Как Финландия успя да стане първа
На 6 декември 2017 се навършиха точно 100 години от независимостта на Финландия. Страната е известна със своята природа, с гъстите си гори, тъмни зими и северни сияния; тя е дала на света сауната и като най-северният съсед на Русия сред страните от ЕС представлява свързващото звено между Изтока и Запада. Не е много ясно какво точно се има предвид с понятието „активен неутралитет“, особено след като знаем, че Финландия е първата европейска страна, дала още през 1905 г. правото на жените да гласуват на избори. Но Финландия е и много повече от това.
Цели шест века днешна Финландия е била част от Шведската империя. И до днес шведският език е алтернативен официален език във Финландия, макар че от лингвистична гледна точка финландският е по-близък до унгарския език.
Руският цар Александър I, който разширява значително територията на Руската империя, присъединява към нея и Финландия. И тя остава в нейните предели малко повече от век. Октомврийската революция в Русия по време на Първата световна война проправя пътя към независимостта на Финландия: зараждащият се тогава Съветски съюз се съгласява да позволи на Финландия да напусне империята и признава нейния суверенитет само месец след прокламирането на независимостта, пише в свой анализ за Deutsche Welle Марк Халам.
Според пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г. Финландия попада в съветската сфера на влияние. Когато обаче руснаците настояват Финландия да им предостави земя за военни бази за Червената армия, Финландия отказва. След което съветски войски нахлуват от Изток. В т.нар. „Зимна война“ – през зимата на 1939-40 г. – Финландия губи свои територии на изток, но пък успява да нанесе тежки поражения на руснаците и те се съгласяват да сключат мир. След като Хитлер нарушава пакта Молотов-Рибентроп и през 1941 г. напада Съветския съюз, Финландия използва това за подновяване на войната с руснаците, като целта е да си възвърне изгубените източни територии. По-късно обаче финландците воюват и срещу нацистка Германия – в т.нар. „Лапландска война“ през 1944-45 г. те успяват да изтласкат германците от Северна Финландия, принуждавайки ги да се изтеглят към окупираната от тях Норвегия. Крайният резултат за Финландия от тези войни е, че страната губи територии и е принудена да плаща тежки репарации на Съветския съюз.
Негативният опит от всичките тези конфликти по време на Втората световна война може би обяснява поведението на Финландия в годините на Студената война, когато тя води политика на „активен неутралитет“. Тя е известна още с линията Паасикиви-Кеконен, характеризираща се с това, че страната поддържа добри, равноотдалечени отношения и със Съветския съюз, и със Запада.
След разпада на Съветския съюз Финландия поема курс към по-тясна интеграция с Европа: през 1995 г. тя се присъединява към ЕС, а по-късно влиза и в еврозоната. За разлика от балтийските държави обаче, Финландия не проявява интерес към членство и в НАТО.
Днес Финландия е просперираща, военно неутрална и развита демокрация в Северна Европа, оглавяваща или заемаща едно от челните места в редица световни класации, включително и много куриозни такива. Така например Финландия е страната с най-много сауни на глава от населението; в най-малка степен за нея важи оценката „пропаднала държава“; най-гъсто залесена е в цяла Европа; обявена е за втора сред страните, предлагащи най-добри условия за майките; във Финландия се провежда единственото по рода си световно първенство по свирене на въображаема китара; правителството ѝ е признато за най-малко корумпираното в света; а престижното списание NewsWeek обяви Финландия за „най-добрата за живеене страна в света“.
Освен това финландците имат отлична образователна система. От години финландските ученици се представят отлично в теста Пиза, като са с най-добрите показатели по математика, четене и природни науки. Макар в момента Сингапур да оглавява тази класация, в Европа именно Финландия остава страната, която предлага най-добро училищно образование. Възможно е това да е свързано и с изключителната популярност на библиотеките: в страната с население от 5,5 милиона души всяка година се заемат по 68 милиона книги от библиотеките, които със закон се поддържат с обществени средства. В новата Централна библиотека в Хелзинки, която ще бъде завършена догодина, дотук са вложени близо 100 милиона евро. Освен това университетските библиотеки също могат да бъдат ползвани от всички без ограничения.
Във Финландия през зимата нощта е много тъмна, а през лятото денят – много дълъг. Финландците са любители на кофеина: средно те изпиват по 12 килограма кафе годишно – 10 пъти повече отколкото средно в света. Те са сред водещите нации в света и в консумацията на прясно мляко. Много хора смятат финландците за големи консуматори и на алкохол и бира, но по този показател те са по-скоро в златната среда.
financebg.com