Кабинетът поиска повече гаранции от „Газпром“ за пазарни цени на газа

„Газпром“ не дава достатъчно гаранции за пазарно ценообразуване на природния газ. Това се казва в позицията на Министерския съвет във връзка с предложените от руската компания ангажименти по антимонополното дело на Европейската комисия срещу нея.

Тя е била гласувана като извънредна точка по време на последното заседание, проведено от служебното правителство в сряда. Причината за това вероятно е, че всички становища по казуса трябва да бъдат изпратени в Брюксел до 4 май. Държавните енергийни компании „Български енергиен холдинг“ , „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ също подготвиха свои позиции, които след съгласуване с ЕК бяха преработени. Окончателните варианти са били внесени в министерството на енергетиката в сряда, след което те също ще бъдат изпратени в ЕК.

„Газпром“ засега предлага цените да могат да се предоговарят веднъж на две години. Предложенията на руската компания обаче не включват ясен механизъм как те ще се индексират към пазарните цени на газа.

Малка стъпка

Според становището правителството приема предложението за приключване на делото чрез поемането на ангажименти от страна на „Газпром“ , а не чрез санкция, ако руската компания предложи трайно решение на злоупотребата с господстващо положение. “ Ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с „Газпром“, който да гарантира спазване на пазарните принципи“, се посочва в съобщението на Министерския съвет. Според становището обаче ангажиментите, поети от „Газпром“, са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение.

С какво не сме съгласни

Поетите ангажименти от „Газпром“ предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа – те ще имат право да търгуват газ на българската граница, докато „Булгаргаз“ и всеки друг български търговец, който купува газ от „Газпром“, няма да има право за доставя газ в тези държави, се казва в становището на правителството.

В становището се допълва, че не може „Газпром“ да поставя изискване на „Булгартрансгаз“ да поеме отговорност за качеството на природния газ вместо нея като условие руската компания да спази ангажиментите си.

Друг спорен въпрос е предвидената възможност точката за доставка на газ за България да бъде заменена с друга входна точка. Последното е важно за България, в случай че Русия реши да пренасочи транзита на природен газ от България през „Турски поток“, който заобикаля страната. Самият Павлов също изрази това притеснение, тъй като с изтичането на срока на транзитния договор на Украйна с „Газпром“ през 2019 г. България е поставена пред риск действително да бъде заобиколена. Годишно държавното „Булгартрансгаз“ печели 180 млн. лв. от транзита на газ. „Настояваме ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори. С оглед сигурността на доставките за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси“, се казва в становището.

Предпочитан вариант за България е осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа, се казва още в становището, информира capital.bg. Това на практика означава изграждането на морската част на „Южен поток“, за което се опитваше да сондира предишното правителство на ГЕРБ, тъй като само в този случай идеята за превръщането на България в газов хъб би имала смисъл. Засега обаче подобен проект не влиза в плановете на „Газпром“.

financebg.com