Как британските университети разпространяват мизерията по света

Едва ли някой би направил връзка между обучението в престижни университети в някои от най-развитите западни държави и икономическите несгоди на държави като Гърция.

Сайтът spectator.co.uk обаче дава няколко примера за това как възпитаници на британски университети са оставили дълбока следа в нещастието по света. Явно висшите учебни заведения на Острова имат много за какво да се обясняват. Вижте защо:

Янис Варуфакис

Бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис е идеален пример. Той пое контрол над гръцката икономика преди шест месеца – точно когато тя процъфтяваше. Миналата година растежът беше 0,8 на сто, с прогнози за 3-процентен растеж тази година. Правителството разполагаше с бюджетен излишък, безработицата намаляваше… Докато не се появи той.

Варуфакис е плод на британските университети. Учил е икономика в Есекс и математическа статистика в Бирмингам, след което отново се върнал в Есекс, за да получи докторска степен по икономика.

След придобитото висше образование във Великобритания Янис Варуфакис се върна в Гърция и за доста краткия си мандат успя да заличи зараждащото се възстановяване на гръцката икономика. Сега тя се очаква да се свие с 4% през тази година – изумителна трансформация. Дългът на Гърция се е увеличил с десетки милиарди и много хора решиха да емигрират от южната ни съседка.

Варуфакис обаче не е единственият пример. Редица други възпитаници на университети на Острова са се повлияли от обучението там и са се върнали в държавите си, за да сеят хаос. Вижте останалите примери

Джавахарлал Неру

Първият министър-председател на независима Индия Джавахарлал Неру е считан за герой от много хора. Той е възпитаник на колеж Тринити, Кеймбридж. Там той бил повлиян от интелектуалци като социалиста Джордж Бърнард Шоу, Бъртранд Ръсел, който веднъж отбелязал, че „комунизмът е нужен на света“ и Джон Мейнард Кейнс.

Неру се върнал в Индия и започнал да прилага на практика идеологията с държавно планиране, контрол и регулация. Следвайки заповедите му, дялът на Индия от световната търговия намалял и едно цяло поколение не успяло да се измъкне от крайна бедност. Едва когато тази идеология била забранена с реформите към свободен пазар през 80-те години, икономиката на Индия нараснала и започнало понижение на бедността.

Джулиъс Ниерере

Вероятно един от най-удивителните владетели на 20-и век е Джулиъс Ниерере – първият президент на Танзания. Той бил известен с това, че живеел скромно и честно, без да бъде корумпиран. Колкото и да е бил уважаван за това, за нещастие на неговата държава той учил икономика и история в Единбург. Той бил заобиколен от леви академици. Танзания трябвало да понесе раздута бюрокрация, недостиг и мизерно нисък растеж.

Освен Единбург, Ниерере е учили и в Университета Форт Хар – основан от британските империалисти в Южна Африка за небритански граждани от цяла Африка. Университетът е обучил внушителен брой бъдещи африкански лидери, които за жалост на Африка, развили най-вече леви идеи. Сред тях е и президентът на Зимбабве Робърт Мугабе.

Джомо Кениата

Позорът от сеенето на икономически провали по света се разпространява от британски университети, но Лондонското училище по икономика и политически науки с право може да държи по-голям дял. Именно там е учил първият министър-председател на Кения след независимостта на държавата – Джомо Кениата. Вярно е, че под неговото ръководство кенийската икономика не беше най-лошата в Африка, но надутите и корумпирани държавни индустрии и опитът за заместване на вноса взеха своя връх, така че растежът на БВП на глава от населението беше нисък, а в някои години дори и отрицателен.

Кваме Нкрума

Първият премиер-министър и президент на независима Гана Кваме Нкрума също е посещавал Лондонското училище по икономика, след което и Университет Колидж Лондон, въпреки че вероятно е бил вече радикализиран в Университета Линкълн в Пенсилвания.
След предозиране със социалистическо втълпяване се върнал в Гана и приложил „принудителна индустриализация“, допълвана от държавни предприятия и 10-годишни планове. Обикновената формула с обикновен резултат: десетилетия нисък растеж, корупция и дълбока задлъжнялост.

Пиер Трюдо

В този случай Великобритания може да си подели вината със САЩ. Пиер Трюдо се запознал с марксизма в Харвард и след това отишъл в Лондонското училище по икономика. Макар че не го завършил, получил последен урок по лява икономика.
По негово управление Канада въвела контрол върху заплатите и цените, докато инфлацията, безработицата и държавният дълг растели.

Зулфикар Али Бхуто

Зулфикар Али Бхуто – президент, а по-късно първият директно избран от народа министър-председател на Пакистан, е учил в Калифорнийския университет, Бъркли и в Крайст Чърч, Оксфорд.

Когато завзел властта, декларирайки, че „социализмът е нашата икономика“, той национализирал стоманата, химикалите, цимента и банковите индустрии заедно с брашното, ориза и памучните мелници. Икономическият растеж спаднал до 1,3 процента.

Разбира се, както при всяко правило, и тук има изключения. Само че когато хората са се бунтували срещу това, на което били учени.

Успехът на Сингапур се дължи на първия министър-председател на страната – Ли Куан Ю, който е учил във Фицуилям Колидж, както и на гуруто му Го Кенг Суи, който завършил Лондонското училище по икономика. И те били пропити със социалистическите идеи, но след като се измъкнали от лапите на британските академици, Ли и Го успели да мислят за себе си и да наблюдават как се движи истинският свят. Те се освободили от голяма част от социализма, който им бил набит във Великобритания, и създали една от най-успешните икономики в света.

Ако се върнем на Гърция, някои може би се успокояват с мисълта, че откакто Варуфакис го няма, нещата може да се подобрят. За жалост, заместникът му е Евклид Цакалотос, който е учил в Куинс Колидж в Оксфордския университет. Той е написал докторската си теза под надзора на професорски колега, който някога е бил сталинистки апаратчик в Полша. Така че приносът на Великобритания за човешкото нещастие по света може още да не е приключил.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *