Кой ще се възползва от актуализацията на бюджета?

През изминалата седмица на портала за обществени консултации беше публикуванпроектът на постановление на МС, с което ще се похарчи по-голямата част от допълнителните бюджетни разходи за 2013 г., гласувани неотдавна от парламента с актуализацията на бюджета. Постановлението разписва за какво ще бъдат изхарчени 249 млн. лева от допълнително гласуваните разходи за 286 млн. лева, т.е. то не изчерпва всички допълнителни разходи, а най-вероятно ще бъде последвано от други постановления на Министерски съвет в следващите месеци.

Най-голямото единично перо са 85,6 млн. лева в енергетиката, които ще бъдат насочени към НЕК с цел облекчаване на тежестта за потребителите на ток от надбавките за зелена енергия, когенерации и дългосрочни договори. Тук изненади няма – парите се планира да дойдат от трансфер от министерството на околната среда и от продажба на квоти за въглеродни емисии.

От разбивката на останалите разходи за 163 млн. лева се вижда, че голяма част от разходите не могат да се причислят нито към целта за разплащане на държавата с бизнеса, нито към тази за подпомагане на уязвимите групи. За някои от новите разходи важността и спешността им, предвид включването им в актуализацията на бюджета, също са изключително спорни.

Всъщност към целта за подпомагане на уязвими групи може да се причисли само допълнителният бюджет на министерството на труда и социалната политика, а именно 40 млн. лева. От тези 40 млн. лева по-голямата част ще се използват за интеграционни добавки и помощни средства за хората с увреждания (17,4 млн. лева), както и за увеличаване на месечната помощ за семейства с деца с увреждания и разширяване на броя на подпомаганите по Закона за семейните помощи за деца (14,4 млн. Лева).

По-рано от МТСП бяха обяснили, че бюджетът за интеграционни добавки за хората с увреждания за тази година и занижен и съответно не е достатъчен за цялата година. Също така при гласуването на актуализацията в парламента стана ясно, че се увеличава месечната помощ за деца с увреждания от 189 на 217 лева, като за тази година (считано от август) ще са необходими около 3 млн. лева. По втората точка, увеличаване на броя на подпомаганите по закона за семейните помощи за деца, не става ясно обхватът на кои помощи ще бъде разширен и при какви условия, но може би това ще бъде изяснено при предстоящото гласуване на постановлението в МС.

Въпросът с тези допълнителни социални помощи не е в конкретната им цел, а в това, че за пореден път държавата се ангажира с увеличаване на плащанията към големи групи хора в момент, в който няма откъде да набави необходимия за целта ресурс. Дълговото финансиране на нереформирани социални системи е изключително дълбок трап, който родната икономика може и да не успее да прескочи.

Най-голямото перо, което може да се причисли към тази многократно повтаряна цел на актуализацията на бюджета представлява 23 млн. лева, дължими по договор за софтуер с Майкрософт. Друго значително перо са задълженията на министерството на вътрешните работи към доставчици (10 млн. лева). Спор няма, че държавата като договорен субект трябва да се издължава към външните си доставчици. Въпросът с огромните суми, дължими и плащани ежегодно на Майкрософт е от друго естество, а именно – защо администрацията, предвид ограничения ресурс, с който разполага, не предприеме целенасочена политика за постепенно преминаване към софтуеър с отворен код вместо ежегодно да харчи десетки милиони за софтуерни лицензи?

По отношение на 10 млн. лева задълженията към доставчици на МВР, които ще бъдат разплатени, вероятно става въпрос най-вече за такива, натрупани за покупка на гориво. Този „феномен” във финансите на МВР не е от вчера.

Традиционно министерството изхарчва парите си за гориво в първите месеци на годината и впоследствие настоява за (и обикновено получава) увеличаване на годишния си бюджет, вместо да потърси вътрешни възможности за оптимизиране на неефективната си система и огромния щат. Явно, въпреки декларираната решителността на новия министър Цветлин Йовчев да реформира системата на вътрешната сигурност, МВР и при това правителство ще продължи да бъде най-голямата „черна дупка” и една от най-раздутите и неефективни системи в бюджета.

В подкрепа на едни такива песимистични очаквания за реформа в МВР идва и друго перо в постановлението за допълнителните разходи, което показва, че освен 10-те млн. лева за разплащане на задължения към доставчици, МВР ще вземе още 15 млн. лева от актуализацията, които ще послужат за доставка на горива и „вещево доволствие” през следващите месеци. Явно практиката на ежегодно увеличаване на бюджета, за да се покриват текущи разходи, вместо да се мисли как системата да се реформира и модернизира, ще продължи и при тази администрация.

Освен по-горе споменатите суми, към задълженията към доставчици могат да се причислят и 8,5 млн. лева, които ще се дадат на министерство на правосъдието за изчистване на дългове на затворите. Други 3,3 млн. лева ще отидат за покриването на задължения на министерството на околната среда и водите по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд.

Към това перо могат да се добавят всички останали разходи, чиято неотложност и важност остават спорни. Тук могат да бъдат причислени и 15 млн. лева допълнителна субсидия за земеделските производители, по-голямата част от която (11,5 млн. лева) ще се плати на тютюнопроизводителите. Последните успяха да си издействат увеличение на парите от бюджета чрез блокиране на гранични пунктове и откровени манипулации (вижтук) през юли тази година.

Друг трудно защитим разход са 3,6-те млн. лева, които ще отидат за плащането на „такси за провеждане на Световния и Европейски шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото – Гранд При България за 2012 и 2013 г.” Остава открит въпросът защо не е потърсен спонсор, наистина ли този разход е толкова неотложен (при положение, че таксата за 2012 г. също не е платена) и ако тези шампионати са приоритетни за България, потърсени ли са възможности в министерството да се финансират за сметка на отлагане/спестяване на други разходи с по-нисък приоритет?

Други 1,335 млн. лева ще отидат за покриване на данъчните задължения на посолството ни в Берлин, натрупани от 1998 г. досега. Очевидно проблемът с тези задължения не е нов, което повдига въпроса защо този разход е вмъкнат в актуализацията, а не е бюджетиран надлежно в бюджета за следващата година.

БАН, които традиционно се оплакват от недофинансиране, също са успели да се възползват от актуализацията, като ще получат половин милион за централната си библиотека. Този разход трудно може да бъде дефиниран като неотложен.

Последните две пера, които не бяха споменати до момента, са 30 млн. за Министерството на отбраната, които ще отидат за цифровизацията (освобождаване на честоти от военните за нуждите на цифровото разпръскване), т.нар. цифров дивидент и мобилни комуникации за ж.п. транспорта, 8 млн. лева за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването и други 3,065 млн. лева към МС за изграждане на оптични трасета.

Като цяло, това, което виждаме от разписаните пера, по които ще се харчат повече от половината от допълнителните бюджетни разходи тази година, е, че част от тях са в унисон със заявените цели за подпомагане на уязвими групи и разплащане на задължения към доставчици. Друга част, обаче, очевидно са труднозащитими от гледна точка на тяхната неотложност и приоритет, и можеха да бъдат изключени от актуализацията.