лихвите по спестовните сметки, например, обикновено бяха изчислявани въз основа на минималния баланс през съответното тримесечие и бяха обявявани в неговия край. Това означаваше, че всички средства, изтеглени или депозирани през този период, не носеха лихва.

Голяма част от онова, което взимаме сега за даденост, стана възможно благодарение на напредъка на информационните технологии. Увеличената скорост и точност на обработването на данните улесни сложните финансови трансакции, дори при малките сметки, на много по-ниска цена. В резултат много повече хора разполагат сега със свои собствени акции или други финансови активи.

През 1947 година прякото или непрякото притежаване на акции от компании бе сведено до сравнително ограничено малцинство от американските граждани. Комисионните на посредниците бяха фиксирани на високи равнища. Фондовите пенсионни планове бяха в своя зародиш. А действащите взаимни фондове бяха една шепа: 98 през 1950 година, според Investment Company Institute.

Днес има над 8000 взаимни фонда – повече от общия брой публично търгувани компании в САЩ, и около 51,2 милиона американски домакинства, или 43,7% от всички притежават дялове от взаимни фондове или други регистрирани в Съединените щати инвестиционни компании на обща стойност близо 10 трилиона долара. Въпреки че бяха намесени няколко фактора, тези промени бяха подхранени от намаляването на стойността на долара.

Откакто AIER публикува за първи път книгата „Как да инвестираме мъдро“, щатската валута загуби близо 90% от своята стойност и краят на нейното обезценяване не се вижда. За да си купи едно семейство онова, което можеше да си позволи със 100 долара през 1947 година, днес ще са му необходими 972 долара. Само през последните 20 години стойността на щатската валута се е понижила с 65% – тенденция, която може да се ускори в момент, когато Съединените щати излизат от рецесията и отслабват ефектите от неотдавнашното харчене „на поразия“ на правителството. Това означава, че всички, които са загрижени да запазят стандарта на живота на своето семейство, са принудени да поемат рискове, които често не разбират и които техните родители, баби и дядовци биха избегнали.

Това, в което повечето хора инвестират днес, в действителност са спекулации, основани на надеждата, че ние, или някой, когото сме наели, е способен да разпознае подценените и надценените активи. Твърде, твърде често това води до стремеж към задоволяване на финансови капризи. Повечето експерти се обединяват около мнението, че инвестирането, подобно на други дисциплини, се подчинява на определени принципи. Главният сред тях е, че дългосрочните финансови печалби са свързани с поеманите рискове и че пазарните цени на финансовите активи отразяват потенциалните печалби и рискове.

Докато обаче валутната и фискалната политика на правителството продължават да подкопават стойността на долара, американците ще имат стимул да поемат рискове, които биха били ненужни, ако щатската валута все още си тежеше на мястото.

Лорънс Прат* /”Крисчън сайънс монитър”/БТА/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *