Кого плаши слабият долар
Поевтиняването на долара донесе главоболия на страните с плаващи валутни курсове, анализира британското списание „Икономист“.
Някои, като Бразилия, се опитаха да предприемат преки мерки за противодействие. Поради високите краткосрочни лихви и перспективите за ръст, имаше прилив на чужд капитал, които повиши цените на фондовия пазар, както и курса на реала. За да го задържи, правителството въведе отново данък върху чуждестранните покупки на ценни книжа. Резултатът беше незабавен – спад с 2% на валутния курс на реала, който поскъпва с повече от 1/3 след март.
Други опитаха с вербални интервенции. След заседанието си на 20 октомври канадската централниабанка заяви, че силната валута тегне над износа и инфлацията ще се върне към целевото ниво от 2% по-късно от предвиденото. Пазарите разбраха намека и канадският долар падна с 2% спрямо американската валута. Опитите на европейските власти за удържат положението, имаха по-слабо въздействие, след като тази седмица еврото поскъпна до 1.50 долара.
Това тревожи най-вече Франция, но германският износ продължи да процъфтява, след като се оказа, че търсенето в Азия и Близкия Изток не е чувствително към цените. Страни като Гърция, Ирландия, Италия и Испания пък се радват на предимствата с възобновяването на апетита за риск (именно това е главната причина за слабостта на долара сега – бел. ред.) и по-ниските рискови премии по дълга им.
Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише се опита да убеди САЩ, че силният долар е от техен интерес. Всъщност Америка се нуждае от слаб долар, за да се преориентира към износа, вместо към вътрешно потребление. Някои смятат, че е в правомощията на ЕЦБ да реши проблема, продължава списанието. Ако тя понижи лихвите си, еврото ще отслабне. Основната ставка на ЕЦБ – 1% е по-ниска от тази в САЩ, но поради либералната политика по осигуряване на дългосрочна ликвидност, пазарните лихви не се различават от тези в другите богати икономики. Силното евро може дори да е от полза, тъй като позволява да ЕЦБ да поддържа хлабава парична политика по-дълго.
От друга страна, докато Фед държи лихвите близо до нулата, опитите на останалите да затегнат политиката, ще доведе до засилване на валутите им. Това е цената, която Австралия ще плати, след като повиши лихвите. Но страни като Австралия, които имат големи експозии към намиращата се във възход Азия, имат по-малко грижи от останалите, пише „Икономист”.