Искров: Притесненията за стабилността на икономиката са преувеличени

„Отчитайки бързата промяна в структурата на икономиката ни, провежданата от правителството и БНБ стабилна макроикономическа политика и перспективите за членство на страната в ЕС, изразените притеснения в брошурата на конференцията на Economist за възможно прегряване на икономиката и произтичащи от това рискове за нейната стабилност са по-скоро преувеличени“, каза управителят на БНБ Иван Искров. Той взе участие в шестата кръгла маса, организирана от Economist, с изказване на тема „Финансовото развитие и перспективите за България”.

По думите му външният дисбаланс на страната, финансиран с приток на капитали, е по-скоро сигнал за стабилност, доверие и потенциал за развитие на икономиката. „Разбира се, провеждащите икономическата политика в страната, в това число БНБ, не са и не могат да бъдат самодоволни“, каза Искров.

Предизвикателствата пред икономиката на България добре се осъзнават и съществува воля за предприемане на всички необходими мерки за поддържането на стабилността и растежа на икономиката, подчерта той.

От началото на 2004 г. БНБ започна процес на постепенно въвеждане на мерки (главно надзорни и административни), чиято цел бе да намалят темповете на растеж на банковия кредит до устойчиво равнище, което не поставя значителни рискове за стабилността на икономиката.

Иван Искров подчерта, че политиката на централната банка е довела до промяна в поведението на търговските банки и e намалила темповете на растеж на банковия кредит до 32.4% в края на 2005 г. За текущата година, запазвайки действието на въведените вече мерки, очакваме банковият кредит да нараства с темп под, но близък до 20%.

Стабилната макроикономическа среда, съчетана с устойчиво високите темпове на икономически растеж и перспективите за членство на страната в ЕС, доведоха до значително нарастване на инвестициите. Делът на последните в БВП за първите девет месеца на 2005 г. нарасна до 26.6%, което е най-високото ниво от началото на икономическите реформи в страната, допълни Иван Искров.

Той подчерта, че растежът на инвестициите и съпътстващото нарастване на заетостта увеличават както текущия доход на домакинствата, така и очаквания бъдещ доход, което е съпроводено с нарастване на потреблението и намаляване на спестяванията в икономиката.

През настоящата година се очаква да се запазят високи темповете на внос на инвестиционни стоки предвид бързия процес на технологично обновяване на икономиката, който в голяма степен е предопределен и от предстоящото членство на страната в ЕС.

Прогнозите относно дефицита по текущата сметка за 2006 г. са той да намалее под 11% от БВП основно под влияние на забавяне на темповете на растеж на вноса и възстановяването на растежа на износа, което се наблюдава от последното тримесечие на предходната година и началото на 2006 г. През януари износът на стоки расте с 27.5% на годишна основа, а вносът (без енергийни стоки) расте със 17%.

Относно динамиката на инфлацията управителят на БНБ заяви, че на това е макроикономическата променлива, която поставя най-големи предизвикателства пред страната ни. „Инфлационният критерий, така, както е дефиниран в договора от Маастрихт, е много стриктен и изисква целенасочена политика, която излиза извън рамките на паричната и фискалната политика“, каза Искров.

През изминалата година инфлацията достигна 6.5%, като силен инфлационен фактор бе нарастването на цените на енергийните ресурси (директен принос от 1.0% в общия растеж на цените). В допълнение на това мащабните наводнения доведоха до неочаквано нарастване на цените на хранителните стоки (принос от 2.6% в общия растеж на цените). През настоящата година се очаква инфлацията да намалее до 6.0% въпреки по-бързото нарастване на темповете й през първите два месеца на годината.

Бавният процес на намаляване на инфлацията в голяма степен се определя от предприетата в началото на годината хармонизация на косвените данъци с минималните нива в ЕС. Доколкото промяната на косвените данъци и административно контролираните цени пряко влияят на инфлацията в страната, необходимо бе догонващата им корекция да се осъществи преди годините, които ще се използват като база за оценка на изпълнението на Маастрихстките критерии – преди 2008 г. От тази гледна точка според Искров изтеглянето напред във времето на хармонизирането на някои акцизи е стъпка, която ще подпомогне съществено изпълнението на инфлационния критерий, тъй като ще премахне инфлационното влияние, породено от нарастването на тези данъци в годините, в които ще се осъществява оценката.