Как МВФ затвърди властта си в Гърция

В поверителните доклади от Атина обаче ръководителят на мисията на Международния валутен фонд там Пол Томсън видя друга реалност. Гърция не е плащала на компаниите подизпълнители, за да изглажда сметките си, сочат данни. Други цифри разкриват, че правителството е финансирало всекидневните си дейности със заеми, като семейство, което плаща за храната си със заем, чийто гаранции е имуществото в дома. Гърция напредваше колебливо при изпълнение на обещанията за намаляване на държавните служители, затваряне на губещите държавни компании и прилагане на данъчните закони. Гърция направи дълъг списък от обещания в замяна на извънредната помощ от МВФ и от европейските страни, но представители на фонда все повече усещаха, че ги мамят. След като увеличи рекордната сума за страната, фондът беше толкова затънал, че не можеше просто да се оттегли. Нито пък да продължи да харчи още пари, след като вече е изгубил една сума. През десетилетията от създаването си след Втората световна война МВФ пое отговорността да осигурява здравето на световната икономика. Дълговата криза, която е обхванала Европа и заплашва да унищожи икономическото възстановяване на САЩ, отправи предизвикателство към МВФ каквото никое друго сътресение преди това не е отправяло. Влошаващата се ситуация в Гърция припомни травмиращия опит на МВФ от преди десетилетие с голямата програма за подпомагане на аржентинското правителство. След като това усилие се срина, вътрешните одитори на фонда установиха, че програмата е продължила доста. Стана ясно, че аржентинските власти не са спазвали условията на Фонда и са водитили политика в отделни сектори, която според МВФ е погрешна, но той се е чувствал задължен да я одобри. Аржентина продължи да получава траншове по политически съображения, а не по икономически, заключават одиторите. Главният урок бе, че при бъдещите спасителните програми МВФ трябва да има ясна стратегия за излизане, ако местните власти откажат да изпълнят обещаните реформи. Фондът отново се е оплел в неумели спасителни усилия. Но МВФ под разумното ръководство на новия си ръководител Кристин Лагард в крайна сметка си възстановява контрола с по-твърда линия на поведение към Гърция и все по-практически насочена дипломация с европейските правителства. Резултатът от тази основна промяна в МВФ се видя в новия спасителен план за Гърция, одобрен миналия месец от европейските лидери. Инициативата изисква повече от Гърция и останалите европейски страни, тя е по-малко щедра. Междувременно МВФ докара Гърция до ръба на фалита и исканията му предизвикаха вълнения, съпроводени с насилие, при които центърът на Атина бе опожарен. Сега Фондът се опитва да спаси усилията за подпомагане на Гърция, които могат да се окажат решаващи за бъдещето на фонда, за оцеляването на единната европейска валута и за здравето на световната икономика. Обречено първоначално спасяване Томсън, който е ветеран с 30-годишен стаж в МВФ, изгражда кариерата си, раздавайки лекарството на фискалната и икономическите реформа в източното крило на Европа. Управляването на гръцката мисия обаче може да се окаже по-трудна от която и да е мисия във военната зона на бивша Югославия или разпадащата се руска империя. Високият датчанин все пак бе убеден, че неговият екип може да успее въпреки амбициозните, дори нереалистични, предположения, които са използвани за съставянето на първоначалната програма за помощ на Гърция през пролетта на 2010 година. Програмата щеше да се превърне в нещо като капан за фонда. Помощта на МВФ обикновено е придружена от много условия. В случая на Гърция обаче МВФ трябва да договаря условията за помощта не само с правителството в Атина, но също с влиятелни страни и институции в Европа, които имат свои местни интереси. Резултатът бе спасителна програма, оформена в еднаква степен от европейската политика и от обмислени изчисления за икономическото състояние на страната и капацитетът й да осъществи реформите. МВФ, който често действа независимо, бе впримчен в една „тройка“ заедно с Европейската централна банка и Европейската комисия. И двете организации искаха еднакво право на глас. ЕЦБ например силно се противопостави на това дълговият товар на Гърция да бъде намален, като инвеститорите понесат загуби по гръцките облигации, които притежават. Това, поне в началото, отне един важен инструмент на МВФ. Германия, най-силната европейска икономика и влиятелен глас както в ЕЦБ, така и в Комисията, си имаше своя програма. Берлин се тревожеше, че германските данъкоплатци ще трябва да платят по-голяма част от спасителния пакет и настояваше отпуснатите спасителни кредити да са минимални. В замяна накара Гърция да намали държавните си разходи, макар че тези строги мерки на икономии допринесоха за по-дълбока рецесия. Програмата, която започна през 2010 година, включваше всички тези изисквания. За да излязат сметките, МВФ трябваше да приеме, че Гърция бързо ще постигне бюджетен излишъци, които доста надхвърлят това, което страната е постигала и в най-добрите си времена. МВФ отпусна около 35 милиарда долара – около една четвърт от общата сума, но се придържаше към спасителна програма, обречена на провал. Гръцката нарастваща заплаха Томсън и други в МВФ си отваряха широко очите за опасности. Доминик Строс-Кан обаче, който бе управляващ директор на фонда до миналия юни, когато бе сменен от Лагард, бе убеден, че МВФ не може да стои настрана. Бързо започнаха да се трупат доказателства, че гръцкото спасяване излиза от релсите. Повече от година обаче МВФ продължаваше да го разтръбява като успех. На среща на европейските финансови министри миналия юни представителите на МВФ призоваха да бъдат отпуснати повече пари на Гърция и повече време, за да се възстанови, но европейските лидери отхвърлиха предложението заради опасенията на няколко страни членки на ЕС. Запазвайки самообладание, Джон Липски, който тогава беше първи заместник-управляващ директор на фонда обяви, че е много обнадежден за Гърция. При проверката на МВФ за напредъка на Гърция месец по-късно Томсън призна, че някои аспекти от спасителната програма трябва да бъдат съживени, като имаше предвид приватизацията и либерализацията на пазара на труда. Неговата цялостна оценка обаче бе, че Гърция е направила „Повечето от това, което властите са възнамерявали да сторят.“ До към края на лятото светът анализираше възможността за голяма финансова криза в сърцето на Европа, тъй като дълговата криза, която започна в Гърция сега заплашваше да доведе до фалит доста по-големите икономики на Италия и Гърция. В МВФ предположенията за гръцките перспективи рухваха. Орязването на разходите, направено от правителството в Атина, отслабваше икономическата активнос. Местните политици се проваляха при изпълнението  на обещанията. Лагард втвърдява позициите Зад кулисите представителите на МВФ губеха търпение. Постепенно представителите ставаха все по-откровени за Гърция и еврозоната. Отчасти тази нова настойчивост отразява промените, въведени от Лагард, която  наследи Строс-Кан. В първите дни на поста тя прекара часове затворена със служители, за да разбере и да се справи с Гърция. Лагард включи и нов втори човек в МВФ – пост, който по традиция е даван на американец. Администрацията на президента Барак Обама, която наклони везните, за да може Лагард да получи поста, избра съветника на американския президент по въпросите на световната икономика Дейвид Липтън да бъде втория в йерархията на МВФ. Той споделяше мнението на финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър, че МВФ трябва да полага усилия да предотврати разпространяването на гръцката зараза сред останалите европейски страни и света. Той е известен с твърдата линия на поведение, която имаше към Южна Корея при финансовия срив на страната през 90-те години и пак той призова, след азиатската финансова криза, духът на големите кредитни операции на МВФ „да бъде върнат обратно в бутилката“. Докато гръцката икономика продължаваше да се срива, Лагард направи така, че влиянието й да се усети вътре във фонда. Тя бе арбитър на понякога напрегнати дебати за това как да се действа. Идеи, които по-рано са били отхвърлени, отново бяха върнати на масата. Едно от тези предложения е инвеститорите в гръцки облигации да поемат загуби и така да се намали гръцкият дълг, дори и това да отслаби европейските банки, които притежават такива облигации. Египтянин по рождение Немат Шафик, заместник-управляващ директор, който току-що бе пристигнал от Световната банка, заяви, че Гърция е разорена и има нужда от мащабно отписване на дълга по облигациите си. По-рано директорът на МВФ за Европа Антонио Борхес, се противопоставяше на такъв тип преструктуриране на дълга, тъй като това ще подкопае доверието в Европа като цяло сред инвеститорите по света. Лагард го замени с Реза Могадам, който е за по-твърда позиция на фонда към Гърция и Европа като цяло. Месеците минаваха и Лагард ставаше по-решителна. През август тя разсърди европейските лидери с реч, в която предупреди, че дълговата криза излага банките от региона на по-голям риск, отколкото мнозина в Европа биха искали да признаят. Резултатите идват бързо Повратът в събитията стана в началото на октомври. При наситена дипломатическа совалка Лагард посети ключови европейски столици и предупреди лидерите, че Фондът няма повече да представя в розово гръцката ситуация. МВФ, който подготвяше осъдителен анализ, бе подложен на не по-малък натиск от партньорите си в „Тройката“. Някои лидери от Европейската комисия, според участници в дискусиите, са карали Фонда да представи ситуацията в най-положителна светлина. ЕЦБ се е притеснявала, че Фондът ще наложи по-големи загуби на частните инвеститори, включително европейските банки. Служители, запознати с преговорите, посочват, че Лагард е намерила подкрепа от най-важния европейски лидер – германския канцлер Ангела Меркел, на която също й бе омръзнало от бавния напредък в Гърция и бе под натиск от Белия дом, финансовите пазари да направи повече. Във Вашингтон Лагард се съвещаваше няколко дни със служители на МВФ, доуточнявайки тромаво звучащ, но влиятелен документ, известен като анализ на устойчивостта на дълга. Такъв доклад, който е основен за оформянето на работата на МВФ, анализира дали една страна може в дългосрочен план да изплаща държавния дълг, който е натрупала, като се имат предвид прогнозните равнища на растеж на икономиката и на държавните разходи. За да продължи да участва в спасителния план, Фондът постави условие Гърция да балансира сметките си. А за да се случи това, МВФ изброи три неща: Европейските правителства трябва да рискуват повече парите на данъкоплатците си чрез по-дълг период на изплащане на заемите, частните кредитори ще трябва да понесат огромни загуби и гръцките политици ще трябва да спазят отдавнашните си обещания или да бъдат изправени пред фалит. Меркел, подкрепена от Лагард, свика представители на най-големите европейски банки на частна среща и нареди те да приемат 50-процентно отписване на стойността на гръцките държавни облигации. На европейските банки им бе казано да се подготвят за най-лошото, като съберат десетки милиарди долари допълнителни средства, които да бъдат буфер срещу евентуални загуби – подход, който е отстояван от американските представители и Лагард. След като изгуби доверието на останалите европейски лидери, Папандреу подаде оставка като гръцки премиер. Проверка на реалните условия След като преговорите по новия спасителен план се проточиха през зимата, Фондът настоя да не се отпуска повече помощ, докато Гърция не изпълни отдавна обещаваните реформи. Гръцките политици бяха избегнали някои от най-болезнените стъпки, целящи да либерализират икономиката и да я направят по-конкурентоспособна. МВФ настояваше за незабавни действия като премахване на протекциите за традиционно „ухажваните“ професии, сред които са правистите, лекарите и шофьорите на таксита. Фондът също така определи лимит за неговото участие в кредитирането на Гърция. Новата спасителна програма, одобрена миналия месец, е финансирана почти изцяло с нови заеми от Европа и чрез орязване на дълга, при което частните кредитори поемат загуби по гръцките облигации. Представители на МВФ посочиха, че планират да ограничат притежаваните от тях гръцки облигации до 35 милиарда долара, както са обещали в първоначалния спасителен план. Само когато Гърция върне парите, които дължи на МВФ, той може да й отпусне още средства. Въпреки че европейските лидери и световните инвеститори приветстваха новия спасителен план, МВФ предложи да се провери как стоят нещата в действителност. В анализ, подготвен в навечерието на европейската среща на върха, която одобри спасителните усилия, Фондът предупреди, че Гърция може да има нужда от „удължена“ финансова помощ много отвъд трите години, предвидени в новия спасителен план и че влошаващата се гръцка рецесия може да изложи на опасност цялото това усилие. След две години задълбочена работа в Гърция, МВФ направи мрачно заключение:“Като се имат предвид рисковете, гръцката програма може да остане податлива към инциденти.

Хауард Шнайдер/в. „Вашингтон пост“*  Статията е  преди края на размяната. Превод: БТА. Със съкращения