Исторически срив на турската лира
Турската централна банка повиши лихвите, което подкрепи местната валутата. След като Европейският парламент прие вчера резолюция за временно спиране на преговорите с Турция, лирата отново се срина до историческото дъно от 3.43 за долар.
Турската лира не успя да се възползва от повишения лихвен процент на централната банка, тъй като новината от Брюксел се оказа по-силна от намесата на регулатора в Анкара, обобщава „Ройтерс“.
За последните няколко месеца лирата се е понижила с 20% спрямо долара заради политическите трусове и опита за преврат в държавата.
Инвеститорите веднага започнаха да изнасят капиталите си, което съвпадна и със силната волатилност на валутните пазари в края на лятото. Последва още един срив с 8% спрямо долара и след изборите за президент в САЩ на фона на масовите разпродажби на валутите на развиващите се пазари. Опитите на Централната банка на Турция да се намеси, за да спре срива на местната и да не допусне рязко нарастване на инфлацията, не успяха да постигнат целта си.
С мисълта за членство в Европейския съюз израснаха вече две поколения в Турция. Първото споразумение за асоцииран член беше подписано още през 1963 г., а заявката за пълноправно членство беше подадена през 1987 г. Преговорите с променлив успех вече се водят 12 години, но опитът за преврат и неговото потушаване, както и хилядите арестувани, с което масово се нарушаваха човешките права, достигна върха на недоволството на много страни-членки на ЕС.
Политическият отговор на Турция не закъсня. Късно вчера вечерта министър-председателят Бинали Йълдъръм заяви пред местни медии, че Турция не избира между влизане в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и перспективата за пълноправно членство в ЕС. Йълдъръм припомни неотдавнашното изявление на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за възможността страната да влезе в ШОС, защото отношенията с ЕС са влезли в период на сериозна криза. „Що се отнася до ШОС, то тази перспектива не трябва да се приема като алтернатива на ЕС. На нас ни е необходимо, предвид нашето геополитическо положение, да развиваме отношения и с други страни. Ние всички виждаме развитието на Китай, Индия и Пакистан, които членуват в ШОС“, отбеляза той.
Според Йълдъръм, Европа в момента е в застой, затова е и естествено Турция да развива отношенията си с Изтока. „Това не е заплаха. Трябва да развиваме отношенията и на икономическо и на политическо равнище“, подчерта турският министър-председател.
financebg.com