Кои министри упорстват възлагането на поръчки да става без конкурси?

Правителството прие на вносител промени в Закона за обществените поръчки, но спортният текст за „ин хаус“ поръчките ще се доуточнява. Според предложените проектопромени тази възможност е предвидена само за комуналните дейности, като снегопочистване, сметосъбиране и управление на отпадъците.
Военният министър Аню Ангелов, заместник-финансовият министър Владислав Горанов и министърът на транспорта Ивайло Московски обаче искат тази възможност да се регламентира и за други поръчки.
Бизнесът не приема „ин хаус“ поръчките, като дори ги определя като конфликт на интереси поради свързаността на възложителя и изпълнителя и като нарушаване на свободната конкуренция. От Българската стопанска камара предлагаха да се забрани участието на свързани с възложителя изпълнители и да не се въвеждат т. н. „ин хаус“ поръчки.
Аню Ангелов обяснява обаче, че те се налагат в случаи на аварийни ремонти на самолети, кораби и танкове, тъй като в системата на отбраната има създадени ремонтни предприятия за тази цел и няма нужда от обявяване на обществена поръчка при положение, че ще се яви само един изпълнител. „Няма нищо общо с пазарния принцип в случая“, посочва Ангелов.
Владислав Горанов от своя страна предлага такава възможност да има и в сферата на информационните технологии.
Ивайло Московски защитава принципната теза, че няма смисъл да се ограничава възможността държавата да се възползва от този вид поръчки, но трябва да се определят много прецизно конкретните дейности, за които те могат да се прилагат.
„Услуги, които се предлагат на пазарен принцип и биха ощетили цели сектори по този начин, трябва да бъдат част от рестриктивен списък“, посочва Московски.
Министърът за усвояването на еврофондовете Томислав Дончев, който е съвносител на проекта заедно с икономическия министър Трайчо Трайков, коментира от своя страна, че освен притесненията във връзка с изкривяване на пазара има и опасения за изкривяване на ценообразуването.
Дончев също твърдо настоява за рестриктивен списък. Той приема искането на Аню Ангелов, но не и за информационните технологии.
„Истинското ценообразуване при една обществена поръчка става с предложената най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта. Ние иначе нямаме друг ориентир каква е цената на това, което искаме да построим, доставим или услугата, която искаме да получим. Единствената хипотеза, която се изключва от това, са по същество комуналните дейности, свързани с управление на отпадъците. Там те се базират на план-сметка, приета от съответните общински съвети. Включително и всички разходи, свързани с управление на регионалните системи за отпадъците. Във всички останали хипотези ние сме атакуеми, че нямаме сигурен ориентир дали цената, на която възлагаме и поръчваме, е пазарната цена“, посочва Дончев.
Премиерът Бойко Борисов връща обсъжданията на „ин хаус“ поръчките по министерствата и предупреждава да се внимава с най-ниските цени. „Затова трябва да бъде поставено в конкурсите и в закона, че при еди каква си ситуация, ниската цена или еди какво си трябва да има и допълнителен критерий. Ако е най-ниска цена, например, изискуема банкова гаранция 110 на сто от договора. Така, че да можете да регулирате спекулантите. Много спекулативни фирми има, които нарочно дават най-ниска цена и след това, когато ги поставят, и рискът пред магистралите стои много сериозно в тази посока“, предлага Борисов. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече предложи общините да не могат да възлагат на свои фирми ин хаус поръчки в сферата на доставките, строителството и информационните технологии. Това стана ясно от решение на антимонополния орган от 12 май, поискано от Дончев. Антимонополният орган предупреди още, че възможността поръчки без договор да се възлагат на дружества, създадени по силата на търговския закон (еднолични акционерни дружества и еднолични дружества с ограничена отговорност) може да се третира от Европейската комисия (ЕК) като държавна помощ.

Финанси