Какви са прогнозите за енергийното бъдеще на България
Лансираната от правителството идея за евентуално възраждане на проекта за АЕЦ „Белене“ изведе отново на преден план темата за енергийното бъдеще на България – с прогнози за потреблението и цените на електроенергията, както и за потребността от мощности. В сряда свой проект на енергийна стратегия с хоризонт до 2030 г. представиха четири браншови организации – Българският национален комитет по осветление, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българската фотоволтаична асоциация и Българската соларна асоциация.
Документът, прдставен от проф. Христо Василев, поставя като основа идеята на Европейската комисия за създаването на енергиен съюз и определените от нея основни задачи в областта на енергетиката и климата. Според тях до 2030-а емисиите на парникови газове от цялата икономика на ЕС трябва да се съкратят с 40% спрямо нивата от 1990 г., енергийна ефективност трябва да се подобри с 30%, делът на енергията от възобновяеми източници в потреблението да стигне 27%, а междусистемна електроенергийна свързаност – 15 на сто.
Експертите на четирите организации не само не предвиждат повишено потребление на ток, но залагат и сериозен спад в него. Най-евтината енергия е непроизведената, посочи проф. Василев. Според екипа, изработил документа, с прилагането на енергоспестяващи технологии в индустрията, бита и транспорта, в това число и санирането, както и благодарение на интелигентните системи (Smart Sity, Smart Home, Smart Grid и други) е възможно да се намали потреблението на енергия до 2030 г. с цели 30 прцента. И то при икономически растеж от средно 4% годишно.
Паралелно с това се предвижда цената на тока от топлоелектрическите централи у нас да се повиши заради екологичните изисквания и дори някои мощности да бъдат затворени. Предложението е вместо тях да се заложи на фотоволаици.
„В настоящия момент цената на електрическата енергия, произвеждана от слънчеви централи, в много страни е по-ниска от тази на тока, която правят термични или атомни мощности. Поради това в тези страни (Индия, Китай, САЩ и др.) много проекти за ТЕЦ са заменени именно с фотоволтаични“, каза проф. Василев.
В подкрепа на това бе припомнено, че през 2007-а прогнозата за 0.32 евро/Wp (цена за инсталирана мощност) на слънчевите панели е изглеждала невероятно, но днес стойността вече е под 0.2 евро/Wp. Заедно с намалението на разходите ефективността на модулите се е повишила с над една трета. Очакванията са към 2033 г. цената на един ват пик (Wp) инсталирана мощност да падне до 0.135 евро, а ефективността да се повиши с още 50 на сто.
„Основната енергоспестяваща мярка ще бъдат покривните и локални фотоволтаични мощности в комбинация с акумулиращи батерии от ново поколение“, твърди проф. Василев. По думите му ако са налични 55 хил. дка соларни панели по покривите на сградите, могат да се спестят около 10TWh електричество на година. Освен това собствениците на тези миницентрали няма да плащат такси за пренос, разпределение, достъп, ДДС и други, информира в.Капитал.
При така направените разчети четирите браншови организации очакват, че към 2030 г. пазарната цена на електрическата енергия в България и региона ще бъде около 45 евро/MWh. За сравнение в прословутия доклад на БАН по повод възможността за реализация на АЕЦ „Белене“ се казва, че тогава токът ще се търгува срещу повече от 68 евро/MWh.
Според проф. Василев е необходимо ограничаване на нарастването на цените на електрическата енергия за индустрията и най-вече за бита – до не повече от 4% от доходите на домакинствата, тъй като обратното би превърнало хората в енергийно бедни. „Те ще предпочетат да използват дърва и въглища, което пък ще създаде проблем със замърсяването и постигането на заложените нива за финни прахови частици“, каза още той.
financebg.com