Когато Германия кихне

Ебола. Джихадисти, заплашващи да преначертаят границите в Близкия изток. Конфликт в Украйна. Накъдето и да погледнете, светът изглежда неприветливо и опасно място. Но в еврозоната най-големият кошмар е друг. И накратко може да бъде описан с нова интерпретация на старата максима – как ако Германия кихне, европейската икономика ще хване настинка.

Симптоми не липсват – мрачните статистики от Берлин идват една след друга, като последната новина е за спад на износа през август с близо 6 % (най-острия от развихрянето на глобалната депресия през 2009 г.). Това само затвърди притесненията, вече събудени от лошите данни за индустриалното производство, потребителското доверие и нагласите на бизнеса. Тревогата е, че задавянето на мощната немска машина ще бутне еврозоната към рецесия с тройно дъно. Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард вече предупреди, че има „сериозен риск“ 18-членният евроблок да изпадне в застой от японски тип и да преживее изгубено десетилетие.

Като се има предвид, че Италия вече втора година е в рецесия, а Франция стагнира от месеци, единственият шанс европейската икономика да се размине с този бедствен сценарий е Германия да успее да я изтегли. Така (за кой ли път) решенията, които се взимат в Берлин, ще отекнат във всички краища на континента. И ако правителството наканцлера Ангела Меркел не промени курса в посока растеж, Европа ивъзстановяване няма скоро да сепоявят в едно изречение.

Колко трудно е дабъдеш неуязвим

Кризата, която задушава евроблока вече пета година, започна от малките периферни държави – ​​Гърция, Португалия, Ирландия. После се разпространи към по-големите южни страни – Испания и Италия. След това заразата обхвана и втората по големина икономика – Франция. Но през цялото време усещането беше, че могъщата Германия, формираща една трета от БВП на еврозоната, е имунизирана. Растежът оставаше солиден. Износът препускаше без засечка. Безработицата слезе под нивото от 2007 г. Изобщо федералната република караше една прекрасна криза и всички бяха спокойни, че докато ядрото на еврозоната остава здраво, няма нищо страшно. Сега това се промени.

Факт е, че последните данни не бива да се хиперболизират. Те са за август, който по традиция е бавен и отпускарски, и освен това идват след силния за производството и износа юли. Ако се съберат числата за двата месеца, спадът съвсем не изглежда толкова стряскащ. „Но дори и да се вземе това предвид, германската икономика все още не е тръгнала по пътя на самозахранващото се възстановяване и затова се оказа много уязвима към сътресения И сега виждаме, че комбинация от глобални шокове -. Руските санкции, украинският конфликт, забавянето на нововъзникващите пазари – я тласна обратно към техническа рецесия (две поредни тримесечия на спад. -. бел ред) Като следствие растежът ще остане слаб през тази и следващата година „, казва пред“ Капитал „Себастиан Дулиен от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП).

Това е и предвиждането на водещите икономически институти в Германия, които коригираха надолу съвместно изготвяната си прогноза до ръст от 1,3% за 2014 г. и 1,2% за 2015 г. Същото бе принудено да направи и правителството в Берлин, макар при обявяването на понижените очаквания вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар Габриел да заяви уверено, че „един спад в растежа съвсем не означава катаклизъм“.

Супермашина или издъхващ Локомотив

НО дори Да СТАВА въпрос За временна слабост, зад нея прозират по-дълбоки недостатъци. Да вземем за техен събирателен образ Килският канал, ключова търговска артерия, свързваща Северно с Балтийско море. Миналата година се наложи дългото 98 км съоръжение да бъде затворено с дни – нещо, което не се е случвало дори по време на двете световни войни. Причината – повреда в шлюзовете. Преди месец това се повтори. Обяснението е орязване на инвестициите и свиване на средствата за поддръжка на канала през 2012 г. от 60 млн. евро годишно до 11 млн. евро. Както отбелязва в статия за в. Daily Telegraph Амброуз Еванс-Причард, това е странен начин да се третира една от най-оживените водни магистрали в света, през която преминават 35 000 кораба годишно. И е още по-странно, при положение че германската държава може да тегли петгодишни заеми при микроскопичната лихва от 0.15%.

