Как забогатяват инвестиционните банкери

Повечето хора знаят твърде малко за инвестиционните банки – обикновено само това, че те помагат на фирми и правителства да набират средства чрез издаване и продажба на ценни книжа, на публични и частни корпорации да набират средства на капиталовите пазари, както и – че предлагат стратегически консултантски услуги. Как обаче става това конкретно, какви средства и техники се използват за печеленето на пари, е строго пазена тайна в бранша. Което прави особено ценна изповедта на един ветеран от Лондонското сити, който разкрива пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ как през последните години инвестиционното банкиране постепенно са е превърнало в нещо като магазин за обслужване на интересите на работещите в него.

Актуално проучване е установило, че до средата на 70-те години във Великобритания редица професии са били по-добре платени от банкерите – сред тях са били инженерите, адвокатите, архитектите и някои други. Днес обаче банкерът печели над два пъти повече от инженера, както и от всички останали други професии с изключение на лекарската. Така логично възниква въпросът, какво се е променило през последните четири десетилетия и какви сили са увеличили доходите на банкерите до небесата.

Банките – казино, в което винаги се печели

Наскоро ръководителката на Международния валутен фонд Кристин Лагард разкритикува остро практиката на изплащаните от банките бонуси. Въпреки съмнителните резултати на капиталовия пазар, тази пролет двете водещи инвестиционни банки в Европа – германската Дойче банк и британската Барклис – за пореден път раздадоха на мениджъри и брокери щедри бонуси, след което им се наложи да дават обяснения пред акционерите си. Много оспорвани са и премиите, раздавани от други европейски финансови институти като Credit Suisse или HSBC. През 2013 г. Барклис е отделила за бонуси на служителите си три пъти повече средства, отколкото за изплащането на дивиденти на акционерите си. В Дойче банк пък, въпреки загубите в трицифрено число в милиони от инвестиционната дейност на института, през последните две години са били изплатени бонуси за 4,5 милиарда евро. Лъвският пай от тази сума е отишъл за инвестиционните банкери.

Между банките и казината могат да се намерят сходства

„Браншът бе превърнат в магазин за обслужване на лични интереси“, казва пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ бивш лондонски инвестиционен банкер, пожелал да остане анонимен. Той е ветеран в бранша, напуснал го е преди година. Вестникът го нарича „подвижна енциклопедия“ на Лондонското сити. Експертът използва още една сполучлива метафора, за да опише случващото се в инвестиционното банкиране: „Представете си едно голямо казино, в което играчите могат да спечелят много, а не могат да загубят нищо“.

„Ще забогатеете, когато остареете!“

Бившият инвестиционен банкер си спомня добре как през 70-те тогавашният му работодател – голяма американска банка – го е уверявал, че ще забогатее, но не и преди да навърши 60 години. По онова време инвестиционните банки не са се котирали на борсата, а работещите в тях служители са били партньори, притежаващи дял от собствеността – подобно на днешните адвокатски кантори и одиторски компании. „Изплащаните тогава бонуси бяха значително по-ниски, отколкото са сега. Затова пък при пенсиониране служителите можеха да превърнат притежаваните от тях дялове от собствеността в купчина пари“, разказва ветеранът-банкер.

Точно в това се състои и една от основните разлики между миналото и настоящето: навремето като съсобственици служителите са носели и част от отговорността, участвайки солидарно не само в печалбите, но и в загубите на банките. „Това принуждаваше банковите служители да преценяват по-добре риска“, казва банкерът.

През 1971 г. американската инвестиционна банка Мерил Линч става първата, която излиза на борсата. Това превръща нейните собственици във външни акционери, а банкерите стават служители. През 80-те и 90-те години същата метаморфоза изживяват и конкурентните ѝ Морган Стенли, Беър Стърнс и Леман Брадърс. През 1999 година и последната голяма инвестиционна банка от Уолстрийт – Голдман Сакс – предприема тази стъпка. „Това промени бранша изцяло и даде основание на работещите в банките служители да поставят ново условие. Те казваха: вече не сме съсобственици и ако искате да останем, ще трябва да ни плащате за това“, обяснява бившият банкер пред вестника.

В последните няколко години големи промени в банките не са настъпили

Ненаучените уроци от кризата

След финансовата криза, започнала с фалита на Леман Брадърс, не се е променило нищо, твърди още експертът. Според него системата с допълнителните плащания не е реформирана основно, има само бегли наченки на безобидни корекции. „Инвестиционните банкери продължават да получават високи бонуси, включително за лоши резултати“, казва банкерът. Според него повече от 5 години след като глобалната финансова система едва не загина, банките не са се трансформирали особено и продължават да вървят срещу целия останал свят.

„Когато един бранш, който се е провалил напълно, продължава да изплаща подобни космически суми, това накърнява чувството ни за справедливост“, казва банкерът. Според него банките трябва да намерят начин да намалят доходите на своите служители по начин, който да е приемлив за обществото.

За реалистично заплащане на труда на топ мениджърите се обявява и бившият австрийски канцлер Волфганг Шусел, цитиран от „Нойе цюрхер цайтунг“. Според него собствениците на фирми и надзорните съвети са призвани да намерят вярната формула, за да не се налага това да става със спускането на директиви отгоре. С това той очевидно има предвид решението на Брюксел да наложи горна граница за бонусите на банковите мениджъри, уточнява изданието.