Капиталовите пазари в Централна и Източна Европа се развиват на различна скорост

Капиталовите пазари в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се развиват на различна скорост, а консолидацията на пазарните оператори е желана от инвеститорите и е неизбежна. Едно от предизвикателствата не само пред банките, но и пред фондовите пазари в региона, ще бъде растящата нужда от финансиране за малките и средни предприятия (МСП).

Това са част от основните изводи от панела „Новият облик на корпоративното банкиране в ЦИЕ: Какво да очакваме?“ в рамките на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която се провежда в столицата на Грузия, Тбилиси.

„Архитектурата на финансовия сектор по света и в частност – в Европа, претърпява значителна промяна отчасти заради финансовата криза и регулаторната среда“, коментира директорът „Местна валута и развитие на капиталовите пазари“ в ЕБВР Андре Куувсек.

Той цитира доклад на агенция S&P, който гласи, че МСП в Европа ще се нуждаят от 2,5-3 трлн. евро в следващите 5 години. Според Куувсек голямата сума представлява предизвикателство за банките, но е в сила и за капиталовите пазари.

„Финансирането в Европа идва основно от банките, но това трябва да се промени. Европа трябва да се приближи повече до американския модел“, смята директорът в ЕБВР и даде пример, че финансирането чрез емитирането на облигации заема 50% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Полша, докато в САЩ е 150%.

„Ситуацията за МСП в региона не е лесна, защото дефиницията за МСП на западните пазари е различна. Тези предприятия наистина генерират 50% от растежа в Полша и Румъния, например, което само по себе си говори за значимостта им за икономиките“, коментира изпълнителният директор на Букурещката фондова борса Лудвиг Соболевски.

Според него МСП търсят парични средства основно от банките, но алтернативата на това финансиране е „по-горещата тема“. Той посочи, че в Полша, Унгария и Румъния малките и средни предприятия са набрали около 3 млрд. евро от първични или вторични публични предлагания.

„Като цяло финансирането чрез борсата в страни като Унгария и Румъния е предизвикателство, докато в Полша по-скоро е изключение“, обясни директорът на борсата в Букурещ, който преди това ръководеше Варшавската фондова борса.

Директорът „Проектно финансиране“ в UniCredit Паоло Боцоло добави, че проектното финансиране може да бъде алтернатива на финансирането чрез облигации и даде за пример успешни проекти на банката в Германия. Темата за рисковото инвестиране също беше засегната, като участниците в панела коментираха, че делът на финансирането чрез частни капитали в ЦИЕ е все още малък.

Директорът „Корпоративно и инвестиционно банкиране“ за региона на ЦИЕ в UniCredit Енрико Минити, който бе модератор на панела, обобщи, че са налице различия по отношение на скоростта, с която се развиват МСП и големите компании, и като цяло – капиталовите пазари в малките и големите държави.

По този въпрос Соболевски посочи, че големите компании основно в Полша и Румъния разочароват инвеститорите със стойности на показателите и цени на акциите, но пък редица други „донесоха радост за инвеститорите“, благодарение на реорганизацията на дейността и преориентирането в други сектори.

„Предизвикателство е да създадеш условия на пазарите за МСП, а от значение е и способността на компаниите за привличане на инвеститори“, коментира директорът на Букурещката борса.

„Регионът на ЦИЕ е хетерогенен. Не трябва да робуваме на илюзията, че пазарите в ЦИЕ са свързани фундаментално. Пазарите в страните се развиват на различна скорост, икономическият растеж е различен. Притокът на капитали и оборотите са по-скромни в сравнение с големите борси в Европа“, продължи той.

Соболевски е категоричен, че консолидацията на пазарните оператори в региона е желана от инвеститорите и е неизбежна. Той посочи, че държавната политика и регулациите са част от предизвикателствата пред развитието на капиталовите пазари в региона, успоредно с ролята им за осигуряване на финансиране за МСП, заложена в проекта за създаване на Съюз на капиталовите пазари в Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *