Как евродирективите променят българското законодателство за обществените поръчки

В Държавен вестник, брой 40 от 13.05.2014 г., бяха публикувани редица изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Една част от тях влязоха в сила от 1.07.2014 г., а за други това ще се случи на 1.10.2014 г. Сред многобройните промени има и такива, които са свързани с преработените правила от новите европейски директиви в областта на обществените поръчки. Предлагаме ви кратък обзор на предвидените нововъведения.

Промените от началото на юли

От по-съществените изменения, които влизат в сила от началото на юли и предвиждат промени, подобни на правилата от новите директиви в областта на обществените поръчки,трябва да се посочат следните:
– Законът за обществените поръчки вече няма да се прилага за договори с предмет процесуално представителство и свързаните с него правни съвети по дела пред съдебен, арбитражен или помирителен орган в страната или в чужбина.
– За обществените поръчки, които имат за предмет проектиране и изпълнение на строителство, както и при конкурсите за проект, няма да може да се използва критерият за оценка на офертите „най-ниска цена“. Допуска се критерий за оценка на офертите „икономически най-изгодната оферта“, но показателите, които той включва, трябва да осигурят избор при най-добро съотношение качество – цена. Като показател могат да се включват и разходите по време на целия жизнен цикъл на продукта.
– Договорите с подизпълнителите получават подробна регламентация в ЗОП. Осигурена е гаранция за правата на подизпълнителите да получат плащане за извършените от тях дейности, като е предвидено, че възложителите ще заплащат на изпълнителите едва когато получат от последните доказателства, че на подизпълнителите (ако има такива) са били платени извършените от тях дейности.

Измененията от началото на октомври

Следните изменения в ЗОП, които влизат в сила от 1.10.2014 г.,предвиждат промени, подобни на правилата отновите директиви за обществените поръчки:

– След 1 октомври възложителите мога да изискват от участниците и кандидатите в процедури по възлагане на обществени поръчки да представят техническите си предложения под формата на електронни каталози, при условие че това не представлява техническа пречка за участие в процедурата. Електронните каталози трябва да се изработват при спазване на нормативните изисквания за вътрешния електронен документооборот. ЗОП определя електронните каталози като „онлайн платформа, която позволява да бъдат предлагани доставки, които вече са стандартизирани или за които е възможно да се разработят или утвърдят собствени стандарти“.

– Когато предметът на обществената поръчка е включен в списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания, възложителите са длъжни да обявяват, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания и да отделят в обособена позиция всяка стока или услуга, която е включена в този списък.

– Възложителите вече ще бъдат длъжни да поддържат т.нар. профил на купувачакато обособена част от своята страница в интернет, до която е предоставен публичен достъп. При изпращане за публикуване на актове до Агенцията по обществени поръчки (АОП) възложителите са длъжни да посочат и хиперлинк към страницата си, а в профила на купувача на страницата си съответно да публикуват изпратените към Регистъра на обществените поръчки актове – предварителните обявления, решенията за откриване на процедури, документацията за участие в процедурите и нейните допълнения и разясненията към нея и въобще всички документи, които съдържат важна за заинтересованите лица и кандидати информация. Някои неподлежащи на публикуване досега документи също ще намерят място на профила на купувача, като например протоколите и докладите на комисиите за провеждане процедурите, сключените договори за обществени поръчки, договорите с подизпълнители и информация за плащанията по тях.

– Във връзка с предвиденото все по-широко приложение на информационните технологии при провеждането на процедури по обществени поръчки е създадена регламентация на използването от контролните органи на платформа за т.нар. „Електронен мониторинг“ (Е-мониторинг). Тази платформа ще осигурява онлайн достъп до протоколите на всички комисии за провеждане на процедурите, договорите за обществени поръчки и анексите към тях, рамковите споразумения и договорите за подизпълнение.

– Друга платформа, която ще могат да използват контролните органи, е електронната платформа „Електронен одит“ (Е-одит). Тази платформа ще разполага с комуникационна система, която позволява на физически лица и институции да подават сигнали за незаконосъобразни процедури по възлагане на обществени поръчки и нередности при изпълнението на договорите за обществени поръчки.

Нов рамков закон за обществените поръчки

Новите европейски директиви в областта на обществените поръчки влязоха в сила на 18 април тази година и повечето предвидени в тях изменения в правния режим трябва да бъдат въведени в националите законодателства до 18 април 2016 г. През юли тази година Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014 – 2020 г. Освен всички останали мерки тази стратегия предвижда изработването на проект за изцяло нов рамков закон за обществените поръчкидо края на октомври 2014 г., който да бъде приет от Народното събрание в средата на 2015 г. и да влезе в сила в началото на 2016 г. Този нов закон следва не само да въведе новите европейски директиви, но и да неутрализира несистематичността и казуистичността на сега действащия ЗОП, причинени от многобройните законодателни „кръпки“ в неговото съдържание. Всъщност това е и една от основните критики, отправяна от Брюксел спрямо българското законодателство в областта на обществените поръчки – твърде честите промени в ЗОП правят прилагането на закона от възложителите и контролните органи трудно предвидимо, а обучението на техните служители – силно затруднено. Съобразяването с многобройните и подробни правила на ЗОП затруднява възложителите и останалите субекти в процеса на възлагане, способства за допускането на множество незначителни нарушения и за отстраняване на участници от процедурите поради формални несъответствия и влияе негативно върху конкуренцията. Новият рамков закон следва да даде възможност за по-гъвкав подход на възложителите, да се премахне възможността за допускане на формални нарушения и тяхното непропорционално санкциониране, като усилията при контрола за изпълнението на закона се насочат към разкриване на съществените нарушения и практиките за заобикаляне на правилата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *