Като паднали от Луната

„Защо германците пишат толкова много писма? В родното ми село дори нямахме пощальон“, възмущава се една българка, която чака на опашка пред офис на консултантската служба „Вериком“ в Хамбург. В ръцете си жената държи найлонови пликове, пълни с писма от администрацията – повечето от тях неотворени. Пощата е сортирана прилежно по цветове – жълтите пощенски пликове са предупреждения и означават „внимание, тук грози опасност“; белите с герб и орел са от държавата; а тези с цветен символ обикновено са заради неплатени сметки, например за телефон.
Идват, за да останат
Българите и румънците, пристигащи на рояци в Германия, се сблъскват с един нов, непонятен за тях свят. Същото важи и за германските власти, които се чудят как да се справят с нашествието на хора, които обикновено пристигат без всякакви средства. Актуален доклад по проблемите на имиграцията и интеграцията показва, че Германия няма обща стратегия за всички институции, на федерално и провинциално ниво, за справяне с проблема. Политиците се надяват, че прииждащите на тълпи български и румънски граждани са сезонни работници, които много скоро ще се върнат обратно в родината си. Същото вярваха и преди няколко десетилетия по отношение на турските и гръцките гастарбайтери, които обаче масово останаха в Германия, припомня сп. „Шпигел“.
Напоследък и сред общинските власти започва да надделява виждането, че тези хора всъщност идват, за да останат в страната. В огромната си част те се опитват да оцеляват с работа на парче, съгласни са и на 3 евро на час, не плащат здравни осигуровки и социални отчисления. Само във Франкфурт на Майн в момента има между 10 хиляди и 17 хиляди български граждани, които се опитват да оцеляват по този начин, предполагат властите.
 

Повечето от тях нямат никаква представа как функционира животът в Германия

Липсата на държавни интеграционни програми за българи и румънци представлява шанс за предприемчиви неправителствени организации като консултантската служба „Вериком“ в Хамбург. Там 33-годишната Тюлай Бейоглу, дъщеря на турски преселник в Германия, дава съвети на мигранти от турски и арабски произход по различни въпроси. Напоследък офисът на службата буквално е атакуван от български преселници, които не говорят немски и в повечето случаи нямат нито работа, нито жилище. Едни се оплакват от работодатели, които ги мамят, други избухват в сълзи, докато разказват, че трафиканти от канала за прехвърляне в Германия са им взели и последните пари, с които разполагали.
Пропастта между тук и там
„Много от хората, които идват при мен, ми предлагат пари. В родните си страни те са свикнали да си плащат за всяка услуга. В огромната си част това са български и румънски роми, които нямат никаква представа как функционира германската социална система“, казва пред „Шпигел“ Бейоглу. За тях важат същите норми, както и за всички останали българи и румънци: като граждани на ЕС те не са длъжни да посещават интеграционни курсове, а ако това става на доброволен принцип, те трябва да си платят обучението.
Клаус Баде, ръководител на Съвета по въпросите на миграцията и интеграцията към няколко германски фондации, предупреждава да не се повтарят грешките от миналото. Съществуващите интеграционни програми и курсове за живеещите от дълго време в Германия преселници от Турция или арабския свят не вършат работа на ромите от България и Румъния. „Най-напред тези хора трябва да разберат как функционира животът в западното общество – нещо, което те няма как да са научили в родното си село“, казва Баде.

АГ, ШпО, ЙГ, Е. Лилов, Дойче веле