Как ниските лихви изяждат пенсиите

Имаме всички основания да се радваме на ниските лихвени проценти-потребителите са доволни, че това повишава покупателната способност на техните пари, което им дава възможност да купуват повече стоки и услуги, както и по-лесно да купуват жилище или автомобил.

Предприятията могат да инвестират на по-ниски цени и по-лесно да привличат потребители.

И накрая държавите по-лесно погасяват задълженията си и могат да увеличат обема на своите акции.

Така понижаването на лихвените проценти има положителен ефект за увеличаване на доходите, които надхвърлят лихвата и водят до намаляване на съотношението дълг-доход, което е важно за кредиторите.

И все пак този позитивен цикъл не трябва да прикрива три важни негативни ефекта от твърде ниските лихвени проценти.

Когато тези лихви са твърде ниски, кредиторите са в загуба. Първо, банките много по-трудно балансират своите сметки, освен ако теглят пари от централните банки при нулева лихва.

След това застрахователните компании, които трябва да инвестират в държавни облигации, са силно затруднени да поддържат рентабилността, необходима за финансиране на допълнителните пенсии на своите клиенти, а пенсионните фондове пък също са принудени да инвестират във все по-рискови продукти, както направи един от най-големите в света пенсионни фондове – японският GPIF.

Предприятията вече не могат да плащат в брой и губят един значителен източник на печалба, който е бил твърде значителен. И, накрая вложителите вече не могат да защитят своите спестявания, които всекидневно губят от стойността си, освен ако те поемат още по-големи рискове.

В крайна сметка, печалбата на всички вложители и управляващите спестяванията им става все по-несигурна.

За да се предотврати този риск и чувствайки, че съживяването може да доведе до връщане към инфлацията, някои и най-вече САЩ, ще поискат да повишат своите лихвени проценти.

Първо, вече няма да е достатъчно да сторят това и то ще бъде трудно – мина времето, когато централните банки имаха пълната власт, сега пазарът е по-силен от тях. А ако лихвите са твърде ниски, то ще е и защото парите са по-изобилни от възможностите за инвестиране, дори и рисково.

Ако лихвите се повишат първо в САЩ, инвестициите от цял свят ще потекат натам, доларът ще започне бързо да поскъпва, а темпът на растеж първо на американската икономика, а след това и в глобален мащаб, ще се забави.

Вследствие на това централната банка отново ще трябва да понижи лихвите. В края на краищата, това ще даде възможност на кредитополучателите да надхитрят кредиторите и то по-ефикасно и по-дискретно отколкото би го сторила инфлацията.

Приходите от спестяванията, пенсионните или взаимните фондове ще намалеят значително и дори може да се стигне до отрицателна доходност. Спестителите вече няма да имат основания да оставят парите си в банките.

И щом сътресенията отшумят и кризите опразнят портфейлите, пенсионерите, които са най-потърпевши от ниските лихви, ще трябва да работят по-дълго, дори и след пенсионирането си, за да поддържат нивото на доходите си.

По ирония на съдбата възрастните, които не искат инфлацията да подяждаща доходите им, трябва да се примирят с намаляване на лихвените проценти, което пък с течение на времето ще доведе отново до инфлация.

Единственият начин да се предотврати такова обедняване е не просто непрекъснато да се насърчава растежът с илюзията за лесни пари, а този растеж да се подкрепя с реални инвестиции в инфраструктурата, която е източник на трайната заетост, толкова нужна на света. /Жак Атали е френски икономист и финансист/