Как се правят парите

Миналия месец, страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка обявиха създаването на своя собствена банка за развитие, която ще намали зависимостта им от доминираните от САЩ, фокусирани върху долара Световна банка и Международен валутен фонд. Така най-големите развиващи се икономики ще получат по-голяма свобода и повече гъвкавост в паричната си политика. Но те не трябва да забравят ценните уроци на кризата в развития свят.

През юни Европейската централна банка, следвайки примера, даден от Банката на Англия през 2012 г., обяви увеличаването на „банковите кредити за реалната икономика“ като нова цел на паричната си политиката.

Преди финансовата криза да удари през 2008 г., подобни действия биха били определени като неоправдана интервенция на финансовите пазари.

През март тази година обаче, Банката на Англия призна, че чрез разширяването на кредитирането банките всъщност създават 97% от предлагането на пари в икономиката. Т.е. банките не са просто финансови посредници. Те буквално създават парите.

Признаването на истинската функция на банките ще бъде факторът, който ще промени паричната политика и финансовите регулации и ще позволи на регулаторите да се справят ефективно с проблеми като повтарящите се банкови кризи, безработицата, и изостаналостта.

Но това ще отнеме време, не на последно място, защото предизвиква фундаменталните принципи на традиционната икономика. В действителност, според тази нова парадигма, спестяванията не са съществена предпоставка за инвестициите и по този начин за икономическия растеж. САЩ, чиято икономика отбеляза продължителен период на растеж, без натрупване на спестявания, са пример в това отношение.

Като цяло, икономическият растеж зависи от увеличаване на броя на сделките и увеличаване на обема на парите за тяхното финансиране. Банките предоставят финансиране чрез отпускане на повече кредити, икономическият ефект от които зависи от това, кой ги получава. Извънпазарните транзакции водят до повишаване на номиналния БВП, докато новите кредити за инвестиции в производството на стоки и услуги, създават неинфлационен растеж.

Проблемът се крие в банковите кредити за покупки на активи, с които често се създават пазарни балони. С прекомерното увеличаване на този тип кредити, банките напомпват цените на активите до неустойчиви нива. И когато кредитирането се забави, неизбежно следва ценови колапс. В по-дългосрочен план много от спекулантите фалират, делът на необслужваните заеми в балансите на банките се увеличава и това води до допълнително свиване на кредитирането. Реално само 10% спад в стойността на активите на банките може да доведе до банкрут на банковата система.

С разбирането на този процес, политиците могат да вземат мерки, за предотвратяването на бъдещи банкови кризи и по-ефективното разрешаване на следкризисни рецесии. За начало, те трябва да ограничат банковото кредитиране за сделки, които не допринасят за растежа на БВП.

Освен това, в случай на криза, централните банки трябва да купуват проблемните активи от банките по номинална стойност, напълно възстановявайки техните баланси, в замяна на засилено кредитиране за реалния сектор.

Правителствата трябва да спрат издаването на облигации и вместо това да вземат пари назаем от банките при по-ниски лихви.

Също така следва да се създаде мрежа от малки местни банки за предоставяне на универсални банкови услуги за малки и средни фирми, като схемата, която е в основата на икономическата мощ и устойчивост на Германия през последните 200 години.

Разбира се, големите мултинационални банки, които отдавна са се възползвали от схващането, че икономиките се нуждаят от спестявания ще се противопоставят на тези реформи. В продължение на десетилетия тези банки продават „чужди спестявания“ на развиващите се страни чрез предоставяне на кредити при високи лихвени проценти и в чужда валута, подхранвайки натрупването на огромни количества външен дълг, които превръщат в капитал. С други думи, те отпускат кредити, които допринасят малко за развитието на местните икономики, но пък за сметка на това генерират финансови активи.

Ето защо банката на БРИК е толкова добра идея. В края на краищата, успешното икономическо развитие на страни като САЩ, Германия, Япония и Китай е резултат преди всичко от вътрешния кредит за създаване на производствени инвестиции.

Неограниченото създаване на пари от страна на големите частни банки генерира огромна нестабилност и подкопава основния принцип, че създаването на пари, трябва да служи на общественото благо. Но приемайки реалностите политиците могат да постигнат стабилен и устойчив икономически растеж.

/Карл-Теодор цу Гутенберг, бивш германски министър на икономиката и технологиите и Ричард Вернер, професор по международно банкиране и директор на Центъра за банкиране, финанси и устойчиво развитие в Университета на Саутхемптън вThe Project Syndicate/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *