Как гръцката криза ще се отрази на Еврозоната?

Париж, Франция /КРОСС/ Гръцката криза може да промени механизма, по който функционира Еврозоната, но вероятно не в посоката, в която основателите й са искали, пише в анализ Ройтерс. Когато подписаха Договора от Маастрихт през 1991 г., Хелмут Кол, Франсоа Митеран и Жак Делор смятаха, че Европейският валутен съюз ще доведе неизбежно с течение на времето до по-тесен политически съюз с федерално управление.
Но недостатъците в системата, показани ясно чрез фискалните проблеми на Гърция, най-вероятно ще ускорят разделението на „две класи“ на страните в Еврозоната – класата на „възрастните“, водена от Германия, които ще трябва да оказват все по-голям контрол над своенравните „деца“, като Гърция.
Възможно е също така, макар и по-малко вероятно, вътрешната политика да попречи Берлин да помогне за спасяване на страна от Еврозоната в беда, оставайки я да се обърне към Международния валутен фонд за спешно финансиране. Много видни икономисти, включително и някои силни поддръжници на интеграцията в Еврозоната, смятат, че намесата на МВФ ще бъде най-доброто решение, тъй като в ЕС липсва опит и политическа воля за налагане на продължителни и непопулярни данъчни корекции.
 И накрая – напълно допустимо е държави от Еврозоната, които не могат или не желаят да направят „жертвите“, предписани от Брюксел, Берлин и Вашингтон, да не могат да погасят задълженията си или да търсят разсрочване на дълговете си.
 Това няма непременно да доведе до неплатежоспособно напускане на еврозоната, да не говорим за бърз разпадането на единната валута- eврото. Но това ще предизвика верижна реакция на проблеми, изискващи спешна решения, за които ЕС е зле подготвен.
 В Брюксел, съвсем предсказуемо, се говори за необходимостта от по-тясно икономическо управление, от нови правомощия за наблюдение на Европейската комисия и нейната статистическата служба над финансите на страните-членки. Председателят на Комисията Жозе Барозу предложи миналата седмица да се дадат на комисията правомощия да препоръча нови икономически програми за реформи в отделни страни-членки, както и да изпраща предупреждения в случай на недостатъчни мерки. Френският президент Никола Саркози съживи идеята си за „Европейско икономическо правителство“, което да координира икономическите политики на държавите-членки и да запази валутния курс на еврото конкурентен спрямо щатския конкурентен и юана. Но Германия, най-голямата икономика в ЕС, заяви ясно, че не иска съюза да наблюдава на собствената й експортно-ориентирана политика, която според някои икономисти е частично отговорна за разширяване на дисбалансите в Еврозоната. За това за сега идеите на Барозу срещат най-вече политическа съпротива.
 

Финанси