Как сривът в петрола може да е позитивен за прехода към зелена енергия
През 2014 г., когато цената на петрола за последно се срина, световните правителства нямаха споразумение за борба с изменението на климата. На следващата година лидерите подписаха споразумението в Париж.Как сривът в петрола може да е позитивен за прехода към зелена енергия.
Оттогава зелените инвестиции се покачиха. Около 1=2 трилиона долара са били изсипани във възобновяема енергия, а глобалните продажби на електрически превозни средства достигнаха 2 милиона миналата година.
Споразумението беляза и културна промяна, като целите на емисиите сега се контролират от разрастващо се движение за защита на околната среда, което формира политиката от Германия до Индия. Като емблематични фигури на „зелената енергия“, активистът Грета Тунберг и основателят на Tesla Inc. Илон Мъск вече са двама от най-известните хора в света, информира infostock.bg.
Така че, когато тази седмица Саудитска Арабия и Русия се включиха в ценова война, която предизвика хаос на световните енергийни пазари, вече изправени пред глобалната заплаха от коронавирус, изглеждаше, че основните държави, произвеждащи петрол, потвърждават своята битка за доминация в краткосрочен план. Това обаче, може да се окаже още една стъпка в дългосрочната тенденция към намаляване на силата на петрола.
Цената на барел петрол остава важен икономически показател. Но безмилостният тласък за отдалечаване на зависимостта на световната икономика от изкопаемите горива предполага, че геополитическото му въздействие вероятно ще бъде по-слабо, отколкото в миналото, като наложителното място за борба с глобалното затопляне.
„Влиянието на цената на петрола върху по-широкия икономически растеж намалява от 80-те години на миналия век“, казва Шейн Томлинсън, заместник главен изпълнителен директор на екологичния център E3G. „Можехме да видим изключителни движения в цената на петрола през следващите няколко месеца, но не мисля, че това променя основната необходимост за справяне с климатичните промени.“
Повечето икономики са по-добре с по-ниските цени на петрола
Източник: BP статистически преглед 2019, МВФ, Bloomberg Economics
Падането на петрола до около 35 долара за барел от 55 долара само миналата седмица има големи последици за справянето с климатичните промени. Ниските цени стимулират повече използване на петрола; тя свива бюджетите на петролните компании, поставяйки под въпрос проекти за чиста енергия; а някои правителства се чувстват под натиск да подкрепят борбата с петролните компании. Всичко това увеличава емисиите, което е лоша новина за глобалното затопляне.
Ако обаче този път се поддържат ниски цени, може да има големи позитиви за борба с изменението на климата.
Възобновяемата енергия е по-зряла индустрия отпреди пет години. Тъй като се превръща в по-малко рискова инвестиция, тя привлече големи инвеститори, които взимат много пари и изграждат някои проекти, съперничещи на капацитета на конвенционалните централи.
В същото време, проучването на нефт става все по-малко жизнеспособно, с повишен риск дори и тези проекти, които продължават напред, вече да не дават добра възвращаемост и да се притесняват от нарастващите активи.
„Сега няма смисъл да намалявате инвестициите си във възобновяеми енергийни източници, ако цената на петрола се срине“, заяви Марк Люис, ръководител на устойчивостта в BNP Paribas Asset Management. „По-логично е да намалите инвестициите си в петрол.“
Тази реалност показва по-широка промяна в настроенията на инвеститорите след Париж, която засяга и компаниите, и правителствата. Редица големи инвеститори се събраха в групи като Climate Action 100+, за да изискват от компаниите да поставят устойчивостта в основата на своите бизнес модели и това няма да се промени.
Tesla ефективно се превърна в пълномощник за това как „зелената икономика“ се разглежда от инвеститорите. Мъск демонстрира, че електромобилът на масовия пазар е жизнеспособен, което подтиква всички основни производители на автомобили да следват ръководството му. Той строи най-новия си завод извън Берлин, в знак на намерението си да се пребори в сърцевината на водещия европейски производител на луксозни автомобили. Тесла е вторият най-ценен производител в света по пазарна стойност след Toyota Motor Corp.
За правителствата в световен мащаб натискът за политическите мерки нараства, тъй като проблемът все повече се огласява, отчасти поради вида на прякото действие и медийните кампании, подкрепяни от Грета Тунберг.
Ниските цени на петрола предлагат една причина да се обърне внимание на този призив, тъй като е подходящ момент да се прекратят субсидиите за изкопаеми горива или да се повишат данъците върху потреблението на изкопаеми горива. Подобен ход може също да помогне да се избегнат видове дестабилизиращи антиправителствени протести, наблюдавани във Франция, Иран и Еквадор, когато бяха предложени увеличения на цените на енергията.
Това може дори да се направи по начин, който „защитава или дори облагодетелства по-бедните домакинства и общности“, казва Хелън Маунтфорд, вицепрезидент по климата и икономиката в Института за световни ресурси. Целта да се достигне до „изоставените” общности е динамична политика на движение от пост-Brexit Великобритания към Южна Африка и части от Латинска Америка, които претърпяха вълни от вълнения в края на миналата година.
По време на последния цикъл на спад, между 2014 и 2016 г., когато петролът за кратко време потъна под 30 долара за барел, Индия намали годишните субсидии за изкопаеми горива от 29 милиарда до 8 милиарда долара и дори повиши данъците върху потреблението. Част от набраните пари бяха пренасочени към субсидии за възобновяеми енергийни източници, след като си поставиха амбициозна цел до 2022 г. да внедрят до 175 GW главно слънчева и вятърна енергия – около два пъти по-голям капацитет за производство на енергия на Великобритания.
„Много страни се стремят към електрификация и декарбонизация, за да ги направят по-малко зависими от нестабилността на петролните пазари“, казва Аднан Амин, бивш генерален директор на Международната агенция за възобновяема енергия. „Този вид събития само ще засилят тази инерция.“
От 2014 г. насам силата на 14-те държави на ОПЕК да оформят пазара на петрол е отслабена от въздействието на американското шйстово производство.
САЩ – който не е член на картела – отново се превърна в износител на петрол на гърба на своята шйстова революция, надминавайки Русия и Саудитска Арабия през 2018 г., за да си върне статута на най-големия световен производител. Президентът Доналд Тръмп поздрави енергийното възобновяване на Америка като пример за връщане на контрола върху цената на петрола.
Сривът в цените на петрола обаче отслабва способността на шйстовата индустрия да изпомпва печалба и дори тласка някои от производителите към фалити, добавяйки към икономическа несигурност около вируса, който може да навреди на кампания за преизбиране на Тръмп, казва Амин.
Тъй като Тръмп едностранно извади САЩ от Парижкото споразумение, това все още може да наклони везнити на президентската надпревара в полза на кандидат повече в полза на климатичните действия.
Междувременно в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен удвои плановете на Европейския съюз за постигане на неутралитет на климата до 2050 г., въпреки появата на т.нар. „Непредвидени предизвикателства“.
„Днес вече не е въпросът дали ще има европейска „зелена сделка“ или дали ЕС ще стане неутрален по отношение на климата, а въпросът е как вървим напред и доколко далеч ще бъде преходът“, каза в понеделник Фон дер Лейен.
Тази позиция е разбираема, като се има предвид, че гражданите на ЕС казват, че искат блокът да се съсредоточи върху борбата с изменението на климата и опазването на околната среда като свой приоритет №1, показва скорошно проучване на Евробарометър за Европейския парламент.
„Ясно е, че не можем да пренебрегнем какво се случва в световен мащаб“, заяви еврокомисарят по околната среда Вирджинюс Синкевичус по телевизия Bloomberg.
financebg.com