Как си пишехме СВ-тата едно време

Най-добре беше да имаш родител активен борец против фашизма и капитализма. Или поне член на БКП.
Тези които не бяха членове на Партията, не пишеха, че са безпартийни – тази категория изглеждаше съмнителна, а гордо заявяваха, че членуват в ОФ. В ОФ или Отечествения фронт реално членуваха всички – щат или не щат.
Тези, чиито родители не бяха свързани пряко с борбата срещу фашизма и капитализма, търсеха нещо прогресивно в предците си. И каква радост настъпваше, ако откриеха някакъв прадядо, който е бил опълченец. Или се е борил срещу поробителя в някоя хайдушка чета.
Ако и това липсваше, трябваше да се измисли нещо – каквото и да е. Един познат от Калофер беше написал, че е роден в подножието на „хайдушкия Балкан, там където е закърмен великият Христо Ботев”. Искаше да каже човекът, че може да е прихванал нещо прогресивно между другото.
Задължително се пишеше, че между роднините „няма засегнати от мероприятията на народната власт” и че всички в семейството „имат положително отношение към мероприятията на народната власт”. Ако имаше „засегнати” все пак т.е. имали са нещо национализирано – я нива, я дюкян, да не говорим фабрика, това с голям страх обикновено се премълчаваше.
За роднини в чужбина не беше задължително да се пише – те се упоменаваха само в молбите за пътуване в чужбина. Пък ако ще пътуването да е до братска Румъния.
Произходът по принцип беше два вида – работнически /пролетарски/ и „от семейство на служащи”.
Ако някой решаваше да си признае, че е селянин, уточняваше , че произлиза „от бедно селско семейство”.
Доста късно – в началото на 80-те години, имаше някакви „атестации” и отново ни искаха автобиографии. Притеснен и унизен за кой ли път трябваше да напиша съмнителното „от семейство на служащи”.
Един колега беше забравил да попълни тази графа и при поднасянето на документа го попитаха:
– Ти от семейство на служащи ли си?
– Как? – възмутен скочи колегата.- Произходът ми е ПРОЛЕТАРСКИ!
Истината беше, че баща му се беше пенсионирал наистина като работник – след като беше хванат в кражба и лежал в затвора.
Тогава обаче не ни питаха бил ли е крадец и затворник някой родител – по-важен беше произходът да е от правилната класа.
Пак някъде в началото на 80-те проведоха една чистка на хора със съмнителен произход. Не проверяваха криминалното минало, но ако се окажеше, че в рода има някой политически репресиран, наследникът излиташе от работа.
Не винаги написаното в автобиографиите се проверяваше. Е, често се случваше някой колега.-натегач, да напише донос, че баща ти е бил член на „Бранник”, примерно, а ти това си го премълчал в автобиографията. И като почваха едни проверки.
Един приятел дълги години работи без проблеми в КАТ.Имаше и пагон, и добра заплата и почти никаква работа.
Един ден за зла участ го поканили за прием в БКП. Написал си той автобиографията – в нея нямало нищо особено, и зачакал да му дадат червената книжка.
Само че един ден го привикали и го попитали защо е премълчал най-важното. Че баща му е убит като враг на народа навръх Девети септември 1944 година.
Истината била, че на този велик ден освен всичко друго са се разчиствали и сметки. Бащата не бил нито фашист, нито чорбаджия, но някакъв съселянин използвал суматохата и му теглил ножа. Поради някаква съседска разпра. Чувал съм, че на този ден рогоносци са си разчиствали сметките с прелъстителите на съпругите си. Пак под лозунга за борба с класовия враг.
Катаджията моментално бе уволнен от органите, той обаче не се предаде и цяла година се бори за истината. Междувременно започна да говори срещу началниците си.
Накрая победи. От селсъвета издадоха документ, че наистина убийството на баща му е било криминално, а не класово-партийно.
Щастлив отиде безработният обиден човек да иска да го възстановят на работа, но уви…Казали му, че през изтеклата година проявил явно озлобление към органите, партията и държавата и вече не може да се върне на такава отговорна работа – инспектор в КАТ.
Вчера попаднах на интересен случай.
Един час разговарях със сина на генерал Никола Генчев. Става дума за един от легендарните ни военни командири – известен като Черния генерал.
Става офицер в прочутия Девети пехотен полк, 19-годишен се сражава храбро в Първата световна война, след това в Отечествената война. Един ог героите на битката при Завоя на Черна, неведнъж повеждал войниците – пръв пред всички.
Веднага след края на войната е посрещнат като герой в Пловдив, получава от новата власт няколко висши отличия, произведен е в чин генерал, назначават го в Министерството на отбраната.
След като т.н.”звенари” са отстранени от власт, генералът е арестуван и обявен за „английски шпионин”. Следват денонощни жестоки разпити, побои, години затвори концлагери. Генералът е един от малкото, които не се огъват.
След шест години се прибира вкъщи, остават му 6 години живот, през които главно мълчи. Разболява се, започва битка с болестта…
– Това е единствената битка, която загуби – каза синът му.
Та попитах сина на генерала какво е писал цял живот в автобиографиите си. Писал ли е, че баща му е английски шпионин, лежал в затвори и концлагери.
Оказа се, че синът е успял да излъже властта. Писал е примерно следното:
„Баща ми бе офицер, носител на следните ордени – и изреждах само отличията, дадени от народната власт. След това споменавах, че за баща ми могат да дадт сведения еди кои си офицери и посочвал няколко имена, между които и генерал Владимир Стойчев”.
Номерът минавал. Голям страх падал да не би някой да направи проверка, но му се разминало.
…През последните 20 години съм подписал молби за назначение на поне 100 души. Някои прилагаха и автобиографии. Сега им викат СВ-та. Гола вода са тези СВ-та. Че в тях няма графа „произход”. Затова и не ги чета ами направо подписвам. След това често съжалявам, ама какво да се прави…

zaprehoda