Испания поражда страх на пазарите

Евентуално слабо влияние може да окаже заявлението на президента на Федералната банка в Ню Йорк, Уилям Дъдли.
Основна причина за бягството от риск са страховете, свързани с Испания. Все още не е ясно, как четвъртата по големина икономика в еврозоната ще спаси банките си от спукването на имотния балон.
От една страна Европейската комисия изглежда готова да направи всичко възможно, за да предотврати задълбочаване на кризата в Испания. Но повечето предложения, като например това за рекапитализация на банките със средства от EFSM, срещат категоричната съпротива на Германия.
В резултат доходността на испанските облигации с 10-годишен падеж се движи близо до рекордно високото ниво от 6.779%, достигнато на 25 ноември миналата година. Еврото е под силен натиск. Междувременно доходността на американските бонове падна до рекордно ниските 1.65%.
Индексът на сините чипове в Ню Йорк, Dow пада с 1.06%, до 12 448 пункта. Технологичният Nasdaq е надолу с 1.37%, до 2 832 пункта, а широкият S&P 500 се понижава с 1.17%, до 1 317 пункта.
Еврото поевтинява с 0.73%, до 1.2412 долара, а доларовият индекс DXY се покачва с 0.33%, до 82.79.
Фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през юли са надолу с 2.40%, до 88.58 долара за барел.
Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт категорично отхвърли плановете на ЕС за използване на средства от Европейския механизъм за финансова стабилност за рекапитализиране на банките.
Търсената от инвеститорите доходност за испанските бонове се покачва с 26 базисни пункта, до 6.72%, еврото поевтинява с 0.48%, до 1.2443 долара.
Испанският министър на икономиката Луис Де Гуидос заяви, че фондът за спасяване на банките – FROB ще набере средства за рекапитализиране на Bankia от пазара. За целта са необходими 19 млрд. евро, а във фонда има само 4 млрд. евро.
Изглежда испанското правителство няма други опции, след като беше „посъветвано“ от ЕЦБ да не разчита на варианта с емисия държавен дълг, която да послужи като гаранция за заем от Европейската централна банка.
На този фон търсената от инвеститорите доходност за 10-годишните испански облигации се покачи с 24 базисни пункта до 6.67%. IBEX 35 пада с 1.42%, до 6 162.80 пункта, а еврото губи 0.42%, до 1.2451 долара.
Бизнес климатът в еврозоната се влошава през май. Индексът се понижи изненадващо силно, достигайки минус 0.77 пункта.
Междувременно главният икономист на JP Morgan за Европа, Дейвид Макки, коментира, че спасяването на Испания може да струва 350 млрд. евро до края на 2014 г, от които 75 млрд. евро са нужни за рекапитализация на испанските банки.
Подалият оставка управител на испанската централна банка, Мигел Ордонес заяви, че ЕЦБ не може да реши основните проблеми в Европа. Според него е от решаващо значение за Испания да се справи с бюджетния си дефицит. А сегашната ситуация показва, колко е трудно дефицитът да се редуцира по време на рецесия.
Испанският министър на икономиката Луис Де Гуиндос каза пред парламента, че ЕЦБ не е отхвърляла плана за спасяване на Bankia. Той добави, че данъкоплатците ще си възстановят средствата, дадени на банката.
Несигурността около ситуацията в Испания и банковия сектор на страната е основна причина за отстъплението на фондовите пазари в Европа.
В Лондон FTSE 100 пада с 1.40%, до 5 316 пункта. Френският индекс на сините чипове CAC 40 е надолу с 1.34%, до 3 043 пункта. Във Франкфурт DAX се понижава с 0.98%, до 6 334 пункта, а испанският IBEX 35 е надолу с 1.81%, до 6 139 пункта.
Еврото поевтинява с 0.51%, до 1.2439 долара, като доларовият индекс DXY се покачва с 0.22%, до 82.70.
Фючърсите с краткосрочна доставка на петрола сорт Брент поевтиняват в Лондон с 1.15%, до 105.45 долара за барел.
„Ние няма да позволим … на нито една банка да фалира … ако това се случи, страната ще фалира,“ обяви премиерът на Испания Марио Рахой, но без да уточнява, как ще бъдат предотвратени фалитите.
