Кабинетът не провежда политика, а гаси пожари

През есента на миналата година премиерът Бойко Борисов обяви, че си има финансов съвет, в който влизат тогавашният вицепрезидент на Световната банка и настоящ еврокомисар Кристалина Георгиева, преподавателят по икономика зад граница Илиян Михов и икономистът Любомир Христов, който допреди време оглавяваше Централния депозитар. С днешна дата никой от тях формално не е съветник на премиера, а единственият, който за малко бе назначен – Кольо Парамов, напусна.

Пред Дарик Любомир Христов, който е от хората, които за по-сигурно избягват медийни изяви, обяви, че не е съветник на премиера и изрази категорично несъгласие с провежданата от правителството финансова политика. Икономистът, който е и председател на Института на дипломираните финансови консултанти, се обяви против балансирането на бюджета на всяка цена. Според него е невъзможно страната ни да влезе в чакалнята на еврозоната още в този мандат на правителството – цел, която преди време бе обявена за приоритетна за външната ни политика през първата половина на годината.
Ето какво още каза Любомир Христов:
Все още ли сте съветник на премиера Бойко Борисов?
Не, премиерът Бойко Борисов не се съветва с мен. Не съм му давал съвети, той е зает човек.
Какво мислите за провежданата от него и правителството финансова политика?
В България не се провежда финансова политика, а се запалват пожари, след което се гасят.
В момента такава ли е ситуацията, палим пожари?
Да, точно така, палим и след това ходим и си ги гасим. Ами, ще има пенсионна реформа, няма да има пенсионна реформа, ще вдигаме възрастта за пенсиониране, няма да я вдигаме, ще вдигаме стажа, не, не ще караме всички деца да работят от 12-годишна възраст нататък. Това политика ли е? Толкова могат сигурно хората, откъде да знам.
Адекватни ли са, според Вас, като експерт, антикризисните мерки на правителството? Ще доведат ли до желаните резултати?
На този въпрос не мога да ви отговоря. И ще ви кажа защо не мога да ви отговоря. Представете си, че вие отивате на лекар и не му давате възможност да ви прегледа и го питате: Какви лекарства ще ми дадеш? Вие чували ли сте какъв всъщност е проблемът на България, на българското стопанство? Как правителството поставя диагнозата? Като поставя диагнозата, в каква посока върви, за какво се борим? Борим се за ERM ІІ и за евро – неща, които очевидно няма как да се случат в този мандат. Тоест, нямаме диагноза, имаме непрактична, погрешна стратегия и вие след това ме питате за мерки. Ами те мерките какво се очаква от тях? Мерките… От мерките се очаква да балансират бюджета. Това подлежи на дебат, който не се води. Има два въпроса: може ли да се балансира бюджетът през 2010 година и желателно ли е да се балансира бюджетът през 2010 година? Аз твърдя, че отговорът е не и на двата въпроса. Не е желателно, защото не може.
Защо? Все пак това е условието, за да влезем в желаната чакалня на еврозоната.
Не, знаете ли какво, има едно условие да влезем в еврозоната, има едно условие да гледат на нас сериозно на запад от Драгоман: да демонстрираме, че знаем какви са ни проблемите и можем да си ги управляваме и то не днес, не утре, не вчера, а в течение. Това наричат устойчивост на икономическата политика. Ние засега показваме, че не знаем и не можем. Това, което трябва да се постигне, е устойчив ангажимент на държавата за разходи в публичните сфери – здравеопазване, образование, армия, полиция и прочие. До 2008-а година страната беше наводнявана от чужди пари, сега не е наводнявана. Разходите трябва да бъдат свити. Ама как да бъдат свити? Те трябва да бъдат свити така, че да бъдат устойчиви и системите да функционират. Сега какво се прави? Ще отрежем с 5 процента, ще отрежем с 15 процента, ще отрежем с 20 процента. Ако вие и аз бяхме едно семейство и имахме един автомобил и вие отивате с него на работа, и аз казвам: моята заплата я намалиха наполовина, ние не можем да си позволим тези разходи и поради тази причина ще махна задното ляво колело от твоя автомобил, ти продължавай да си ходиш на работа с него, това правим в момента. От днес за утре това мога да направя – да ви сваля джантата от колата, пък вие си я карайте след това. Нямаме нужда от строшени коли и строшени системи, имаме нужда от едни устойчиви системи с ясни нива на публични услуги и ниво на финансиране, от това имаме нужда. Това иска време. И бюджетен дефицит е необходим временно, за да се даде това време тези системи да проработят по този начин. Но когато вие имате министър на здравеопазването, който казва: имаме много болници, няма да закриваме болници, какво правите. Нищо не правите. Времето си минава, а дефицитът няма да може да бъде контролиран тази година с никакви мерки, защото всички мерки на орязване на разходите по този начин водят до свиване на вътрешната активност и инвестиции, и потребление, и всичко. Свива се базата, върху която плащат данъци. Завъртаме се в една дефлационна спирала. Това се случва. Това, което интересува нашите партньори, и това, което е необходимо в областта на фиска, е една устойчива траектория, която допуска временен дефицит в момента, ограничен, и показва ясно траекторията за това как този дефицит ще бъде преодолян в следващите две-три-четири години. Това е което е необходимо. А другото е гледайки вие всеки ден да си балансирате бюджета или всеки месец, това са игри на комсомолска отчетност и всъщност вие виждате как се правят, правят се с неплащане на задължения, правят се с счетоводни трикове, което не може да продължава.
Вчера еврокомисар Кристалина Георгиева увери, че гръцкият сценарий е абсолютно невъзможен за България. Според вас така ли е?
Ами гръцкият сценарий – дано да не стигаме до него. Но ако непрекъснато решаваме проблемите, които са на пъпа ни, и не виждаме по-далеч от носа си, няма нужда да бъде гръцки сценарий, просто си създаваме проблеми.
Какви са прогнозите за икономиката на страната тази година. Какъв растеж може да се очаква, отлепяме ли наистина от дъното?
Няма да усетим никакво отлепяне от дъното, защото положителното е, че еврото отслабва, тоест ние ставаме по-конкурентни износители на пазара и извън еврозоната, тоест износът върви, но потреблението намалява, а хората това, което усещат като излизане от кризата, е да могат поне да поддържат нивото на потребление, така че няма да го усетят.

Гергана Тодорова, DarikNews.bg