Кой и колко плаща за енергията от вятър

Инвестицията във ветроенергийни централи в България започва да става все по-примамлива за предприемачите. Това поне сочат данните на НЕК, според които заявените намерения за изграждане на вятърни централи достигат 2470 мегавата мощности. Не толкова лесна обаче се оказва самата реализация на проектите, тъй като реално изградените вятърни паркове до момента са не повече от 115 мегавата мощност.
РазрешителниПодобно на всеки стартиращ бизнес, за изграждането на вятърен парк са необходими доста разрешителни. За по-малките проекти от 2-3 ветрогенератора е нужна около година, а за по-големи – до 3-5 години, за да се съберат всички документи, казва председателят на асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков. Това включва избор на подходящо място и проучване на неговия ветроенергиен потенциал. Необходими са и издаване на оценка за въздействието върху околната среда, получаване на разрешително от съответната община, издаване на лиценз за нова енергийна мощност от ДКЕВР. Не на последно място инвеститорът трябва да сключи и предварителен договор за изкупуването на електроенергията от бъдещата централа от НЕК.
ФинансиранеЕдва след като са получени всички разрешителни, инвеститорът може да кандидатства и за финансиране, което едва ли може да се определи като скромно. В момента цената за закупуване и монтаж на съоръженията е около 1400-1500 EUR за 1 киловат, посочи Киряков. Възвръщаемостта на инвестициите зависи от правилния избор на турбини и мястото на проекта. При добра оптимизация на един проект срокът е 7-8 години, допълни той. Освен набавянето на тези средства обаче проблем е и откъде ще бъдат доставени вятърните турбини. Фирмите производителки на оборудване за вятърни централи са заети напълно в следващите 2-3 години поради големия интерес към тях. Това каза Костадинка Тодорова, директор Енергийна ефективност и ВЕИ в Министерството на икономиката и енергетиката.
РазвитиеИзграждането на вятърни паркове обаче не е просто инвеститорски лукс. Страната ни вече е поела ангажимента до 2011 г. използването на енергия от възобновяеми източници да достигне 11%. България обаче няма ясна визия за развитието на този сектор, смятат от електроразпределителното дружество ЕВН България. Така се оказва, че бумът в строителството на вятърни паркове създава известни затруднения за другите участници по енергийната верига НЕК и електроразпределителните дружества. Причината е изискването за приоритетното присъединяване на енергията от възобновяеми източници към електропреносната система. За да бъде изпълнено то, са необходими огромни инвестиции в доизграждане на енергийната мрежа, посочи Щефан Шишковиц, председател на УС на ЕВН. Средствата, които НЕК трябва да вложи, за да отговори на нуждите на ВЕИ, пък се изчисляват на 170 млн. лв., сочи докладът на НЕК, представен по време на конференция за възобновяемата енергия. Тези средства естествено ще се отразят на крайната цена на електроенергията. А това поражда един от основните въпроси – дали българският потребител е готов да поеме такава тежест, ползвайки все по-голям дял на ток от ВЕИ.
ipo.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *