Кой умира и кой печели?
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Здравето не се купува. Дали?
Най-добрите средства за противодействие срещу болестите на бедните народи отдавна са измислени. Те се наричат „пари“ и „отговорност“. По всичко обаче личи, че здравето се е превърнало в стока само за богати.
Лекарства, от които на международния пазар се печели много, се поставят за 20 години под защитата на патента. Те се продават на цени, които почти никоя бедна страна не може да си позволи. А лекарства, за които не се намират платежоспособни клиенти, изобщо не се произвеждат. Глобалната фармацевтична индустрия доминира и сферата на изследванията, тъй като на практика тя притежава монопол върху развитието, производството и разпространението на медикаментите.
Водени от жаждата за печалба
Само че който претендира за монопол, той трябва да обслужва и пазара – а това означава и най-бедните страни, като предлага лекарства достъпни и за тях. Вместо това фармацевтичната индустрия се опитва главно по съдебен път да осуети националното производство на ефикасни заместители.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Лекарства, за които не се намират платежоспособни клиенти, не се произвеждат
Впрочем същата тази индустрия нерядко игнорира патентното право, на което толкова много държи. Когато действащото лекарствено вещество зависи от знанията и растенията на местното население, както например при антималаричното вещество артемизинин, местните хора остават с празни ръце, а фармабизнесът печели.
И то как: годишният оборот на десетте най-големи концерни в бранша възлиза на 300 милиарда долара. Нищо чудно, че акциите на фармацевтичната индустрия не знаят криза – те продължават да растат и в сегашните кризисни времена.
Здравето би трябвало да е достъпно за всички
Никой не иска, а и не може да налага на индустрията да се отдаде на любов към ближния. Въпросът обаче е дали здравето не би трябвало да бъде глобална обществена задача – включително създаването на нови лекарства. Вместо това обаче много проекти се разработват двойно и дори тройно поради надпреварата на конкурентите. Освен това много медикаменти са излишно оскъпени, защото трябва да се покрият разходите и по неуспешните проекти. И на трето място много открития се пазят в тайна с оглед на конкуренцията. Вредата от това е очевидна за хората по цялата планета.
Здравето не бива да бъде право само за богатите, а обществено благо, достъпно за всички. Това е наша обща отговорност. Защото всички ние плащаме печалбите на фармацевтичната индустрия – едни с живота си, други с оскъпените системи за здравеопазване.
Х. Йепесен, Д. Попова-Витцел, Дойче веле