Китай отвръща на американския митнически удар

Китай неочаквано увеличи натиска върху САЩ в неделя в разгара на разпалващия се търговски спор. Пекин направи първа крачка към налагането на мита върху американския износ на автомобилни продукти и пилешко месо във връзка с решението на президента Обама, взето късно в петък, да повиши митата на автомобилните гуми от Китай.
Силният ответен удар на китайското правителство дойде след цял един уикенд на националистическа язвителност спрямо САЩ в китайските интернет сайтове. „САЩ нямат срам!“, пише в един от постингите, а друг призовава китайското правителство да продаде цялото огромно количество американски правителствени облигации, които притежава.

Под вътрешен натиск

Въздействието на този конфликт се простира далеч отвъд гумите, пилешкото месо и колите. И двете правителства са изправени пред вътрешен натиск да следват по-твърди позиции спрямо ответната страна по икономическите въпроси. Търговският спор обаче засилва политическото напрежение между двете нации въпреки опитите им да работят заедно, за да съживят глобалната икономика, и да се борят с общите заплахи за сигурността, като ядрените амбиции на Иран и Северна Корея.
Решението на Обама да наложи мита в размер до 35% за китайските гуми е знак, че той все пак смята да изпълни обещанието си пред профсъюзите за по-строго налагане на търговските закони, особено спрямо Китай, който се превърна във фабриката на света, докато САЩ изгубиха милиони работни места в производството. Търговският дефицит с Китай стигна рекордните $268 млрд. през 2008 г.
Първоначално Китай отправи доста шаблонна критика към САЩ в спора около гумите в събота. Растящият национализъм обаче затруднява китайските власти в опитите им да замажат американската критика. „Всички видове държавна политика, не само търговската, реагират все по-силно на мненията в интернет“, коментира Виктор Ших от Northwestern University.
Есуар Прасад, бивш директор на МВФ за Китай, заяви, че увеличаващото се напрежение около търговията между САЩ и Китай може да стане трудно за контролиране и да хвърли сянка върху срещата на лидерите от Г-20 в Питсбърг на 24 и 25 септември. А вероятно ще повлияе и върху визитата на Обама в Пекин през ноември. „Тази кавга за гумите и пилешкото може да се влоши много сериозно за кратко време“, заяви Прасад.
Китай е изнесъл гуми за $1,3 млрд. за САЩ през първите седем месеца на 2009 г., а САЩ са внесли в Китай автомобилни продукти за $800 млн. и пилешко месо за $376 млн. по данни на Global Trade Information Services.
От много години американските политици си приписват заслуги, че устояват на Китай чрез твърде символични мерки спрямо китайския износ в тясно дефинирани категории. През последните 5 години Министерството на търговията на САЩ ограничи китайския внос на най-разнообразни стоки – от месинг до оборудване за нефтени кладенци.
През повечето време китайските власти недоволстваха, но не направиха почти нищо, като предпочетоха да съхранят отношенията, в които САЩ купуват китайски стоки за $4,46 за всяка американска стока за $1, продавана в Китай.
Сега този деликатен баланс е нарушен.
Китайското търговско министерство обяви в неделя, че ще проучи „някои вносни автомобилни продукти и продукти от пилешко месо с произход от САЩ“, за да прецени дали са субсидирани или „бракувани“ под стойността им на китайския пазар. Ако се открие субсидиране или бракуване, Китай ще има основание да наложи мита за този внос.
Министерството не споменава спора около гумите в изявлението си, което характеризира разследването като „основано на законите на нашата страна и правилата на Световната търговска организация“.
Времето на изявлението обаче (през уикенда, малко след решението на Вашингтон за гумите) изпраща несъмнено отмъстително послание. Официалната новинарска агенция Синхуа очевидно свързва на интернет страницата си спора около гумите и китайските разследвания. Изявлението на търговското министерство, публикувано на уебсайта му, също намеква по заобиколен начин за щетите, които една търговска война би нанесла, докато западните нации и Япония се мъчат да излязат от тежката икономическа криза. „Китай желае да продължи усилията си в сътрудничество с различни държави за осигуряване на възможно най-бързо възстановяване на световната икономика“, се казва в изявлението.
Понякога китайското правителство организира блогове, за да защити политиката си, но този път някои постинги са откровено критични към самото правителство, така че е малко вероятно да са част от организирани усилия. „Защо правителството ни е купило толкова много американски дълг?“, се пита в един постинг, подписан от „Група ядосани младежи“. И продължава: „Трябва да се отървем от всички американски инвестиции.“
Китай е натрупал $2 трлн. чужди резерви, най-вече в американски правителствени дългови книжа и други деноминирани в долари активи. Пекин поддържа ниска стойността на юана, което прави китайските стоки доста евтини на чуждия пазар. Износът на Китай расте – той изпревари Германия през първото полугодие и вече е начело в световната класация по износ. Вносът му изостава, с изключение на стоки като желязната руда и нефта, които липсват в Китай.

Разпродажба на US облигации?

Опасенията, че Китай може да започне да разпродава американски дълг или дори да забави купуването му, бяха повод за тревоги и за администрацията на Буш, а сега и за тази на Обама. Властите все така търсят начин да отвърнат на търговската и валутна политика на Китай.
Китайската икономика обаче разчита предимно на износа към САЩ, докато американската е много по-малко зависима от износа в обратната посока. Износът към САЩ в размер на 6% от цялата икономическа продукция на Китай е 13 пъти по-голям като дял от китайската икономика от дела, който износът към Китай представлява за американската.
Карол Гътри, говорител на кабинета на американския търговски представител, заяви, че САЩ искат да избегнат спора с Китай и да продължат преговорите, но ще следят дали всички търговски решения на страната съответстват на правилата на СТО. Продуктите, засегнати от търговския спор между САЩ и Китай, представляват миниатюрна тресчица в търговските взаимоотношения между двата гиганта.

Кейт Брадшър, „Ню Йорк таймс“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *