Кой би спечелил изборите за ЕП днес

Ако изборите за български представители в Европейския парламент бяха към 19 май, за ГЕРБ биха гласували 32,4 на сто от хората, които ще вземат участие във вота, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 16 до 19 май сред 1000 души. Данните са на база 35 на сто избирателна активност.
Коалиция за България би привлякла 26,8 на сто от имащите намерение да гласуват, ДПС – 12,1 на сто, „Атака“ – 11 на сто, „Синята коалиция“ – 6,2 на сто, партия „Ред, законност и справедливост“ – 3,9 на сто. НДСВ би получило подкрепата на 3 на сто от хората, които ще гласуват, „Напред“ – на 2 на сто, а „Лидер“ – на 1,8 процента.
Лекото свиване на електората на ГЕРБ и нарасналата мобилизация на привържениците на левицата водят до лек спад в дистанцията между тези две формации, коментират социолозите, цитирани от БТА. Те обаче отбелязват, че всяка предизборна кампания е динамичен процес и могат да се очакват още промени до края й. Началото на кампаниите на Лидер с Новото време, както и на коалиция „Напред“ изостана спрямо останалите, затова в следващите две седмици може да се очаква мобилизация на симпатизантите им и промени в електоралните им дялове, допълват от НЦИОМ.
Данните от изследването показват, че масовите нагласи към евровота се пречупват през вътрешнополитическите очаквания и са подчинени изцяло на дневния ред на страната, констатират от НЦИОМ. Според тях предизборните кампании не са ориентирани към разясняване на целите и функциите на Европейския парламент пред българските избиратели, а към „ухажването“ им с вътрешни икономически и социални проблеми. Тази конструкция на кампанията води избирателя към разбирането, че евровотът е по-скоро етап на вътрешни избори, отколкото израз на съпричастност към европейските институции, смятат социолозите.
31 на сто от интервюираните заявяват, че изборите за европарламент са много важни за тях лично. Тази позиция най-често заемат хората на възраст над 50 години, висшистите, жителите на малките градове и политически активните респонденти. Най-мотивирани да гласуват са хората над 50 години, жителите на малките градове и селата.
Българските избиратели поставят предизборната кампания за евровота в контекста на вътрешнополитическите противоборства, коментират от НЦИОМ. Мотивирането на избирателите протича по две основни линии – първата е предизборната конфронтация между БСП и ГЕРБ, т.е. между статуквото и промяната; а втората – традиционната битка между „Атака“ и ДПС. Извън тези две мотивационни схеми, остава по-ограничено политическо пространство, в което се конкурират останалите формации, като изключение прави Синята коалиция, чиито привърженици не могат да бъдат поставени в нито една от посочените схеми, посочват социолозите.