Кои отрасли губят от кризата на еврото?

Сред тях изпълнителният председател на БСК Божидар Данев открои отраслите, които са свързани с износа – металургия, транспорт. Според ръководството на камарата България има два основни шанса за стабилизация по време на криза – селското стопанство, в частност зърнопроизводството, и туризмът, защото заради обедняването на Европа част от туристическия поток се насочва към нашата страна. През втората половина на месеца Световната банка преразгледа към силно понижение прогнозите си за глобалния икономически растеж и най-вече за икономическото развитие на западните държави, предадоха световните агенции. Според новия годишен доклад на СБ се очаква икономиката в еврозоната тази година да отчете спад с 0,3 процента. Данев припомни, че над 60 на сто от износа на страната ни е насочен за ЕС. Драматичното в случая е, че заради кризата бяха преструктурирани редица отрасли на икономиката ни и редица от тях, на които сме залагали, вече не биха могли да бъдат отрасли на бъдещето ни развитие, отбеляза Божидар Данев. Паралелно с това липсва обновяване на икономиката, инвестиции, има „изтичане“ на квалифицирана работна ръка и подготвяне на такива за области, които не са свързани с преструктурирането на икономиката. Божидар Данев риторична попита какво е обяснението на факта, че емиграцията от страната ни продължава, въпреки че има криза в еврозоната. Като един от изходите от задълбочаването на ефектите от кризата у нас ръководството на БСК посочи подобрението на бизнес-средата. Едно от условията за това подобрение според Божидар Данев е приемането на така наречения парламентарен борд. Според бизнеса би било добре, ако годишно не се променят повече от 30 закона.  Според Данев европейските фондове няма да решат проблемите на страната, защото според него огромната част от тези средства не създават качествени и дългосрочни работни места. Страната се нуждае от инвестиции, които създават качествени работни места, а не кол-центрове, които да водим като IT технологии,  заяви Божидар Данев. Страната ни има най-ниските данъци, но инвеститорите ни заобикалят, имаме финансова стабилност, а инвеститорите пак ни заобикалят, каза Данев. Производителите на цветните метали, на храни и петролните продукти, които през миналата година имаха основен принос за увеличаването на износа на България, тази година вероятно ще бъдат засегнати най-силно от влошената икономическа среда в еврозоната. Такава пък е прогнозата на изпълнителния директор и член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ Евгений Иванов.  Очакванията на КРИБ за тази година са ръстът на БВП в България от около 1 на сто, да има балансирана текуща сметка и инфлация, близка до 3 на сто. По-големите фискални буфери според работодателската организация ще спомогнат за запазване на доверието. КРИБ смята, че е необходим преглед на всички концесии. Предсрочно въвеждане на европейската директива за разплащанията на държавата и общините с бизнеса, заплащане на такса смет от бизнеса само на основата на количеството отпадъци, както и създаване на златен регистър на изрядните компании по ДДС – също са подходящи антикризисни механизми, според него.

ДИЛЕМАТА Дилемата на Европа и на България като част нея през тази година ще е дали дългът ще смачка растежа в Европа или растежът ще смачка дълга, коментира Данев. Другият аспект е свързан с това дали рестрикцията ще смачка растежа или растежът ще премахне рестрикцията. Рестрикциите, които се налагат в бизнес-средата, според Данев са както финансови, така и политически. Ако се направи анализ на ръста на дълговете на държавите през последните три години, ще се види, че увеличението е драматично – в някои страни е до 30 на сто, отбеляза изпълнителният председател на Българската стопанска камара. Това са пари, които политиците вземат като заеми от инвестиционните банки, които спекулират, и ги влагат в публични разходи, които нямат съответната ефективност, допълни той. По тази причина БСК подкрепя да има Пакт за финансова стабилност и да има ограничение на „политическия волунтаризъм“.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *