Какво, как и къде се решава с евровота?

375-те милиона избиратели от 27-те страни членки на ЕС няма да гласуват в един и същи ден. Изборите започнаха вчеравъв Великобритания и Холандия. Ирландиягласува днес. Чехия ще гласува на 5 и 6. Словакия, Латвия, Малта и Кипър ще гласуват на 6 юни. Останалите 19 страни членки гласуват в неделя, на 7 юни.
Първата сесия на новия ЕП ще се състои в Страсбург. Тя ще започне на 14 юли и ще продължи до 16 юли. Новите депутати ще изберат на нея председател на ЕП, който ще остане на този пост поне до 2012 г., защото мандатът на председателя на ЕП по принцип е 2 години и половина.
Консерваторите, за които се смята, че ще спечелят най-много места в парламента, вече правят предложения. Споменават се имената на поляка Йежи Бузек и на италианеца Марио Мауро. На първата сесия новият парламент трябва да одобри и новия председател на Европейската комисия, който ще бъде посочен от лидерите на 27-те страни членки на ЕС в края на юни. Всички очакват, че португалецът Жозе Барозу ще бъде предложен за втори мандат.
КОЛКО ДЕПУТАТИ СЕ ИЗБИРАТ ЗА ЕП?
На тези избори за ЕП се избират 736 депутати – по-малко в сравнение със сегашните 785. Това беше предвидено в Договора от Ница, който все още е в сила в очакване на ратификацията от Чехия и Ирландия на Договора от Лисабон, който ще позволи на ЕС да работи по-добре.
КОЛКО ДЕПУТАТИ ЩЕ ИМА ВСЯКА СТРАНА?
Броят на евродепутатите е различен за всяка страна в зависимост от населението й. Малта ще излъчи само 5 депутати, Кипър, Естония и Люксембург – 6, Словения – 7. На другия край на скалата са Германия, която ще има 99 депутати, Франция, Италия и Великобритания – 72, Испания и Полша – 50.
КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБИРАН ЗА ЕВРОДЕПУТАТ?
Това са единствените избори, на които всеки гражданин на ЕС може да издигне кандидатурата си в цяла Европа независимо в коя страна е роден. Всеки гражданин на ЕС може също така да гласува в друга страна освен в родината си, при условие че пребивава законно там и е записан в избирателните листи. Минималната възраст на кандидатите за евродепутати варира в различните страни.
Въпреки разширяването на ЕС към страните от Източна Европапрез 2004 г., което донесе лек полъх на младост в ЕП, средната възраст на евродепутатите си остава относително висока – сега е 54,8 години. Въпреки приемането на закони, насърчаващи равнопоставеността в някои страни членки и повишаването на броя на евродепутатките, жените остават малцинство в ЕП. Сега те са по-малко от една трета от депутатите (31 процента).
Изборите за Европейски парламент от 4 до 7 юни са седми от 1979 г. Те са неразделна част от изпълнения с превратности процес на европейска интеграция: – 1951 г. – Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург основават Европейската общност за въглища и стомана. По-късно тя става Европейска икономическа общност (1957) и Европейски съюз (1992). – още 21 държави се присъединяват: Дания, Ирландия, Великобритания (1973); Гърция (1981); Испания и Португалия (1986); Австрия, Финландия и Швеция (1995); Полша, Чехия, Унгария, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения, Кипър и Малта (2004) и Румъния и България (2007).
Днес за членство преговарят Турция и Хърватия. Реда си чакат Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Сърбия и Черна гора. ЕС е уникален: суверенни държави премахват границите помежду си, имат общо политическо ръководство и формират единен пазар от 500 милиона потребители, което превърна Европа в пример за подражание за азиатски и африкански страни. Някога съсредоточен върху субсидии, гарантиращи сигурен доход за европейските фермери, ЕС вече разшири обхвата си и се превърна в безграничен единен пазар на стоки, капитали и услуги, като определя нормите на безопасност и производство и наказва нарушителите на правилата на конкуренцията с огромни глоби.
Напоследък ЕС се превърна в световен лидер в преследването на целта да се предотвратят климатичните промени и все по-често говори с един глас на световната сцена. Но колко единство е необходимо? През последните години европейците отхвърлиха европейската конституция. Ирландските гласоподаватели дори отхвърлиха по-слаба алтернатива – Лисабонския договор, който призовава за председател на ЕС и външен министър. Те ще гласуват на референдум отново през есента. Скептици във Великобритания и другаде казват, че ЕС е станал твърде скъп, твърде недемократичен, твърде високомерен, твърде решен да включи в себе си съседки, които не се представят на ниво. От 4 до 7 юни много погледи ще следят избирателната активност в изборите за Европейски парламент. Тя е спаднала от 62 процента през 1979 г. до 46 на сто през 2004 г. Следващ спад ще бъде възприет като удар по усилията на правителствата да обяснят на своите граждани предимствата на по-нататъшна европейска интеграция.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ, чийто мандат приключва сега, e приeл 1355 закона. Ето някои от по-важните му постижения:
– намали цените на мобилните разговори.
– накара пътните агенции да публикуват цените за въздушен транспорт без изненадващи допълнителни такси.
– забрани токсичните химически вещества в детските играчки.
– принуди химическата индустрия да набележи 30 000 химически вещества за проучване.
– нареди на правителствата да рециклират половината от употребената в домакинствата хартия, метал и стъкло и 70 процента от строителните отпадъци до 2020 г.
– понижи емисиите на въглероден двуокис от новите коли.
– осигури взаимно признаване на медицински дипломи и така позволи на лекари и медицински сестри да работят навсякъде в ЕС.
– повиши стандартите за крайбрежните води, реки и езера.
– забрани продажбата на живачни термометри.
– намали ограниченията върху компаниите да предоставят финансови и други услуги в целия ЕС.
– либерализира пощенските услуги най-малко до 2013 г.
– накара железопътните компании да компенсират пътниците за закъснения и да приспособят влаковете и летищата за инвалиди.
– като антитерористична мярка нареди на банките да проверяват самоличността на клиентите им, когато откриват сметка или прехвърлят суми над 15 000 евро. Казината трябва да проверяват самоличността на всеки, който залага над 2000 евро.
– прие нови рационални правила за заплати и допълнителни служебни облаги за евродепутатите. – прие забрана в целия ЕС за внос на кучешки и котешки козини и вноса на продукти от тюленово месо, за да се сложи край на избиването на тюлени по света. ЕП не успя да приеме някои правила, сред които:
– не успя да постигне споразумение с правителствата в ЕС да затегнат правилата на труда в Европа, които биха накарали работодателите да ограничат работното време до 48 часа на седмица.
– гласува против планове, които биха позволили по-голяма конкуренция в телекомуникационния сектор на ЕС заради несъгласия относно степента на защита, която потребителите трябва да получат за онлайн услуги. – не успя да разреши споровете с правителствата в ЕС дали да бъде създаден европейски стандарт за 18-седмичен отпуск по майчинство.
На 7 юни ще бъдат избрани 17 български депутати в Европейския парламент. В досегашния ЕП България имаше с един повече. Но според Договора от Лисабон, който се очаква Ирландия да одобри на втори референдум през октомври, България трябва да има 18 европейски депутати. Този договор определя и състав на Европейския парламент от 751 души. Освен нашата, и други страни ще трябва да изпратят повече депутати парламента, ако Договорът от Лисабон бъде одобрен и влезе в сила. Това може да създаде поредна юридическа главоблъсканица в Европейския съюз, тъй като засега не са ясни поне два твърде важни момента.
Първо, как изискванията на Договора от Лисабон за новия парламент да се прилагат на практика. За да стане това, необходимо е текстовете в договора, отнасящи се до Европейския парламент, да бъдат или одобрени от междуправителствена конференция, или да бъдат присъединени като допълнителен протокол към някой договор за приемане на нова страна в Европейския съюз. Вероятно е да се приложи втората възможност. Има прецедент с приемането на България и Румъния, когато към договорите за приемането им бе прикрепен протокол за разпределение на местата в Европейския парламент.
Освен това не е изключено Хърватия да бъде приета през 2010 г., което е удобно като срок за Европейския парламент. Свикването на междуправителствена конференция би отнело много време, изтъкнаха източниците.
Вторият момент е свързан с неяснотата допълнителният депутат за България (за някои страни в Европейския съюз допълнителните депутати са повече от един) към коя политическа група ще бъде – на умерената десница, на социалистите, на либералите и демократите или друга. Това е проблем, който ще решават националните власти, посочиха източниците, без да могат да кажат нещо по-конкретно. Кулминацията на изборите ще бъде на 7 юни. Очаква се в пресцентъра на парламента в Брюксел да се акредитират около 500 журналисти.
Към 22 часа българско време в неделя се очаква да стане известна активността на изборите за европейски депутати в целия Европейски съюз, скоро след това и резултатите, след което ще започнат изявления на ръководители на политически групи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *