Какви са промените за пенсиите от универсалните фондове
С леки корекции спрямо варианта на финансовото ведомство и без текстове, които уреждат фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове. Така изглеждат поредните предложения за помени в Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с дейността на пенсионните дружества. Те бяха публикувани на сайта на Комисията за финансов надзор (КФН) след заседание на регулатора във вторник.
Текстовете са били изготвени изцяло в сътрудничество с пенсионните дружества, коментира за „Капитал“ София Христова, изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България“. Тя добави, че основните промени касаят контрола върху управлението на активите на фондовете и засягат не само ограниченията за инвестиране в свързани лица, но и въвеждането на задължението на банката попечител да упражнява ежедневен контрол при оценката на активите.
В полза на пенсионните компании
Сегашният вариант на промените повтаря изискванията към пенсионните дружества, които бяха заложени и в проекта на Министерството на финансите. На някои места обаче има технически разлики в полза на фондовете. Например в предходния вариант на дружествата се вменяваше задължение да уведомяват КФН при промяна в техния състав и размера на участие в капитала, както и за промени в действителните собственици, които притежават 5% и над 5% от капитала му. В новия вариант това изискване е облекчено. Уведомяването на регулатора пак ще бъде задължително, но вече ще се прави само в случай че промяната на капитала на дружеството е поне 10%.
В текстовете на Министерството на финансите се предвиждаше, когато дружествата инвестират в облигации, да нямат право да купят повече от 10% от дадена емисия ценни книжа. Новият проект обаче разширява правата им и им дава възможност да купуват дял от до 20%. Подобно е положението и с инвестирането в колективни инвестиционни схеми. Сегашният вариант позволява пенсионните дружества да инвестират в максимум 15% от тях, докато през пролетта се предвиждаше да не могат да купят повече от 10% от дяловете им.
Единственото изменение в проекта на КФН, което е утежняващо за пенсионните дружества, касае само фондовете за доброволно допълнително осигуряване. В предходния вариант те нямаха право да инвестират повече от 20% от своите активи в дружества от корпорацията, на която са собственост, за да се избегне прекалената концентрация в свързани лица и евентуални пазарни манипулации. В сегашния вариант този лимит се понижава до 10%, колкото е и на професионалните и универсалните фондове.
„Изчистване“ на имотите
Остава изискването в рамките на 10 години пенсионните дружества да се „изчистят“ от инвестиции в имоти. „В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават от капиталовите пазари по отношение на регулация и ликвидност. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове“, мотивират се вносителите. В същото време обаче се дава право на дружествата да делегират управлението на фондове или части от тях на други дружества, включително и на такива в ЕС, които са специализирани в тази дейност. Според мотивите това се прави, за да се ползва чуждият професионален капацитет и участието на по-широк кръг пазари. Подобна дейност обаче ще бъде изцяло за сметка на пенсионните дружества и не трябва да доведе до увеличаване на разходите за осигурените лица.
Една такса се премахва
В проекта няма нищо, касаещо размера на таксите, които дружествата събират. Единствената промяна, предвидена в тази посока, е отпадане на таксата от 20 лв., която сега дружествата събират при прехвърляне в друг фонд. Това обаче важи само за доброволното осигуряване – тоест за т.нар. трети стълб, а не за професионалните и за универсалните пенсионни фондове.
Без фазата на изплащане
В новия проект липсва частта, свързана с фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове. През пролетта предложението на финансовия министър Владислав Горанов предвиждаше обезщетенията за старост да са само пожизнени, а когато започнат да се изплащат, натрупаните суми по индивидуалните партиди да се прехвърлят в общ пул към всяко пенсионно дружество и да се разпределят оттам. В масовия случай тези пари нямаше да може да се наследяват, а остатъкът при ранна смърт щеше да отива за пенсиите на дълголетниците с малки спестявания. Този тип солидарност обаче е по-характерен за първия стълб на пенсионната система и донякъде обезсмисля осигуряването в частен фонд. Именно затова подетата реформа получи множество критики и след около месец на бурни дебати Горанов официално обяви, че категорично се отказва от въпросната реформа в частта й за изплащането на пенсиите, информира Капитал Daily.
Единственият нов текст, който все пак касае изплащането на пенсиите и е вписан в сегашното предложение на КФН, не предполага цялостна реформа, както преди. Той касае дефинирането на разсроченото изплащане. В предложените изменения се вписва нова алинея, която дава определение на разсрочено изплащане на пенсия, според която тя е „договорно изплащане на натрупаната в индивидуалната партида сума на няколко части с еднакъв или различен размер, на равномерни или неравномерни периоди от време“.
Полът вече не е фактор за пожизнената пенсия
Полът на осигуряваното лице вече няма да бъде актюерски фактор за определяна на размера на пожизнената пенсия за старост, отпускана във връзка с осигуряване в универсален фонд. Досега винаги се е отчитало, че статистически жените имат по-дълга продължителност на живота, затова и тяхната месечна пенсия е по-ниска. Това изменение се прави с цел съобразяване с европейската директива за постепенното прилагане на принципа за равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване.
financebg.com