Как дефлацията помага на европейските икономики
Повече от година европейците биват предупреждавани за опасността, наречена дефлация, която е надвиснала над техните икономики. Сега, когато тази опасност е тук, какво става? Тя стимулира ръста, пише в своя анализ Bloomberg.
Икономистите ще ви кажат, че опасността от дефлация е, че когато паднат цените, потребителите намаляват разходите си в очакване на още по-ниски цени – „Защо да си купувам кола сега, ако тя ще струва по-малко след месец?“ Това би могло да изпрати икономиката в низходяща спирала, тъй като намаленото потребителско търсене води до по-ниско производство и на свой ред до загуба на работни места, което пък намалява още потребителските харчове.
Но потребителите в еврозоната всъщност купуват повече, дори когато индексът на потребителските цени спада три поредни месеца, след като бе останал почти без промяна по-голямата част от годината преди това. Потребителските разходи сред 19-те държави от еврозоната се повишиха през втората половина на 2014 г. и продължават да се повишават и тази, като продажбите на дребно са нараснали с 1,1% през януари спрямо декември.
„Има ясни признаци, че потребителите в еврозоната в момента се възползват от дефлацията или много ниската инфлация, за да повишат разходите си“, пише IHS Global Insight в свой доклад от 25 март. Потребителските разходи са нараснали над два пъти над темпото на цялостния икономически ръст и са „били основната движеща сила за икономиката на еврозоната от средата на 2014 г.“
Оказва се, че дефлацията може да е полезна.
Основният „виновник“ за настоящата дефлация в Европа е резкият спад в цената на петрола, както и по-ниските цени на храните. Цените на повечето други стоки и услуги останаха като цяло стабилни, което намали изкушението хората да забавят големи покупки.
В същото време отслабването на еврото спрямо долара дава конкурентна подкрепа на европейските производители. Някои от тях са започнали да наемат работници, което помага за ръста на потребителското доверие. Тази седмица Европейската комисия съобщи, че потребителското доверие в еврозоната е на най-високото си ниво от 2008 г., като проучванията показват все повече хора, очакващи да направят големи покупки в следващите няколко месеца. Дори и в Гърция доверието е на петгодишен връх.
Има също така и насъбрало се търсене. В страни като Испания, които излизат от продължителен икономически спад „домакинствата не могат повече да отлагат покупките“, твърди икономистът от IHS Хауърд Арчър. „Те посрещат с отворени обятия спада на цените и в момента харчат“.
Дори известните със спестовността си германци са отворили портфейлите си, тъй като ниските лихви намаляват привлекателността на спестяванията. Потребителските разходи в Германия са се увеличили с повече от 3% от средата на 2014 г., спрямо годишния ръст от по-малко от 1% през миналите две години.
Това най-вероятно няма да продължи дълго. Цената на петрола се стабилизира през последните седмици, което означава, че общият индекс на потребителските цени най-вероятно няма да продължи да спада. Това е добре, тъй като удължен период на дефлация води със себе си риска работодателите да отложат повишения на заплати, тъй като работниците вече се наслаждават на по-висока покупателна способност. Хората, които не получат повишения на заплатите може да се поколебаят да правят големи покупки, което би могло да спре икономическия ръст.
Може да е прекалено рано да се каже, но както обяви Гейбриел Щайн от Oxford Economics Asset Management Services “дефлацията вече не е проблем в Европа”. Тя обаче със сигурност не е опасността, за която бе смятана някога.