Как да (не) върнем българите от чужбина

Кратки, общи и сухи презентации за възможностите за инвестиции в България и пазара на труда с акцент ИТ секторът и аутсорсингът. Патриотичен патос, малко снимки на красиви пейзажи и за фон Емил Димитров и Веселин Маринов. Малко време за въпроси и липса на конкретни отговори. Това е картината, която описват българи, живеещи в Белгия и Германия, за информационната кампания на Българската агенция за инвестиции (БАИ), с която агенцията се опитва да популяризира инвестиционния климат в страната, както и да работи за завръщането на емигрантите и студентите, учещи зад граница.

Участниците бяха впечатлени от конкретиката на представените теми и останаха доволни. Има много запитвания за възможностите за бизнес и инвестиции в България. Над 100 младежи са си изпратили автобиографиите до Агенцията по заетостта (АЗ) на специално създадената електронна поща (rabotazamen@az.government.bg) и са помолили за съдействие да им се намери работа или стаж. Това пък отчетоха БАИ и АЗ в края на проекта, който е на стойност от близо 172 хил. лв. с ДДС и се финансира по ОП „Конкурентоспособност“.

В рамките на 21 дни през февруари експертите на БАИ и АЗ посетиха 13 града в 11 държави. На събитията им са присъствали над 750 участници на възраст от 18 до 35 години. Колкото хора, толкова интереси и гледни точки и впечатления. Дали мисионерският поход на държавните служители реално ще доведе до инвестиции или завръщане на студенти и емигранти и дали средствата са били разумно изхарчени, а не само на принципа „да не изгубим едни пари“, тепърва ще става ясно.

(Равно)сметката към момента

Резултатите от кампанията тепърва ще се анализират и те ще са база за изграждане на дългосрочна стратегия за привличането на българите обратно в страната, коментира изпълнителният директор на БАИ Светослав Младенов. До края на месеца трябва да бъде подготвен доклад с конкретни препоръки. Към момента от ведомството са доволни от резултатите и коментират, че българите зад граница са настоявали да има по-често подобни събития. Най-голям интерес към мероприятието им е имало във Виена, Мадрид и Ню Йорк, а най-активна е била студентската група в Париж.

От консорциума изпълнител „Ламбаджиев – Кръстев“ отчитат, че специално създадената във Facebook страница на инициативата има над 1150 харесвания, над 450 хил. души са били информирани за кампанията през социалната мрежа, а публикациите в електронни и печатни медии са над 50.

От БАИ коментират, че имат и доста запитвания за възможността да се инвестира или да се стартира бизнес в България. До месец-два може да се очаква посещение от САЩ на човек с инвестиционен интерес, който работи в сферата на информационните технологии, отчита Христо Етрополски, директор на дирекция „Секторно инвестиционно обслужване“ в БАИ. Има интерес и от хора, които се занимават с доставки на съоръжения за пречиствателни станции, и друго запитване за бизнес възможности в сферата на бутилирането на вода. Оказа се, че и депутатът от „Коалиция за България“ Мартин Захариев също е пътувал с държавните специалисти до САЩ като експерт по телекомуникации и медии. По думите му голяма част от въпросите на срещите с хора, които се интересуват от възможностите за бизнес със или в България, са били свързани с теми като туризъм, земеделие и вода. Той препоръча по-добра координация между Министерството на външните работи, консулските служби и търговските аташета.

От АЗ пък обясниха, че на база автобиографиите, които получават от младежите, им създават профили и ще се опитват да им намерят работа или възможност за стаж, за да се върнат обратно в страната. Изпълнителният директор на агенцията Асен Ангелов съобщи, че вече е започнал срещи с различни компании, на които предлага възможността да подберат бъдещите си кадри от новата им база данни. Според него към момента работодателите определено проявяват интерес.

Обратната връзка

Участниците в събитията и тези, за които е предназначена информацията, обаче не са толкова еднозначно позитивни за кампанията. Общо взето, останах с добри впечатления от презентацията, коментира Пирин Маринов, който е студент по политология в Берлин. Доволен е и от това, че е могъл да зададе въпрос от личен характер, свързан със започване на бизнес, и да получи съдействие.

Но има студенти и млади професионалисти от Белгия и Германия са доста критични. На събитието в европейската столица е имало към 50 човека, разказват участници в него, но според тях презентациите са били твърде общи и не е имало много време за задаване на въпроси.

Събитието в германската столица пък е било посетено от около 20 студенти, което на фона на над 10 хил. българи, които живеят там, говори за лоша реклама и недостигане до целевата група, отчита Татяна Миткова, която е била сред присъстващите. Тя разказва, че лекторите са се фокусирали основно върху представянето на възможностите за работа за ИТ специалисти и инженери, без да засегнат по-подробно и други сфери, като например възможностите за студенти, изучаващи социални науки например. Коментира и че двамата гост-лектори, съставляващи „предприемаческия“ панел, реално са били създали собствен бизнес преди повече от две десетилетия и поради тази причина не са можели да коментират достатъчно добре възможностите за започване на бизнес в момента.

А има ли алтернатива?

Младежите зад граница казват, че за тях би било много по-полезно, ако чрез подобни информационни кампании им се дава повече практическа информация, като например какви са стъпките за преводи и легализация на дипломите им, как могат да създадат компания и да стартират бизнес в България, от какви източници (държавни субсидии/еврофондове) биха могли да получат финансиране и т.н.
Вариант за привличането на младите хора обратно в страната пък може да бъде подходът, в който на конкурсни начала държавата финансира образованието в чужбина на българи, срещу което ги задължава впоследствие да се върнат обратно в страната. Пирин например разказва, че наскоро се е запознал с докторант от Китай, чието обучение се финансира от държавата, а той е длъжен срещу финансирането да се върне обратно в страната си за поне 3 години. „Много добре разбирам, че България няма икономическия капацитет на Китай, но все пак ми се струва, че 1 млн. лв. на година не би натоварил чак толкова много бюджета ни“, казва студентът по политология.

Александър Найденов, който учи в Берлин, разделя българите в чужбина на три групи – временни работници, студенти и установили се в чужбина. Според него шансът първите две групи да се привлекат обратно в България е голям. За целта за работниците е важно да имат информация за подходящи работни места. Студентите пък се интересуват от възможности за предприемачество, стажове и начини, по които да работят за България дори и от разстояние. По отношение на последната група той смята, че акцентът трябва да бъде как може да се използва експертният им потенциал по проекти в страната.

На практика доста от младежите, до които се допитахме, коментират, че всъщност въпросът не опира до това да се привлекат обратно в България, а да се използват капацитетът и способностите им, за да работят за страната, дори и извън нея. „Какво пречи в днешно време един човек да живее в Стокхолм, но да работи по проект в София“, пита риторично Калина Дренска, която учи в Германия. За целта младите хора препоръчват да се изгради по-добра и при това постоянна, а не спорадична връзка с българите зад граница, включително и с вече създадените местни общности и организации.

На лов за инвеститори
През април и май държавните експерти ще бъдат на обиколка в 10 държави в Европа, САЩ и Азия с цел да привлекат инвеститори към България, т.нар. роудшоу. Инициативата, също както и привличането на емигрантите, е финансирана по линия на европроекта на Българската агенция за инвестиции (БАИ) за популяризиране на предимствата за инвестиции в България. Индикативната стойност на обществената поръчка, която все още не е възложена, възлиза на малко над 1.3 млн. лв. без ДДС. За 1.27 млн. лв. без ДДС ще се проведе и медийна кампания за популяризирането на възможностите за инвестиране в България. Това не е първото роудшоу в търсене на инвеститори, като от БАИ отчитат, че като резултат към момента има над 10 инвестиционни запитвания основно в сферата на химическата промишленост, автомобилосторенето и ИТ сектора. Две от тях са в напреднала фаза и имат голям потенциал за реализиране.