Каже ли Борисов, значи трябва?
Няма място за безучастност
Валят искания за референдуми: за новините на турски език, за атомните централи, за смъртното наказание. Кой как разбира демокрацията и какво смята да легитимира чрез всенародно допитване?
Някои действия имат свойството да пораждат подражание. Швейцарският референдум за минаретата също нарои мераклии да копират. Нещо като „Щвейцария на Балканите“ явно се привижда на господата Сидеров и сие. Пряка демокрация е това. В нея всичко трябва да е възможно: турците вън от България, циганите – на сапун, смъртното наказание – на бял кон, България за българите!
Игра с огъня?
Стига шепот, стига налудничави идеи!
Явно на премиера Борисов му е време да си смени съветниците или да спре да слуша онова, което му нашепват. Сегашната му грижа за „истинските желания на българския народ“ е повече от тревожна. Защото сред „истинските желания“ може да се окажат и някои не дотам за показ… Крайният национализъм например, който няма да станепо-привлекателен от това, че е легитимиран чрез референдум.
Налудничаво е да се организира допитване за нещо, което едва ли вълнува и 5% от хората в България. Не новините на турски са онова, което ги дразни, защото тези новини са едва забележими във времето, в което се излъчват. Истинският дразнител са криминалните преплитания в определени среди от партийната аристокрация на ДПС, прословутите обръчи от фирми и влияния, които макар и понамалели, все още са си живи и здрави. Дразнещ е и стилът на този елит, който внушава, че без него България би се превърнала във второ Косово. Не бива обаче заради дразнещо-провокативните изказвания на Ахмед Доган заедно с мръсната вода от коритото да изхвърляме и бебето.
Силно смущаваща е и лекотата, с която ГЕРБ се подхлъзна към референдума, залагайки по рефлекс на правилото: щом го иска Борисов, значи е правилно! Смущаващо е разбирането за демокрация на тези депутати, които кой знае защо се притесняват от въможността различни етнически групи да имат „свои“ радио- или телевизионни предавания. Турция, която в никакъв случай не е подходящ пример за успешна демокрация, излъчва не къде да е, а именно по държавната си телевизия ТРТ предавания на кюрдски език. Сами можете да си отговорите на въпроса дали това би станало, ако зависеше от референдум…
Чия е България?
Българин да се наричам…
Аргументът, че не бивало новините на турскида се излъчват по Българската национална телевизия, е несъстоятелен. Къде другаде, ако не по националната телевизия да се излъчват тези програми? Нали е национална? Т.е. на цялата нация? Или някои искат да ни кажат, че не можевсички български граждани да са част от нацията? Нацията – само за българите ли е?
Истинската толерантност се познава не по устните заявления, а по делата. Спрямо по-слабите, по-малкото на брой, по-беззащитните без значение дали са турци, роми, арменци, евреи или други. „Да се съберем е начало, да останем заедно е напредък, а да си сътрудничим еуспех“, гласи една мисъл на Хенри Форд. Ако са способни на сътрудничество с другите етноси, българите трябва да бойкотират референдума. Това е единственият достоен за българската нация отговор!
Бистра Узунова, Дойче веле