Кой се опитва да замести Темида?

Извадки от книгата“БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Следва да се подчертае, че обвинението срещу директорите се строеше върху една напълно погрешна концепция за вредите във връзка с предоставянето на кредити. За да се превърне вземането в реална имуществена вреда, не е достатъчно кредитът да не бъде върнат в срок, а трябва това вземане на банката да бъде отписано от баланса, когато вече не съществуват никакви възможности за събиране. С други думи, бяха подведени под съдебна отговорност предоставилите кредити, а една голяма част от длъжниците, престанали да обслужват кредите така и не бяха потърсени. Това роди и социалния слой на „кредитните милионери”.

Става и вторично преразпределение на кредитния пазар, а никой не изследва действията на квестори, синдици и ефективността на тяхната работа при все още живия „жизнен цикъл” на всеки кредит. Животът показа, че тези, които ги придобиха на занижени цени или по остатъчна стойност (това са фирми и банки), успешно гонят и събират вземанията на затворените банки.

Междувременно законодателят дава и своето мнение за необезпечените кредити. Затова е неразбираемо, че обвинението не взима под внимание факта, че кредитирането все пак си е вид търговска дейност, в която има определен риск, отразяващ се в размера на лихвения процент и обезпечението. Което също обезсмисля вече коментираното и компроментирано понятие „неправомерно банково кредитиране“. Затова и обвинителният акт в Пловдив по нищо не се различава от „себеподобните“ си от другите т.н. банкови дела. Но прави впечатление, че пловдивските обвинители се престарават, опитвайки се да напишат и впоследствие в съдебна фаза да поддържат обвинения, за които и те самите съзнават, че са трудни за доказване и не ще могат да издържат при един безпристрастен съдебен състав.

Всички обвинения се изразяват в това, че при сключване на инкриминираните договори за кредит (респ. тяхното разрешаване) подсъдимите са нарушили своите служебни задължения, произтичащи от нормативни актове или вътрешно-нормативни правила, които са в пряка причинна връзка с настъпването на вредите. Тази постановка не само е трудна за доказване, а в конкретния случай непоследователните й тези направо са негодни и неприложими в съдебната практика. Защото нарушаването на служебни задължения при сключването на договори не е достатъчно и необходимо условия за настъпване, както твърди обвинението, на вредоносен резултат. Сключването на договор за кредит само по себе си не е нито престъпно, нито вредоносно деяние, той е банкова сделка и е в предмета на дейност на банката. Щом има договор за кредит и се дължи връщане на средствата с лихва, вреда няма.

Не случайно в социалистическата планова икономика отсъстват и правни понятия като „справедлива пазарна цена”, „търговски дружества“, „несъстоятелност“, „ликвидация“, „неизпълнение или лошо изпълнение на търговска сделка”. Индивидът нямаше право на стопански риск. Но сега времената са други: от решението на съда, например, не става ясно как подсъдимите ще опазят „имуществото” на банката, при положение, че нейния предмет на дейност е да дава кредити, т.е. пари, и в същността на тази дейност стои равнопоставеността на субектите в нея. „Рисковият характер” е основен белег на кредитната дейност. Никъде не съществува изискване за кредитиране само на изрядни длъжници и забрана за повече от един договор за кредит с един и същи длъжник, както и на такъв, който не е погасил предходни задължения. Подобни забрани са вредни не само за банките, но и за икономиките.

Обвинението всъщност е изградено на тезата: „Необходимост от изкупителни жертви за една стопанска криза, нейното политизиране и криминализиране на обвиняемите”, т.е. лов на вещици с цел отклоняване на вниманието от действителните проблеми и техните истински корени. Дори и за най-непредубедения наблюдател започването и протичането на следственото дело „Агробизнесбанк” е акт, имащ за цел свеждането на значителна част от социално-икономическите последствия на кризата на прехода от централизирано планово стопанство към пазарна икономика до вината на малка група „изкупителни жертви”, като при това им се вмени и режисиране на събитията. Правосъдната система е подведена за този акт чрез поредица от публикации и действия на правителството.

Какво лежи в основата на този извод? Както е известно, провеждането на икономическата реформа в България беше обвързано с необходимостта от стриктно изпълнение на строгите условия на международните финансови институции, които след мораториума по плащанията на външния дълг (1990 г.) останаха единствени кредитори за външно финансиране на българската икономика. Положението се усложняваше от нейния открит характер, което правеше сътрудничеството на страната с тези институции неизбежни, въпреки твърде неизгодните условия.

Едно от главните условия за отпускане на необходимите финансови ресурси бе трансформирането на еднозвенния банков сектор в двузвенен и утвърждаването на БНБ като независима от правителството Централна банка с нейните типични функции за осигуряване на стабилност на националната валута и финансовата система. Изпълнението на това условие доведе до обособяването на регионалните клонове на БНБ в самостоятелни търговски банки, както и създаването на частни банки. За разлика от възникналите на основата на клоновете на БНБ нови търговски банки, то в новоучредените частни банки, за създаването на които бяха установени изключително либерални условия от гледна точка на банковия надзор, се почувства остър дефицит на професионални кадри.

Рязкото политизиране на икономическия климат в страната, започналият и продължаващ повече от две десетилетия процес на изясняване на историческата вина за изостаналостта на България и влошаването на социалната среда, принудиха много кадри от системата на Българска народна банка да търсят възможност за професионална реализация в създадените частни банки, които изпитваха остра нужда от тях. Тази нужда се засилва и от обстоятелството, че при издаването на лицензи на частните банки в редица случаи до ръководни длъжности са допуснати лица, които не притежават необходимия образователен ценз и професионална подготовка. Преминаването на доказани специалисти от държавните банки в частната „Агробизнесбанк” и поемането на ръководни длъжности беше продиктувано единствено от възможността за професионална реализация и в никакъв случай не от възможности за участие в капитала. Тази водеща мотивация е накърнена още в началото с първите разочарования за опитните специалисти, назначени на водещи позиции, когато разкриват картина на една висока невъзвращаемост на предоставените кредити. Затова и подведените под отговорност директори и изпълнители на решения, взети с колективна воля, не могат да приемат обвиненията в това дело, че са допринесли за влошаването на качеството на кредитния портфейл и в резултат на това до реализацията на загуби в резултат на невъзвръщаемостта на кредитите.

Основната задача от началото на 1994 г. тогава беше: оздравяване на финансовото състояние на „Агробизнесбанк” чрез събиране и преструктуриране на раздадените кредити. Тя се усложняваше от факта, че една значителна част от тях бяха вътрешни, т.е. предоставени на свързани лица, в случая фирми, собственост на акционери на банката. Невъзможността на директорите и някои шефове на водещи отдели в качеството им на експертни служители на „Агробизнесбанк” да убедят акционерите и ръководителите на банката за необходимостта от рязка промяна на кредитната политика, включваща възобновяване на обслужването на предоставени на техни фирми кредити и повишаване на тяхната обезпеченост чрез предоставянето на нови, допълнителни обезпечения, доведе и до преждевременната раздяла на част от опитните директори с „Агробизнесбанк“, където иначе отидоха първоначално с голямо желание за работа.

Убеждението в тезата за „изкупителни жертви на една стопанска криза” се подсилва и от фактите на манипулиране на цифрите за нанесени от обвиняемите щети, както и за финансовото състояние на „Агробизнесбанк” и българската икономика. Изведнъж банката, нейните собственици и някои служителите в нея се оказаха в светлината на прожекторите като „лошите“ от „източения трезор“, непрекъснато разнасяни по медии и следствия. За да спре тази гавра с човешките права бе поискано делото да влезе в съда по максимално бързия начин, гарантиран от закона, за да може да се изчистят имената от продължителното очерняне. И така през месец април 1999 г. беше предявено постановление за привличане на обвиняеми по дело 468/96 г. на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, повдигнато на база извършена експертиза. За периода 1998-2003 г. са предявени още три постановления, при които в крайна сметка се повдига обвинение за нанесени щети в особено голям размер.

Необяснима е метаморфозата по отношение размера на „нанесената” щета. Така за П. Нейчев тя варира от 49588373 000 лв. до 3759971 543.77 лв., за Г. Ализотов от 57838226 000 лв. до 7113574188.30 лв. и за Д. Каназирски от над 23000000 000 лв. до 3729057 581.53 лв. Тези цифри бяха многократно обявявани както в централните, така и местните средства за масова информация, като по този начин беше провокирано обществено мнение за извършено престъпление. Дали има престъпление, това трябва съдът да реши. За 1994 г. балансовото число на банката е 9857983000 лв., а в частта „вземания” тази сума е 7058192000 лв., която сума, намалена с размера на дадените през 1993 г. кредити е 6137505 000 лв. (тук са включени и начислени за периода лихви). От тази сума следва да се прихванат 2056927 000 лв., представляващи размера на необслужваните кредити в клоновете на банката (в сумата не са включени кредитите, които се обслужват, както и „съдебни” за 661061 000 лв. – какво значи „съдебен кредит?“).

По такъв начин излиза, че за 1994 г. са раздадени кредити за 3419577 000 лв., а не за 60 млрд. лв., както твърди обвинението. Следователно, отразеното в експертизата и предявеното като обвинение се разминава с действителността в съотношение „обвинение/реалност” повече от 20:1. По този начин целенасочено се формира погрешна презумпция за „вина в особено големи размери”. Да, целеносочено, с определена цел, защото в противен случай би трябвало да бъдат обявени извършителите на експертизата в некомпетентност.

Да не се разграничават понятията „кредит”, „преструктуриран дълг”, „преоформен” чрез обединяване на два стари кредита в един и всички тези кредити да се третират като действителни кредити, е най-малкото необяснимо дори и за хора, без специално финансово образование. По този начин съставителите на експертизата формират един комичен резултат — щета, изразяваща се в астрономическите приблизително 60 млрд. стари лева. Разбира се, това е недопустимо за специалисти от такъв висок ранг (освен ако не е резултат на преднамерени действия от политическа поръчка от неизвестни засега лица) да не съпоставят резултатите на направената от тях експертиза с баланса на банката. Как освен като преднамерено може да се оцени това отношение на експертизата към обвиняемите. Това е малка част от целенасоченото отношение към „Агробизнесбанк“ с цел да се измислят и покажат „виновните” и се скрият истинските причини и факти.

В печата многократно бе публикувано, че липсващите пари от „Агробизнесбанк” били наляти във фирми, собственост на някои от обвиняемите. Във виждането на непредубедените хора подсъдимите се представят като престъпници, крадци и мошеници, допринесли в немалка степен за икономическата криза в средата на 90-те години в България.

Тогава естествено и възниква въпросът: Когато един истински честен съд приключи с това дело, кой ще изчисти петната, с които целенасочено бяха очерняни подсъдимите по него? Нали докато са живи, то ще им тежи, а дори и когато си отидат от този свят, може да тегне върху деца, внуци… Всичко това категорично подчертава факта, че делото се води целенасочено, с цел да се измислят и покажат „виновните” и се скрият истинските причини и факти.

Очаквайте продължение…