Китай напира към Източна Европа, Западът роптае
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Китайският дракон вече е завзел ключови позиции
Китай засилва икономическата си мощ в Европа. Особено източноевропейските държави се нуждаят от пари, които новата световна сила може да им осигури. Някои икономисти и политици се притесняват от задаващата се хегемония.
В Полша китайците строят отсечка отмагистралата между Варшава и Лодз – това е първият голям проект в ЕС, спечелен от китайски концерн. Причината: неговата оферта е с 30% по-евтина от тази на конкуренцията. От гледна точка на Европейското сдружение на строителите, става дума за ярко нарушение на принципите на конкуренцията. Китайският концерн можел да предложи въпросната сензационна оферта, само защото получава държавни субсидиив размер на 500 милиона долара – твърди председателят на сдружението Улрих Пецолд.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Китайските пари са желани в цяла Източна Европа
Западът губи състезанието с китайските фирми
Китай редовно задминава цялата си западноевропейска конкуренция в региона, понякога благодарение на съмнителни методи – гласи един от изводите на Източната комисия на германската икономика:
„Естествено е, че Китай се възползва от кризата на индустрията в Западна Европа, за да си спечели пазарни дялове на Изток. Срещу предоставянето на изгодни кредити не би могло да се възрази, ако те имаха някакво пазарно-икономическо обяснение, но случаят не е такъв. Китайците предлагат например заеми с по 1,5 или 2% лихва и то фиксирана за срок от 15 години, а това е нещо, което не е оправдано от гледна точка на пазарните принципи“ – пояснява Клаус Манголд от Източната комисия на германската икономика.
Необичайно изгодните условия на китайските кредити ги превръщатв изключителна съблазън за закъсалите източноевропейски икономики. Полша, чийто брутен вътрешен продукт през 2009 година нарасна независимо от кризата, е затисната от значителна безработица. Ясно е, че китайските предложения идват тъкмо навреме. Гърция също приема китайските инвестиции с благодарност – особено след като западните инвеститорипочти й обърнаха гръб. Още през 2007 г. правителството в Атина сключистратегическо партньорство с Китай, което включва отпускането на заеми и експлоатацията на контейнерните пристанища в Пирея и Солун.
В Сърбия китайците започват през 2011 г. да строят нов мост над Дунава. Китайска банка отпусна на Черна Гора милионен кредит за строежа на нови кораби. В Хърватия китайците се споразумяха за съвместното изграждане на новото летище в Загреб, а в Божурище край София ще се строи китайска индустриална зона. В Румъния Китай инвестира в изграждането на ветрогенераторни паркове, инфраструктура, селско стопанство и минно дело.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: България радушно приема китайски стоки и ще строи
нов център край Божурище
Какви интереси преследва Пекин в тези страни?
Експертът за Китай в Германското дружество за външна политика Еберхард Зандшнайдер е убеден, че редом с печеленето на нови пазари, става дума и за постепенно стратегическо позициониране за бъдещето. Подобно развитие не радва всички западноевропейци. Германската канцлерка Меркел настоя китайските фирми да получават достъп до раздаването на обществени поръчки в ЕС само ако отговарят на строги критерии, така че да се изключи възможността за китайски държавен дъмпинг. В същото време експертът Зандшнайдер препоръчва по-голяма предпазливост в обвиненията срещу Китай:
„Ние в Европа се намираме в класически дом от стъкло, така че не бива първи да хвърляме камъка… Докато в ЕС има огромно количество държавни субсидии в множество сфери, не можем да имаме претенции към китайското правителство за това, че се опитва глобално да позиционира фирмите си, подкрепяйки гифинансово“ – казва той.
А. Шерле, Б. Узунова, Дойче веле