Кои са кандидатите за активите на CEZ

Когато през април бяха подадени предварителните оферти за българските активи на CEZ, търговецът на ток „Фючър енерджи“ беше приеман като почти сигурен аутсайдер.

Той предложи малка сума, а и заради размера на бизнеса си спрямо гигантската сделка беше разглеждан като последен в редицата на възможните 5-6 кандидата. Половин година по-късно „Фючър енерджи“ е предпочетеният от продавача купувач. Разликата е, че междувременно местната компания си е осигурила доста голям партньор – индийската India Power Corporation Ltd (IPCL), която е част от група с бизнес за около 10 млрд. долара (виж допълнителните текстове). И така може да си позволи да плати сума над 300 млн. евро.

Дали най-големият частен енергиен актив в страната ще стане от чешки българско-индийски трябва да е ясно до три месеца. Това е срокът, в който селектираният кандидат трябва да направи последно финансово проучване на дружествата и да постигне съгласие по договора с CEZ.

Сделката дотук

Продажбата на най-голямото електроразпределително дружество, което обхваща територията на Западна България и обслужва близо 3 млн. потребители, на снабдителното предприятие „ЧЕЗ електро“ и търговеца на електроенергия „ЧЕЗ трейд“ – трите с оборот от около 1.8 млрд. лв., започна през февруари. През август бяха подадени обвързващи оферти, а чак през втората половина на октомври се стигна до фаворит.

През цялото време продажбата бе обвита в официално мълчание извън общите изявления от мениджъри на CEZ, че сделката продължава. Участниците в нея я определят като объркана – от неяснота кога е срокът за оферти, от кого се търсят по-добри оферти до има ли избран купувач. Дори тази седмица имаше разминаване: източници на „Капитал“ и чешки медии твърдят, че има избран ексклузивен купувач – консорциумът между IPCL и „Фючър енерджи“, като решението е на управителния съвет, и на кандидата е даден срок от 3 месеца (изтичащ януари) да постигне съгласие по договора за покупко-продажба. От друга страна, официално представителите на CEZ заявяват, че все още се водят разговори с няколко кандидата. Вероятно причината е, че не искат да освободят платените депозити, в случай че не се стигне до договорка с избрания или надзорният съвет на чешката компания не одобри сделката с него.

Въпреки оскъдната информация от неофициални източници, близки до сделката, и от публикации в чешките медии може да се сглоби картина на кандидатите и процеса дотук. Накратко: офертите на финала са пет. Най-щедрите са за 360-370 млн. евро – от Христо Ковачки и пазарджишката соларна „Инерком“, но те са неубедителни в доказването на финансовите си възможности. Последната за кратко през лятото привлича за партньор словашкия металургичен магнат Зденек Земек, но партньорството се разпада. Явно следваща по сила е била офертата на българско-индийския консорциум. Другите два в състезанието бяха чешката Energo-pro, която обаче вече има ЕРП в България, и консорциум между „Приста ойл“ на братята Бобокови и турската STFA Yatirim.

Финалните преговори

Индийско-българският консорциум, в който мажоритарният дял ще се държи от IPCL, е направил предложение за големия бизнес на CEZ – разпределение, снабдяване и търговия, плюс соларния актив – видинският парк „Фри енерджи проджект Орешец“, но не е поискал недовършената централа на биомаса в Смолянско. Точната предложена цена е неизвестна. Според вестник Hospodarske Noviny тя е над 8 млрд. чешки крони, което по сегашен курс е 313 млн. евро, а „Капитал“ потвърди, че става дума за сума от този порядък. В края на 2004 г. CEZ спечели приватизационната процедура за 67% дял в електроразпределителните предприятия в Западна България с оферта от 281.5 млн. евро.

Финансирането, ако се стигне до сделка, ще дойде основно от индийската компания, като логично ще се ползват и заемни средства от една или повече банки, обясниха източници, близки до преговорите. Ако надзорът на CEZ одобри сделката, ще трябва само разрешение от българската Комисия за защита на конкуренцията. Получаването едва ли ще е проблем, тъй като IPCL няма бизнес в страната, а „Фючър енерджи“, дори и да купи „ЧЕЗ трейд“, няма да се стигне до монопол в търговията с ток. Разрешение от енергийния регулатор няма да е нужно, ако не се залагат активи на купуваните дружества, което поне според плана на консорциума няма да е нужно. Неформално ОК на купувача трябва да даде и Европейската банка за възстановяване и развитие, която е кредитирала местния бизнес на CEZ с над 100 млн. евро и заемът може да стане изискуем, ако европейската институция не хареса новия собственик. Това обаче е слабо вероятно, твърдят източници. Ако се стигне до сделка, купувачът ще трябва да направи и търгово предложение към малките акционери (основно пенсионни фондове) на двете публични дружества „ЧЕЗ разпределение България“ и „ЧЕЗ електро България“, т.е. ще са нужни още средства.

Най-любопитната част от историята е как малка българска компания е стигнала до индийска фамилна група, която да проявява интерес към български активи. Според източници на „Капитал“ местният търговец е знаел, че има нужда от партньор, а връзката с IPCL е станала през консултант. Колкото до интереса на индийците, навлизането на европейския енергиен пазар не е лесно и България може да послужи за лесен и бърз вход в него.

Ако се стигне до сделка, това ще е първото голямо индийско присъствие в страната, след Прамод Митал в „Кремиковци“. След като от години всички чакат без резултат китайски инвестиции, малко неочаквано, но по-близко изглежда гигант от другата голяма азиатска държава да дебютира в България.

Индийската приказка на семейство Канориа

India Power Corporation Ltd всъщност е част от милиардна бизнес структура на семейство Канориа. Според индийските медии Kanoria Group управлява бизнес за 10 млрд. долара и от лятото на тази година той е централизиран във фамилен тръст – Kanoria Foundation. В него влизат бащата Хари Прасад Канориа и четирима от петимата му синове. Най-големият от тях – Хемант Канориа, който управлява основната компания в групата SREI и India Power, обяснява в интервю за индийски вестник, че фондацията разпределя 80% от спечеленото за реинвестиция в бизнеса или нови придобивания, 10% за социални инициативи, а останалите 10% за разходи на семейството.

Групата има 30 – 40 хил. служители, базирана е в Колката (бивша Калкута), Западен Бенгал, който е третият по големина град в Индия с население заедно с предградията от 14 млн. души. Бизнесът е основно свързан с изграждането на инфраструктура, но има и финансови поделения, както и електронна търговия и естествено енергетиката.

„Не бях силен ученик, но се занимавах с много извънкласни дейности – през няколко спорта до театър. На 17 години, още докато бях в колежа, баща ми ми даде две неработещи мелници, животинска ферма и търговска компания“, разказва Хемант Канориа пред индийски вестник. Управлява ги от 1980 до 1988 г. И казва, че така е станал предприемач, защото се е сблъскал с всякакви хора – политици, бюрократи, банкери, работници. Държавата обаче променя правилата и накрая се налага пак да затворят мелниците. Така Хемант Канориа търси с какво да се заеме – вижда потенциал в инфраструктурата и с по-малкия му брат Сунил основават SREI – компания за финансиране на строителна техника и на фирми в сектора. Сега към дейностите са добавени и проектно финансиране и осигуряване на средства за изграждане на възобновяеми източници. Още миналата година той говори за план за глобална експанзия и за международни транзакции. През 2016 г. например групата продава миноритарния си дял от 18% (индийската Tata е най-голям акционер) в сделка, при която American Tower Corp плаща 1.17 млрд. долара за 51% в индийската Viom, която оперира мобилни кули. India Power пък купува 1000-мегаватова топлоцентрала в Индия от френската Engie за 1 долар. Тогава енергийният бизнес на групата е оценен на около 2 млрд. долара, а прякото управление е при сина на Хемант Рага Радж Канориа. Засега задграничните дейности изглеждат малко – от небанково дружество в Русия през проекти за евтини жилища в Нигерия.

Друг член на фамилията – доктор Санджийв Канориа, от края на 2013 г. е собственик на малка банка в Австрия – ритейл поделение на затъналата и одържавена Hypo Alpe-Adria Bank, която купува за 90 млн. долара. Предишните 15 години хирургът развива верига от 22 старчески домове във Великобритания. Той има британско гражданство и преди да започне свой бизнес е работил за McKinsey & Co. Макар вторият по големина брат от петте да има дял във фамилното богатство, неговият бизнес е независим и не е част от семейния тръст.

Кой е българският партньор

„Фючър енерджи“ е собственост на Валентин Христов, който доставя електроенергия за България, Македония, Сърбия и Албания. Дружеството е сред добре представящите се търговци на електроенергия. Според консолидирания отчет за 2016 г. приходите са 52 млн. лв., а нетната печалба е 1.2 млн. лв. Отделно от компанията „Аксис 7“, в която дялове има и съпругата на Христов, през миналата година са отчетени консолидирани продажби за 54 млн. лв. и печалба от 140 хил. лв., но в него е отбелязано, че включва продажби на „Фючър енерджи“ и три балкански дружества.

Христов до началото на 2016 г. имаше друг основен бизнес – хладилни инсталации главно за вериги магазини и бензиностанции. Компанията му „Магнум 7“, с приходи от 18 млн. лв., стана собственост на австрийската Hauser. Той запази дял от 10% в дружеството. „Хладилните“ му клиенти са и първите при дебюта му в търговията с ток през 2012 г., постепенно се разраства и в Сърбия, Албания и Македония, информира в.Капитал.

Машинен инженер по образование всъщност Христов е сериен предприемач – сред начинанията му в миналото са минералната вода „Банкя“ и компанията за дигитален широколентов печат „Типо принт“.

 

 

 

financebg.com/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *