Кой е купувал гръцки дълг, докато всички бягат от него

 
Един ден през октомври 2012г. в компютър на Bank of Cyprus е поставена флашка със специална програма за изтриване на данните. След броени минути са заличени 28 000 файла, включително това какво е било получавано и изпращано от определени електронни пощи през 2009-2010г. В този период Bank of Cyprus, най-голямата в Кипър, купува гръцки държавен дълг за милиарди евро в същия момент, когато всички останали международни кредитори бягат от гръцкия пазар, разказва агенция Reuters в специално разследване.В миналогодишното преструктуриране на гръцкия дълг тези облигации изгубиха почти цялата си стойност и загубите, нанесени от финансовите операции на кипърските банки, изиграха ключова роля за рухването на финансовата система на острова. Когато банките потърсиха помощ от държавата, се оказа, че тя самата трябва да прибегне до международна помощ.Сега хората в малката средиземноморска страна от еврозоната искат да научат кой и защо е пропилял спестяванията им в обречения дълг на по-големия им съсед. Отговорите обаче са трудни и изтриването на файловете през октомври допълнително усложнява намирането им.В Кипър публично се спекулира за тайни дипломатически сделки или сбъркана солидарност с гърците. Но ръководители в провалилите се банки твърдят, че навремето гръцките облигации им изглеждали като добра инвестиция – точно обратната гледна точка на колегите им от останалата част от Европа.Докладът с въпроситеПоверителен доклад, подготвен за Централната банка на Гърция от местните консултанти Alvarez & Marsal, установява, че от 2009г. насам Bank of Cyprus с готовност е инвестирала в рисков и обещаващ високи доходи гръцки дълг в опит да компенсира влошаването на балансовите си данни от увеличаващите се лоши кредити.Докладът, който журналистите на Reuters са виждали, твърди, че ръководителите на банката може би не са разкривали подробности за купуването на гръцки дълг пред борда на директорите, не са съобщавали за загубите и по-късно може би са забавили външното разследване на тези операции. През декември 2009г. ръководството съобщава на медиите и на борда на директорите, че повечето от гръцките облигации в банката са разпродадени, но спестява факта, че почти веднага са купени нови.От Bank of Cyprus да отказали на Reuters коментари по този доклад.“Очевиден провал на управлението“Аагенцията обяснява, че вниманието сега се насочва към твърденията за слабо управление на другата голяма банка – Laiki Bank (известна преди това като Marfin Popular). В доклада от април на Alvarez & Marsal се повдигат въпроси и за бившото ръководство на Bank of Cyprus, където „решенията на високопоставения мениджмънт не са били поставяни под въпрос“.Михалис Олимпиос, ръководител на сдружението на инвеститорите Pasexa, смята, че „става дума за очевиден провал на корпоративното управление и скриване на информация от акционерите“. „Състоянието на банковата ни система може да се опише накратко с думите на лорд Актън от 1887г.: „Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“, допълва Олимпиос.Съгласно спасителната сделка от март Laiki се ликвидира, а Bank of Cyprus ще бъде рекапитализирана. Големите вложители в Bank of Cyprus практически изгубиха достъп до всичките си депозити над негарантираните 100 000 евро, които бяха блокирани и до 60% от парите в тях принудително се обръщат в акции. Мнозина в Кипър, включително стотици руснаци, доверили се на процъфтяващия офшорен бизнес, смятат, че с тях е постъпено нечестно, включително защото който е имал депозити в гръцки банки не изгуби нищо в кризата.Какво са знаели инвеститоритеДнес под въпрос е не само това доколко разумна е била стратегията да се купува гръцки дълг, но и дали и как тя е била обяснявана на инвеститорите.На 10 декември 2009г. Янис Кипри, старши управител в Bank of Cyprus, заявява пред кипърския интернет сайт Stockwatch, че банката има „минимална експозиция към гръцкия държавен дълг“, след като е намалила сумата в този инструмент от 1.8 млрд. евро на 100 милиона евро. Същия ден, според доклада на Alvarez & Marsal, Андреас Елиадис, тогавашният главен изпълнителен директор на цялата група, нарежда на финансовия отдел да започне отново да изкупува гръцки облигации. В следващите часове за това са похарчени 150 милиона евро, а до края на 2009г. сумата достига 400 милиона евро. В разследващия доклад се казва, че „няма доказателства“ въпросният публичен коментар за „минимална експозиция“ някога да е бил оттеглян или коригиран от ръководството на банката.Кипри казва пред Reuters, че не може да коментира, докато е в ход официалното разследване, но в доклада е цитиран да заявява, че не е знаел за плана за завръщане към покупките на гръцки дълг. Елиадис, който ръководи банката до юли 2012г. обяснява, че думите на Кипри пред Stockwatch се отнасяли само до временна продажба на гръцки дълг в отговор краткосрочно движение на пазара.
Какво е знаел бордът на банкатаНа 11 декември, когато е подновено купуването на гръцки дълг, Николас Каридас, член на ръководството, казва на борда на банката, че повечето от тези облигации са разпродадени. Но Alvarez & Marsal допълват: „Бордът не е бил информиран, че повторното изкупуване на гръцки държавен дълг е било извършено предходния ден, веднага след разпродажбата.“Каридас – тогавашен главен отговарящ за управление на риска и пазарите, който напуска в края на август миналата година, отхвърля версията бордът да не е бил информиран за инвестиционната стратегия или че е подвел членовете му. По думите му пред Reuters на среща през ноември 2009г. „всички от ръководството“ се съгласили с политиката, включваща и евентуално изкупуване на гръцки дълг. „Това бе одобрено и от борда на директорите на заседанието от 11 декември. Изглеждаше, че има консенсус, че Гърция ще преодолее кризата“.Към април 2010г. банката вече държи гръцки дълг в размер на 2.4 млрд. евро – с една трета повече от това, което Кипри е казал преди четири месеца на Stockwatch, че е разпродадено. Разследването установява, че това е отвъд определения от самата банка лимит от 2 млрд.  евро, но това вътрешно нарушение е одобрено със задна дата през май 2010г.Да купуваш, когато всички продаватЕлиадис твърди, че по това време гръцкият дълг все още се търгувал добре и бил търсен по света. „Не можем на базата на днешните обстоятелства да съдим за събития, случили се в друга обстановка, когато гръцките облигации доста се търсеха. Всеки ги купуваше“, казва Елиадис.Но данни от стрес-тестовете от органите на ЕС показват в края на 2010г., че повечето от десетте най-големи банки на континента – много пъти по-големи от кипърските – изобщо не са притежавали гръцки дълг.Bank of Cyprus и Laiki са държали, съответно, 2.2 млрд. и 3.3 млрд. евро. Сред европейските банки в Топ-10 единствено френските гиганти BNP Paribas и Societe Generale са държали повече. От британските гиганти само Barclays е имала гръцки дълг за 192 млн. евро, а Lloyds вече са били разпродали всичко.Счетоводни маневриС растящата тревога на инвеститорите за платежоспособността на Гърция рухва цената на гръцкия държавен дълг. В Bank of Cyprus правят счетоводни промени в начина за отчитане на това какви дългови облигации притежава, така че растящият потенциал от загуби да не се стовари на плещите на инвеститорите, сочат авторите от Alvarez & Marsal.През април 2010г. гръцки дълг на стойност около 1.6 млрд. евро е преместен от групата книжа, с които се търгува, в категорията, където дълг се държи от банката до настъпването на падежа му. По този начин няма изискване тези облигации да бъдат оценявани според това, което актуално пазарът определя за тях. Тази операция е направена с презумпцията, че Гърция ще си плати дълговете, но в доклада пише, че „това оправдание не изглежда солидно“. Елиадис обяснява на Reuters: „Тогава никой не предполагаше, че европейска страна от еврозоната би могла да фалира.“Но миналата година ЕС и МВФ освобождават Гърция от изискването да изплати до 80% от дълговете си и това нанася само на Bank of Cyprus загуба от 1.8 млрд. евро.15-месечна черна дупкаОт банката не коментират подозренията, че изтритите през октомври данни може би разкриват защо е бил купуван толкова много гръцки дълг. Според властите тази информация е била премахната на 18 октомври от компютъра на Христаки Пацалидис, ръководител на операциите по търговия с облигации. Когато разследването анализира данните, установява 15-месечна „дупка“ в комуникациите на електронната поща през 2009-2010г.Не се предполага, че Пацалидис ги е изтрил сам. Той завява пред разследващите, че не е знаел за липсващата информация, както и че е смятал, че определеният от банката таван за купуване на гръцки дълг е бил „твърде висок“.