Кой какво разбира под „Зелени пари“?
Междувременно от първоначалната ниша не само се разви един многомилиарден пазар, но и една много широка производствена палета с обичайна за пазара, отчасти дори надхвърляща , средностатистическата доходност.
При «Зелени инвестиции» повечето всъщност мислеха, че става дума за градини и паркове. Обаче оттогава насам нещата силно се измениха. Все повече медии информират за «етичен инвестмънт» и зелени инвестиции и това доста преди фалита на «Леман Брадърс» през 2008 година и държавните финансови кризи от Гърция до Португалия. От една малка ниша на капиталовия пазар в рамките на 20 години се разви един пазар, в който се инвестират стотици милиарди Евро – и те са двигател на нещата. Тогава на германското крайбрежие на Северно море бяха изградени първите (все още много малки) вятърни турбини – концептуализирани и финансирани от идеалисти. Днес в Германия и Австрия съществуват около 20 000 локализирани вятърни електроцентрали. Фондовете за вятърни електроцентрали и соларни инсталации вече не са екзотика, а за мнозина са по-атрактивни отколкото фондовете за недвижими имоти или кораби. През 1990 година делът на вятърна и соларна енергия в производството на електроенергия в Германия съставляваше нула процента, междувременно той достига 10-процентна стойност. И към началото на пролетта на 2011 година на 21март по обедно време капацитетът на соларните електроцентрали в Германия за първи път надхвърли този на атомните електроцентрали с 12,1 гигавата срещу 12,0 гигавата (след изключването на общо осем атомни електроцентрали през времето на атомната катастрофа във Фукушима в експлоатация се намираха все още девет).
В германоезичната област началото на екологично мотивираните парични инвестиции се корени в осемдесетте години на миналия век. Все по-опасната надпревара във въоръжаването между Изтока и Запада и атомната авария от Чернобил предизвикаха масови демострации. И във връхната точка на движението против атомните електроцентрали, респ. на екологичното движение и движението за мир, за кратко време бяха събрани необходимите милиони(германски марки), с които във Франкфурт на Майн можа да бъде основана Екобанката.
Повечето идеи и концепции за етично-екологични капиталовложения имат своите корени във движението за екология, движението за мир и за граждански права. На активистите на тези движения просто ще им бъде жал, ако демонстрират против унищожаването на околната среда, въоръжаването и расовата дискриминация и същевременно финансират това със собствените си спестовните книжки. Търсеха се алтернативи, при които вложените пари да бъдат инвестирани социално и екологично осмислено – без при това да се пренебрегва пазарно обичайната печалба от курса. Защото екологията се свързва изключително с икономическа полза: на предприятията, които днес извършват стопанска дейност опазвайки природната среда и при които емисиите на вредни вещества се намират далеч под законовите нормативни стойности, за в бъдеще ще им бъде по-лесно отколкото на конкуренцията, която например при увеличаване на граничните стойности ще трябва тепърва да предприемат скъпо струващи инвестиции, които ще стопя нейната печалба. Да не говорим за преимуществото, което ще донесе за пласирането на продукцията един екологичен фирмен имидж. Чрез едно нарастващо търсене на „екологични” акции допълнително към обществения натиск на екологичното движение би могло да възникне и финансов натиск за предприятията, да се ориентират по-активно към екологичните директиви.
Обаче не само природозащитниците са станали по-чувствителни при боравенето с пари и искат – аналогично на купуването или бойкотирането на определени стоки или предприятия – да демонстрират своята пазарна мощ в областта на инвестициите. Също и политиците и шефовете на Световната банка и сие във все по-голяма степен се присъединяват към мотото „Екологията е дългосрочна икономика” и препращат – в съответствие със Световната екологична конференция в Рио през 1992 година – все по-често към концепцията за „Sustainability/Рационалното използване”. Защото като добри стопани(от гръцки: oikonomoi) хората на икономическата мисъл също тряба да съблюдават екологията и социалните аспекти, ако искат да могат в дългосрочен аспект и дълготрайно, разбирай „за продължителен период от време” да извършват стопанската си дейност.
1.2 Етика и устойчивост като критерии за инвестиране
Понятието Устойчивост (на английски: sustainability), което е известно вече повече от 200 години в лесовъдството, сега вече навлиза и във света на финансите. Финансовите продукти вече се оценяват не само в аспект на печалбата от курса на ценните книжа и в аспект на риска, а във все по-нарастваща степен според екологичните и социални критерии. Междувременно в някои страни – преди всички в това отношение е Великобритания – бяха приети също така и законови разпоредби за задължение за деклариране. В Германия от 2001 година предложителите на Ристер-Пенсионни продукти и пенсионните фондове трябва да декларират, дали и евентуално как се съблюдават от тях екологичните и социални критерии при капиталови инвестиции. С допълнение и изменение на действащия Закон за надзор на осигуровките и застраховките от 2005 година това правило за прозрачност важи също и за Пенсионните каси и професионалните директни осигурявания и застраховки. В Австрия към днешна дата девет от десет осигурителни каси доброволно са изготвили и приели етични критерии за инвестиране.
Ако преди предложителите на „зелени” капиталови пазарни продукти съблюдаваха един дълъг каталог от „абсолютни” етични критерии за изключване, например никакви сделки във връзка с атомната енергетика или никакви оръжейни сделки, повечето от тях днес прилагат една релативна методика. От всеки бранш се определят „най-чистите” предприятия или се предоставят „свободни пространства” при прилагането на критериите за изключването, така че при някои „зелени портфолиа” да бъде допустимо наличието на незначителен дял от оборота в областта на въоръжението. Тази Best-in-Class-Философия всъщност води до едно разводняване на етичната инвестиционна идея, обаче привлича нови кръгове от инвеститори, които в полза на едно по-широко браншово представителство приемат също и компромиси. От друга страна не навсякъде съдържанието е „Еко”, там където обозначението е „Еко”. Много инвеститори преживяха неприятна изненада след катастрофата на нефтодобивната платформа през 2010 година в Мексиканския залив или след атомната катастрофа през 2011 във Фукусима, когато видяха, че техните „Климатични” инвестиционни фондове съдържат и акции от ВР или Тепко. Някой от фондовите мениджъри след това промениха мнението си към атомната енергетика, която преди това бяха класифицирали като „климатично благоприятна” – защото е без СО2-емисии.
Приведените в тази книга „зелени” възможности за инвестиране на капитали затова по никакъв начин не трябва да бъдат разбирани така, че човек да може да почива със спокойна съвест върху своите придобити капиталови участия. Напротив: онзи, който предявява изискването и претенцията, да инвестира според етично-екологичните критерии, трябва постоянно да бъде наясно с актуалните разработки и да има готовността, да ревизира веднъж взетите решения за инвестиране. Също така и критериите за инвестиране трябва да бъдат постоянно проверявани: така например инвеститорите, които преди това са се колебаели да вложат парите си в южноафрикански ценни книжа, защото там гражданските права са били в зависимост от цвета на кожата на гражданите, незабавно са зачеркнали Южна Африка от списъка на бойкотираните държави, след като беше отстранена системата на апартейд. Етично-екологично мотивираните инвеститори всъщност с избора на своите инвестиционни обекти притежават в свои ръце една действена система за управление, защото всеки един обект за своето реализиране се нуждае от повече или по-малко обезпечено финансиране. Естествено, все още относително малките финансови потоци са само една капка върху горещия камък, и „зелените” капиталови инвестиции не би трябвало да се превръщат в смокинов лист, който да прикрива погледа върху реалиите на глобалната финансова система.
1.3 Дяволски кръг Анатоцизъм(сложна лихва)
Ежедневно милиарди долари и евро се трансферират като „търсещ инвестиции” капитал по електронен път около земното кълбо. Тяхното олихвяване води до експоненциални многократни увеличения на някога заведените в счетоводните ведомости активи и дългове. Задлъжнялостта тласка стотици хиляди хора към мизерия; нерядко страните за плащането на лихви трябва да изнасят храни, докато собствените им народи в това време гладуват. Финансовите кризи се натрупват не само в Азия и Африка, а също така засягат и богати преди това страни като Аржентина – и междувременно също така и страни-членки на Европейския съюз, като Гърция, Исландия и Португалия.
Една от основните причини на този проблем е лихвата върху парите. Чрез системата на Анатоцизма(сложна лихва) всеки ден се извършва преразпределение на имуществото на 80 процента от по-бедните към 10 процента от по-богатите части от населението. 10-те процента междувременно при това излизат от това без особена печалба или загуба. Това се случва не само в третия свят, където това несъответствие може би е в много по-голяма степен, а също така и в развитите страни.
Онзи, който вярва, че със своите лихви от спестовни книжки се числи към печелившите от системата, е в огромно заблуждение. Защото дори и този, който няма никакви дългове, трябва да използва около една трета от всички разходи за лихви, които повече или по-малко са скрити и се съдържат в наеми, цени или данъци(държавна задлъжнялост!). Икономическият публицист от Аахен Хелмут Кройтц още преди години изчисли, че всеки вложител би трябвало да е вложил около 150 000 Евро – много добре олихвени, за да може отново да получи тези лихви. Всеки един, който има по-малко (олихвяемо)парично състояние, ежедневно плаща върху него. И всеки, който се намира над тази граница, печели от нашата парична система, защото той – при средна частна консумация – получава повече лихви, отколкото той самият плаща чрез наеми, цени и данъци. Размерът на това автоматично преразпределение се движи в измерението на милиарди – всеки ден.
От тази парична система едва ли може да има спасение, освен, ако последваме примера на Свети Франциск от Асизи, който изобщо не се е докосвал до парите. Или човек трябва да се изчака, докато спестената сума набъбне до 150 000 Евро и по този начин той достигне тази точка на спокойствието вътре в системата. Алтернатива на този проблем предлагат някои представени в тази книга възможности за инвестиране – чрез доброволно частично или изцяло отказване от лихвите.
Глобализация и монетаризация
Възможно ниски лихви преди повече от 100 години изискваше икономическия учен-самоук, писател и за кратък период от време на Баварската Съветска република, Силвио Гезелл. Неговата излязла през 1916 година книга „Естественият икономически ред чрез свободна страна и свободни пари” се счита за един от основополагащите трудове на учението за свободната икономика. В нея Гезелл разработва един модел на бъдещето за икономика, която бавно да затвори ножицата между богатите и нищите вместо постепенно да я разтваря. Обложените с един вид отрицателна лихва „свободни пари” не трябва повече да се натрупват, а да остават в обращение. „Свободната земя”, която вече не се намира в частна собственост, а се отдава под аренда в полза на обществото, трябва да предотврати спекулации със земята, и в крайна сметка една „Свободна търговия”, необременявана вече от мита и ограничения ще допринесе за това, да се постигне повече справедливост.
Джон Мейнард Кейнс вижда в Гезелл един ”антимарксистки социалист” и до известна степен един предвестник на неговото собствено учение. И на Алберт Айнщайн допадат теориите на неговия партньор на карти Силвио Гезелл и той изказва мнението, че създаването на пари, които да не могат да се натрупват, би довело до формиране на собственост в други значими форми.
Онези, на които изложенията на Силвио Гезелл звучат прекалено старомодно, би трябвало да се запознаят с идеите на «Супер-спекуланта» Джордж Сорос. Сорос, който през последните десетилетия лично участваше активно на международните финансови пазари, в своята книга «Кризата на глобалния капитализъм» диагностицира «патологични и неудържими» състояния: «Финансовите пазари по своята същност са нестабилни; и определени обществени потребности не могат да бъдат задоволени, когато на пазарните сили бъде гарантирана свободна игра».
Но как трябва да бъдат потиснати глобализацията на парите, монетаризирането на света и данъчното проклятие? Контрол на движението на капитали или данъци върху капиталовите потоци като така наречената «Tobin-Tax” върху валутни транзакции биха могли да създадат нови рамкови условия за един справедлив финансов ред. Също така «обменните околии» или регионални валути, които през последните години бяха въведени в някои региони по света, са опити, да се откъснат от международните финансови потоци и да подпомогнат регионалната икономика. Само по себе си по-подробното разяснение на тази тема вече си струва създаването на една отделна книга.
Предложения и инициативи за изменения има от много страни. На това място ще дадем само указание към две институции: «Инициативата за естествения икономически ред» (INWO), която е свързана с идеите на Гезелл, и Attac, едно международно движение, което – същевременно безпартийно, протестира активно и компетентно срещу негативните последии от глобализацията. От Attac има и документация за дискусии по теми като „Регулиране на международните финансови пазари за едно социално справедливо и екологично приемливо развитие”.
2. Зелени капиталовложения
2.1 Зелени банки
Зелените парични инвестиции влизат в предлаганите услуги на все повече банки. Обаче основният бизнес както и преди се базира на конвенционалните продукти. Зелените банки в сравнение с това са си поставили целта, да организират своя цялостен бизнес-модел според етично-екологичните критерии. Всеки, който открива там разплащателна сметка, или придобива издавана от банките средносрочна спестовна влогова книжка с лихва над обичайното за спестовни влогове, може да бъде сигурен, че неговите пари ще бъдат инвестирани в социални проекти, култура и образование, в екологично строителство, екологично земеделие или във възобновяеми енергии. Защото зелените банки препредават една голяма част от влоговете и депозитите на своите клиенти под формата на кредити на тези браншове. Често вложителите могат сами да определят, в коя област трябва да бъдат предоставяни за ползване техните пари. Този, който желае, може да се погрижи за участие в собствения капитал на банката или чрез частичен отказ от лихви за по-изгодни условия по кредити. По друг начин, отколкото това е при традиционните банки, клиентите тук получават информация за отделните кредити: обзор с всички кредитополучател публикуват GLS Gemeinschaftsbank в своето списание за членовете си(“Bankspiegel/Банкшпигел”) и Алтернативна банка Швейцария респ. Свободната кооперативна банка в годишния отчет на предприятието. Спазването на поставените от тях самите цели се наблюдава и контролира от различни управителни органи. Например УмвелтБанк е ангажирала почти две дузини лица в Съвета по екология респ. Експертния съвет по екология, които да съгласуват екологичната рамка на банковия бизнес в тясна връзка с Управителния съвет и които представляват един вид „екологичен надзорен съвет”. При Алтернативна банка – Швецария действа една независима „Етична контролна служба”.
Всички тези банки не максимализират на първо място печалбата, а стимулират банковите сделки в полза на хората, обществото и околната среда. Това обаче не означава, че банките не биха се стремили към определен растеж. Точно от началото на финансовата криза през 2008/2009 година бяха привлечени много нови клиенти, и банките увеличиха броя на сътрудниците си. Във всеки случай тук се поставя въпросът за границите на растежа, когато за банките има опасност, чрез това да загубят своя профил. Възможно е обаче в това да се открие шансът за нови учредявания.
Холгер Блиссе
Авторът е един от основните докладчици на предстоящата международна конференция по случай Международната година на кооперациите. Тя ще се проведе в Международен панаир – Пловдив, на 27 септември 2012 година, основен организатор е „Атлас Финанс“ЕАД и е под патронажа на Н.Пр. посланика на Репубрика Австрия в България Герхард Райвегер