Днес испанският вестник El Pais съобщи, че ЕС може да даде на Испания още една година, за да може страната да отговори на условието за бюджетен дефицит под 3% от БВП. Така постигането на това ниво ще бъде отложено за 2014 г. От своя страна Европейската комисия иска допълнителни мерки, включително увеличение на ДДС.
Съкращаването на публичните разходи и увеличаването на данъците обаче ще засилят натиска върху икономиката на страната, която вече е в рецесия. Политиката, налагана от ЕС, води дефлационни процеси.
Докладът за инфлацията в Испания, публикуван днес, показа забавяне до 1.9% на годишна база на ръста на цените през май, което е под целевата граница на ЕЦБ. По-малкото увеличение на цените се дължи главно на по-ниските цени на горивата и храните, съобщи испанската статистическа служба.
Европейките пазари падат в началото на сесията. В основата на бягството от риск са опасенията за Испания, след като ЕЦБ отхвърли плана за рекапитализация на Bankia.
El Economista съобщи, че Испания може да възобнови забраната за късите продажби на акциите на банките.
В същото време ЕЦБ обяви, че гръцките банки ще си възвърнат скоро достъпа до рефинансиране.
Коментирайки перспективите за Испания, Capital Economics заяви, че очаква политиците в еврозоната да направят всичко възможно, за да предотвратят излизане на страната от валутния съюз, независимо от това какво се случва с Гърция.
Мерките могат да включват увеличение на размера на спасителните фондове, общи европейски облигации, общи гаранции върху банковите депозити и нови количествени улеснения от ЕЦБ. Всичко това ще намали напрежението на финансовите пазари, но вероятно ще е съчетано с допълнителни изисквания за съкращаване на разходите на правителството в Мадрид.
Така основният испански индекс IBEX 35 днес пада с 1.64%, до 6 149 пункта. В Лондон FTSE 100 е надолу с 0.90%, до 5 343 пункта. В Париж CAC 40 губи 1.24%, до 3 046 пункта, а германският DAX отстъпва с 0.87%, до 6 341 пункта.
Цената за обслужване на испанските облигации с 10-годишен падеж се качва с 5 базисни пункта, до 6.48 на сто. Акциите на Bankia падат с над 15%. Еврото губи 0.4%, до 1.2454 долара, а доларовият индекс DXY се покачва с 0.11%, до 82.62.
В Лондон фючърсите на петрола сорт Брент с доставка през юли поевтиняват с 0.73%, до 105.90 долара за барел.
Азиатските пазари падат. От една страна това движение на индексите е корективно, след силното им покачване от предходната сесия, но от друга натежават притесненията за ставащото в Европа и най-вече Испания и очакваното забавяне на китайската икономика.
Испания ще трябва да потърси нов начин за рекапитализацията на Bankia, третата по големина на активите банка в страната, след като ЕЦБ отхвърли възможността това да стане чрез емитиране на държавен дълг.
Междувременно китайските медии съобщиха, позовавайки се на официални лица, че Пекин не планира да повтори действията си от 2008 г, когато наля в икономиката 4 трилиона юана /600 млрд. долара/. Дори да има стимули през тази година, те ще са много по-малки.
В Австралия пък бяха изнесени данните за продажбите на дребно през април, като беше отчетен спад с 0.20%, при очаквания за повишение.
Така фондовите пазари в Азия се оказаха под натиск. Nikkei 225 пада с 0.56%, до 8 608 пункта. В Хонконг, Hang Seng е надолу с 1.79%, до 18 714 пункта. Китайският CSI 300 се понижава с 0.25% , до 2 497 пункта, а в Сидни S&P ASX губи 0.50%, до 4 148 пункта.
При валутите, низходящото движение на еврото продължава. Единната валута поевтинява с 0.27%, до 1.2469 долара. Доларовият индекс DXY е нагоре с 0.06%, до 82.58, оставайки близо до 20 месечен връх.
Цената на фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през юли, е под натиск преди излизането на доклада на EIA за запасите от суровината в САЩ. Черното злато поевтинява с 0.52%, до 90.29 долара за барел.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *