Как Латинска Америка посрещнa Обама?

Оставена сама на себе си, докато президент на САЩ бе Джордж Буш, Латинска Америка общо взето успя да се възползва от факта, че нейният голям и понякога неудобен съсед бе ангажиран другаде.
През последните шест години средният икономически растеж в региона надхвърли 5 на сто.
Независимо че изборите в редица страни доведоха до приплъзване наляво, демокрацията укрепна и днес Южна Америка постепенно се обединява под ръководството на Бразилия.Благодарение на впечатляващите успехи, постигнати от Лула да Силва на президентския пост, страната храни надежди да се издигне до ранга на регионална сила.
Преди сегашната среща на върха на двете Америки Барак Обама насочва към региона обаянието, с което облъчи целия свят. Латинска Америка го посрещна, добила нова увереност в своите възможности и надраснала досегашния си имидж на „заден двор“ на САЩ.
Установили с гордост, но и с опасения нарасналия интерес, демонстриран от Вашингтон, повечето латиноамериканци си определят два приоритета – икономически и политически.
В сферата на икономиката се стремят да не пострадат заради грешките, допуснати от финансовия сектор в САЩ. След като с цената на много усилия успя да се възстанови от ултралибералните ексцеси на „Вашингтонския консенсус“, Латинска Америка се страхува да не бъде отново въвлечена пряко воля в кризисна спирала, която да постави под заплаха постигнатия най-сетне напредък в борбата срещу бедността и неравенството.
За да внуши доверие, Барак Обама ще трябва да подплати високата си популярност, като предложи отговори на въпросите около мобилизирането на средства от Международния валутен фонд и регионалните банки.
И въпреки че днес виждаме в Конгреса тенденции към засилване на протекционизма, на президента ще се наложи и да успокои духовете, като обещае пазарите в САЩ да се отворят за стоки от региона.
В политически план неизбежно ще бъде повдигнат въпросът за Куба – независимо от мерките за смекчаване на санкциите, оповестени в навечерието на форума от Белия дом. Латиноамериканските държави в единен фронт настояват за вдигане на ембаргото, обявено през 1962 г., и за връщане на кастристкия остров в регионалните обединения като Организацията на американските държави.Това единодушие стана възможно, защото най-сетне се появи реален шанс за еволюция на комунистическия режим в Куба и доколкото вътрешнополитическите реалности в САЩ, на първо място развитието в позицията на кубинските изгнаници във Флорида, дават възможност за промяна в политиката.
Умерените латиноамериканци се стремят най-вече Уго Чавес и радикалният клан около него да не сложат ръка на кубинската кауза, за да превърнат в заложник цялата среща на върха и отношенията между Севера и Юга на континента.
Поведението на Барак Обама ще е тест за афишираното от него желание да протегне ръка на своите противници.
Дали ще успее да пречупи враждебността, тъй добре дошла за кроежите на хора като Чавес?
В измеренията на Латинска Америка и вътрешното съперничество в региона – всъщност второстепенно, ще бъде поставена на изпитание способността на новата дипломация в САЩ да намира общи интереси с други, по-вещи в игрите държави като Иран или Северна Корея.
В Мексико, първа спирка от обиколката му, Обама веднагасе сблъсква с пагубните последици от пренебрегването на латиноамериканските въпроси от неговия предшественик. Конфликтите, свързани с наркотрафика, се ширят все повече из тази съседна държава, навлизат в територията на САЩ и се превръщат в реална заплаха за националната им сигурност.
С признанието, че в дъното на мексиканския проблем стои „неутолимото“ търсене на наркотици в САЩ, Хилари Клинтън се присъедини към аргументите, изтъквани отдавна от всички латиноамериканци. Ако тълкуваме разширително думите й, тя в крайна сметка може би слага основите на една общност по съдба.

Пиер Руслен, „Фигаро“