ИПИ: Ревизията не атакува проблеми, а узаконява харчове

Проектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010, внесен в Народното събрание на 04.06.2010 г. узаконява огромния бюджетен дефицит на страната, който се трупа още от първите месеци на годината, се посочва в становище на Института за пазарна икономика за актуализацията на бюджета.
При заложен дефицит в републиканския бюджет от 1,517 млн. лв. в началото на годината, сега се гласуват изменения, според които дефицитът ще достигне 3,681 млн. лв. Причините за това са видими от предложените промени и допълнения в закона – 1,910 млн. лв. по-малко приходи и 255 млн. лв. повече разходи и трансфери.
На практика, въпреки много сериозното разминаване между очаквани и реални приходи, българската държава не само няма да съкрати харчовете си, а дори напротив, ще похарчи още повече.
Картината изглежда още по-стряскаща, ако направим сравнение с миналата година – 1,4 млрд. лв. по-малко приходи и 1,4 млрд. лв. повече разходи и трансфери. Това означава, че държавата ще събере много по-малко, а в същото време ще похарчи много повече спрямо миналата година.
Тук вече не говорим за прогнози и очаквания, а за реалности от тази и миналата година – държавните харчове нарастват чувствително, въпреки проблемите в приходната част.
Новите данни, заложени в проекта на закона, разкриват повече информация и за широко дискутираните съкращения в администрацията. Такива съкращения наистина са заложени, но обхватът им е крайно ограничен. Всъщност, в трите най-големи министерства (Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и Министерство на труда и социалната политика) не се предвиждат никакви съкращения. Каквито и детайли да се дискутират около тези министерства, данните са категорични – няма никакво изменение нито при разходите им, нито при субсидията от държавния бюджет.
Наред с това, правителството предлага пакет от допълнителни фискални мерки, който предвиждат нови харчове за над 1,142 млн. лв. Тук се включват разплащанията на задължения от предходни години – 660 млн. лв., финансиране на инфраструктурни обекти – 180 млн. лв., премиране на тютюнопроизводителите – 116 млн. лв., допълнителни социални разходи (МТСП) – 142 млн. лв., допълнителна субсидия за НКЖИ – 45 млн. лв. Именно тези допълнителни разходи правят така, че въпреки предвидените съкращения, накрая пак се харчи повече от преди.
ИПИ изразява своите сериозни опасения по отношение на промените, заложени в проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Ревизията не атакува проблемите, тоест дупката в бюджета, а просто узаконява едно значително разпускане на фискалната дисциплина и застрашава да насочи България по опасния път на бюджетните дефицити.
Опитът на страните в Европа ясно показва, че веднъж разпусната, бюджетната политика трудно се овладява. Появата на дефицит води след себе си нови дефицити, те стават хромнични и това води до крайно негативни последици в дългосрочен план.
Фактът, че сме малка икономика във валутен борд прави бюджетната дисциплина още по-наложителна. Да не говорим за амбициите на страната да се присъедини към еврозоната възможно най-скоро, за което разумните бюджетни финанси са задължително условие. Лошата бюджетна политика води след себе си срив на доверието, нисък икономически растеж и дългосрочни структурни проблеми.
Разумната политика изисква съкращаване на държавните разходи. Това включва както принципно преосмисляне на публичните функции и дейности, така и мерки за съкращаване на разходи сега на момента. Именно тези съкращения трябва да попаднат в ревизията на бюджета. Ефективни и сериозни съкращения във всяко едно министерство без изключение, намаляване на трансферите за общини, съдебна власт, висши училища, БАН, БНТ и БНР, както и отлагането или отмяна на непланирани държавни харчове могат да предотвратят появата на голям дефицит и да провокират реформи.
Конкретните препоръки на ИПИ по отношение на предложението за ревизия на Бюджет 2010 са:
* Отказване от всички допълнителни фискални мерки – спестява допълнителни харчове за 1,15 млрд. лв. В условия на криза и при появата на сериозни проблеми пред бюджета не е времето да се правят допълнителни харчове.
* Разплащането към бизнеса да се направи за сметка на съкращения, отлагане на големи държавни разходи и окончателно отказване от други (хеликоптери, например). Разплащането с бизнеса може да стане и за сметка на Българска банка за развитие – чрез нейната продажба или декапитализация.
* Съкращения на разходите на МО с 30% – спестява 267 млн. лв. Министерство на отбрана е едно от ведомствата с най-големи разходи и съкращенията там са най-належащи и възможни.
* Съкращения на разходите на всички други министерства и ведомства (в т.ч. МВР и МТСП) с поне 20% – спестява 964 млн. лв.. Съкращенията в ведомствата са наложителни и то във всяко една администрация. Точно най-големите и разточителни министерства трябва да бъдат задължително оптимизирани, а не да бъдат обявявани за „специални” и да не се пипат.
* Съкращения на трансферите – 15% за общините (спестява 339 млн. лв.), висши училища и БАН (спестява 90 млн. лв.), 20% за съдебна власт (58 млн. лв.), 20% за НС, БНТ и БНР (32 млн. лв.)
Ефективното прилагане на изложените горе мерки ще свие бюджетния дефицит на нива далеч под 3 процентната граница, което освен всичко друго, ще запази дългогодишната репутация на страната като такава с разумна бюджетна политика и ще ни предпази от наказателна процедура за свръхдефицит от страна на Европейската комисия.
Това вече биха били реални мерки, които да отразят негативните ефекти от кризата и огромния спад на приходите. Не на последно място, прагът, под който фискалният резерв не би следвало да намалява тази година не би следвало да се променя (от 6,3 млрд. лева на 4,5 млрд. лева според проекта на правителството). Намаляването на фискалния резерв до един санитарен минимум ще излъчи изключително негативен сигнал към кредитни агенции, чужди инвеститори и европейски партньори на България. Това би било удар по доверието към страната ни, което води след себе си ред негативи.
Разумната бюджетна политика е най-добрата политика пред страната ни и тя определено не включва трупането на дефицити и харченето на резерва. Вразумяването на бюджета трябва да се случи сега, когато това е сравнително лесно. Изпуснем ли бюджетната дисциплина за втора поредна година, промените ще станат изключително трудни.
Ако сега можем да бъдем разумни, без да се намалят пенсии и социални плащания, то след време това няма да е така. Страните около нас са доказателство именно за това – трупането на дефицити и отлагането на реформи водят след себе си тежки структурни проблеми, чието решение е болезнено и засяга всички групи от обществото. Разумната бюджетна политика ще ни предпази от подобен сценарий.