„Икономиката на тази страна рухва. Растежът й от 2000 г. насам е по-слаб от средния за Европа. Заплатите се вдигат по-бавно и от него, а бедността върви нагоре, като засяга едно на всеки пет деца. “ Германия „почива на стари лаври.“ Тези стряскащи констатации са от наскоро публикуваната книга „Германската илюзия“ на Марсел Фрацшер, ръководител на Германския институт за икономически изследвания (DIW). Той предупреждава, че германците имат право да се гордеят с постиженията си, но самодоволството ги прави опасно слепи и води към стагнация, която ще превърне страната в болния човек на Европа. Изводите на Фрацшер се потвърждават в друга книга, също излязла в последните седмици. В „Германският балон“ бизнес редакторът на в. Die Welt Олаф Герсеман пише за „лебедовата песен на една велика икономическа нация.“ И посочва, че федералната република е на 156-о място по икономически растеж в последните две десетилетия, след Тонга и наравно с Италия и Португалия. „Германия е акламирана като модел за света … но гордостта идва преди падението“, отбелязва Герсеман.

Немската икономика продължава да има своите силни страни – компании със световна слава, ниска безработица, отличен кредитен рейтинг. Но от другата страна са непомръдващите заплати, недостатъчните инвестиции, занемарената инфраструктура, анемичният ръст на производителността. Сега едновременният застой в основните търговски партньори на Германия – включително Франция, Италия, Китай и Бразилия – намалява апетита за беемвета и перални Bosch и оголва ограниченията на прекомерното осланяне на износа. Когато се прибави и задаващият се демографски шок – свиване на работната сила и увеличаване на пенсионерите – бъдещето съвсем не е оцветено в розово. „Демографията ще окаже своя ефект и ще свали потенциалния ръст на БВП до около 1,2%, повече от това няма да е възможно. Така че Германия съвсем не е икономическа супермашина или нещо подобно. Тя е по-скоро страна със силно надценена икономическа мощ и е изправена пред доста скромен потенциален растеж „, казва пред“ Капитал „проф. д-р Щефан Коотс, ръководител на центъра за прогнози в Института за световна икономика към Университета в Кил.

Дефицит или смърт

И няма изгледи това да се промени, докато канцлерът Меркел и нейният екип не правят нищо за стимулиране на икономиката и продължават да поднасят жертви на олтара на фискалния фетишизъм. Макар в Берлин вече да се усеща тревога от лошите данни, финансовият министър Волфганг Шойбле продължава да настоява, че „писането на чекове“ няма да излекува мудния растеж в Германия и Европа и изискването за бюджетен баланс (вписано за по-сигурно в конституцията, а също и в коалиционното споразумение между консерваторите на Меркел и социалдемократите) не подлежи на дискусии.

„Берлин направи някои забележителни реформи на трудовия пазар през миналото десетилетие по времето на Герхард Шрьодер. И оттогава на практика не е имало правителство с реформаторски дневен ред. Сегашната голяма коалиция дори се впусна в политики, които завъртат колелото наобратно“, казва проф. д-р Коотс. И дава като примери връщането на някои трудови регулации и въвеждането на схеми за ранно пенсиониране, които допълнително свиват работната сила. „Правителството изхаби време за мерки, които по-скоро вредят, вместо да подпомагат потенциалния растеж на икономиката“, обобщава анализаторът от Института за световна икономика към Университета в Кил. Според него добрата новина е, че мрачните сигнали идват в правилния момент. И могат да накарат кабинета на Меркел, а също и хората в страната, да осъзнаят, „че Германия не е остров, отделен от останалия свят, и има свои собствени проблеми, които никак не са малки“.

Хорът на критиците на германското правителство става все по-многоброен и гласовит както отвън, така и вътре в страната. Призивите Берлин да отпусне фискалната хватка и да увеличи инвестициите идват от всички посоки – от МВФ, от гуверньора на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, от останалите страни в еврозоната. В самата Германия дебатът също се засилва. „Целта на правителството за нулев дефицит няма никакво оправдание в икономическата теория. Тя произтича от ирационалния страх на германците от нов публичен дълг, независимо за какво се използва той“, обяснява Себастиан Дулиен. И посочва двете неща, които Германия трябва да поправи – потиснатото ниво на публични инвестиции и потиснатият ръст на заплатите. „Първото води до непрекъснато влошаване на инфраструктурата и вреди на дългосрочния потенциал за растеж. Второто задушава потреблението и дестабилизира еврозоната“, посочва анализаторът от ЕСВП.

От Меркел и министрите й вече започнаха да се чуват признания за дефицита на публични и частни инвестиции в страната. Но очакванията не са големи. „Германската конституция позволява малко повече дълг и има признаци, че правителството върви в тази посока. Но говорим едва за няколко милиарда, докато Германия всъщност трябва да инвестира поне 100 млрд. евро през следващите години“, казва Себастиан Дулиен. И остава усещането, че в името на собственото си икономическо бъдеще и това на еврозоната Берлин трябва – и може – да направи много повече.